Йосиф Бродски – Реч: Човешкото достойнство е абсолютно понятие (2 част)

Мичигански университет - 1988 година

4. Старайте се да не се изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и много скоро ще бъдем много повече. Това катерене за място под слънцето непременно става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че ви се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му. Освен това всичко, което ще видите от тази гледна точка, ще е човешкото море плюс тези, които, подобно на вас, са заели сходна позиция - видна, но в същото време много несигурна: тези, които наричат богати и известни. Изобщо винаги има нещо неприятно в това да си по-благополучен от себеподобните си, особено когато тези себеподобни са милиарди. Затова трябва да добавя, че богатите и известните в наши дни също са цели тълпи и там, на върха, е много тясно. Така че, ако искате да станете богати или известни, или и едното, и другото, на добър час, но не се отдавайте на това изцяло. Да желаеш това, което има някой друг, означава да загубиш собствената си уникалност, от друга страна, то, разбира се, стимулира масовото производство. Но доколкото вие живеете само веднъж, би било разумно да избягвате най-очевидните клишета, включително подаръчните издания на книги. Съзнанието за собствена изключителност, имайте предвид, също подкопава вашата уникалност, да не говорим за това, че то стеснява вашето чувство за реалността до постигнатото за момента. Да се блъскате между тези, които, отчитайки техