Йосиф Бродски: Реч на стадиона като съвет не от планината Синай (1 част)
Мичигански университет - 1988 година
„Моя таен доклад” наричал иронично Йосиф Бродски речта си пред випускниците на Мичиганския университет през 1988 година. Така наречената „реч на стадиона” не била публикувана в продължение на седем години - тя била определена като „неуместна” и „политически некоректна”, в нея някои съзрели „реакционерство” и дори „расизъм”. Това е първата й публикация без цензура:
„Животът е игра с множество правила, но без рефери. Ние се научаваме как да играем, по-скоро наблюдавайки, отколкото правейки справки в някаква книга, включително Светото писание. Затова не е чудно, че толкова много играят нечестно, толкова малко печелят и толкова много губят в тази игра.
Във всеки случай, ако това място - Мичиганският университет, Ан Арбър, щата Мичиган, е същото, което аз помня, можем с увереност да предположим, че вие, неговите випускници, сте още по-малко запознати с Писанието от онези, които седяха по трибуните преди 16 години, когато се осмелих за пръв път да стъпя на това поле.
За моите очи, уши и ноздри това място все още е Ан Арбър, то синее или поне изглежда като Ан Арбър, мирише като Ан Арбър (макар да трябва да призная, че във въздуха сега се усеща по-малко марихуана, отколкото по-рано, и това за момент смущава стария арбърец). Така че то наистина изглежда като Ан Арбър, където прекарах част от живота си - най-добрата, както ми се струва - и където преди 16 години вашите предшественици не знаеха почти нищо за Библията.
Когато си спомням за моите колеги, когато осъзнавам какво се случва с университетските учебни програми в цялата страна, когато си давам сметка за целия натиск, който така нареченият съвременен свят оказва върху младите хора, изпитвам носталгия към тези, които седяха на вашите столове преди повече от десет години, защото някои от тях поне можеха да цитират десетте заповеди, а други даже помнеха кои са седемте смъртни гряха.
Правила, установени от Някой Съвършено Неосезаем
Но как те се „разпоредиха” с тези скъпоценни знания впоследствие и доколко преуспяха в играта, нямам никаква представа. Само мога да се надявам, че в крайна сметка човек е по-богат, ако се ръководи от правила и табута, установени от Някой Съвършено Неосезаем, а не само от Наказателния кодекс.
Колкото до вас, най-вероятно, е рано да правите равносметка и доколкото преуспяването и приличното обкръжение са това, към което се стремите, няма да ви навреди да се запознаете с тези заповеди и грехове.
Те са общо 17 и някои от тях частично съвпадат. Разбира се, вие можете да възразите, че те принадлежат на едно вероучение със значителна традиция в насилието. И все пак, ако говорим за вяра, тази е най-търпимата, тя заслужава да я разгледате, макар и само затова, че тя е породила общество, в което имате правото да подлагате на съмнение или да отричате нейната ценност.
Но аз съм тук не за да превъзнасям добродетелите на една или друга конкретна вяра или философия, и не изпитвам удоволствие, както видимо мнозина, от възможността да подложа на нападки съвременната система на образование или вас, нейните предполагаеми жертви.
Първо, не ви възприемам като такива. Второ, в определени области вашите знания са неизмеримо по-големи от моите или от знанията на който и да било представител на моето поколение. Разглеждам ви като група млади, разумно егоистични души в навечерието на много дълго странстване.
Мисъл за дългото странстване
Потръпвам при мисълта за това колко дълго е странстването и с какво бих могъл да съм ви полезен. Знам ли нещо за живота, което би могло да ви помогне или да има значение за вас, и ако знам нещо такова, има ли начин да ви предам тази информация?
Мисля, че отговорът на първия въпрос е „да” - не толкова защото на човек на моята възраст се полага да бъде по-хитър от всеки от вас в шахмата на съществуванието, а защото, по всяка вероятност, възрастният човек се е уморил от маса неща, към които вие се стремите.
(Дори само тази умора е нещо, за което трябва да бъдат предупредени младите като за съпътстваща черта както на пълния успех, така и на пълното поражение. Знанието за това може да усили удоволствието от първото и да смекчи последното.)
Що се отнася до втория въпрос, аз, честно казано, съм затруднен. Примерът на гореспоменатите заповеди може да озадачи всеки напътстващ оратор, защото самите десет заповеди са напътствена реч, буквално заповядване.
Но между поколенията съществува прозрачна стена, желязна завеса от ирония, видима през завесата и непропускаща почти никакъв опит. Най-много отделни съвети. Затова разглеждайте това, което ще чуете сега, просто като съвет от върха на айсберга, а не от планината Синай.
Аз не съм Моисей, вие не сте старозаветни евреи, тези малко безпорядъчни бележки, надраскани в жълтия тефтер някъде в Калифорния, не са скрижали. Игнорирайте ги, ако искате, подложете ги на съмнение, ако е необходимо, забравете ги, ако не можете иначе: в тях няма нищо задължително. Ако нещичко от тях сега или в бъдеще ви бъде полезно, ще се радвам. Ако не, гневът ми няма да ви застигне.
Богатство и точност на езика
1. И сега, и в бъдеще мисля, че има смисъл да се съсредоточите върху точността на вашия език. Старайте се да обогатявате речника си и се отнасяйте към него както към банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се старайте да увеличавате дивидентите си.
Целта не е в това да подобрите своето красноречие в спалнята или за професионалния ви успех - макар че впоследствие е възможно и това. И не в това, да ви превърнем в светски умници. Целта е в това да ви бъде дадена възможност да изразите себе си колкото може по-пълноценно и точно. С една дума - целта е вашето равновесие. Защото натрупванията на неизговорено, на неизказано, може да ви доведат до невроза.
Всеки ден в човешката душа се променят много неща, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността да се изясняваме изостава от опита. Това влияе пагубно на психиката. Чувствата, оттенъците, мислите, които остават неназовани, непроизнесени и не се задоволяват с приблизителност на формулировките, се натрупват вътре в индивида и могат да доведат до психологически взрив или срив.
За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжен червей. Трябва просто да си вземете речник и да го четете всеки ден, а понякога и книга със стихове. Но речниците имат първостепенна важност. Наоколо ги има много, към някой от тях е приложена лупа. Те са достатъчно евтини, но дори и най-скъпите сред тях (снабдените с лупа) струват значително по-малко, отколкото посещението при психиатър. Ако все пак решите да посетите психиатър, по-добре е да се обърнете към него със симптоми на „речников алкохолизъм”.
2. И сега, и в бъдеще се старайте да бъдете добри със своите родители. И ако това ви звучи твърде подобно на „Почитай баща си и майка си (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава”, какво пък. Аз искам само да кажа: старайте се да не въставате срещу тях, защото най-вероятно те ще умрат преди вас, така че най-малкото можете да се избавите от този източник на вина, ако не и на мъка.
Бунтувайте си против някой, който не е така лесно раним
Ако ви е нужно да се бунтувате, бунтувайте си против някой, който не е така лесно раним. Родителите са твърде близка мишена (така както впрочем братята, сестрите, съпругите или съпрузите) - дистанцията е такава, че не можете да пропуснете. Бунтът срещу родителите с всичките „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас” по същество е извънредно буржоазен, защото дава на бунтуващия се най-висшето удовлетворение - душевно удовлетворение, получавано от убеждението.
Колкото по-късно стъпите на този път, толкова по-късно ще се превърнете в духовен буржоа. Тоест, колкото по-дълго останете скептици, съмняващи се, интелектуално неудовлетворени, толкова по-добре за вас. От друга страна, разбира се, това мероприятие с „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас” има практически смисъл, доколкото вашите родители по всяка вероятност ще ви завещаят всичко, което имат - и бунтовникът късметлия ще получи цялото състояние.
С други думи, бунтът се оказва много ефективна форма на спестяване, макар че процентът е непечеливш и обикновено води до банкрут.
3. Старайте се да не се осланяте прекалено на политиците, на една или друга политическа партия, доктрина, система или проект - не само защото те са неумни или безчестни, както е обикновено, но и заради мащаба на тяхната работа, който е твърде голям дори за най добрите сред нас. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят.
Колкото и съществено да е подобрението, от етична гледна точка то винаги ще бъде пренебрежимо малко, защото винаги ще има хора, дори и само един човек, който няма да има полза от това.
Светът е несъвършен
Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света, той ще стане по-голям, тоест по-многолюден, но без да се увеличават размерите му.
Колкото и справедливо да ви обещава да подели тортата човекът, когото сте избрали - тя няма да стане по-голяма, а порциите задължително ще станат по-малки. В светлината на това, или по-скоро в сенките - вие трябва да разчитате на собствена домашно приготвена храна, тоест да управлявате света самостоятелно, или поне тази негова част, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности.
Въпреки това, осъществявайки това, вие сте длъжни да се подготвите и за горестното осъзнаване, че даже вашата собствена торта няма да стигне. Вие сте длъжни да се подготвите за това, че най-вероятно ще ви се наложи да вкусите по равно и благодарности, и разочарования. Това е най-трудният за усвояване урок - да не губите усърдие в кухнята, защото, поднасяйки тази торта макар и само веднъж, вие създавате маса очаквания.
Попитайте се, по силите ли ви е непрекъснато да приготвяте торти, или повече разчитате на политиците? Какъвто и да е резултатът от това самовглъбяване, попитайте се - може ли светът да разчита на вашата торта?
Започнете още сега, като настоявате банки, корпорации, училища, лаборатории или там, където ще работите, там, където помещенията се отопляват и охраняват денонощно от полицията, да пуснат бездомните през нощта сега, когато навън е зима.
Източник:
http://www.atlas-bg.eu; Превод: Анелия Димитрова;
Снимки: planetaseminarov.ru; en.wikipedia.org;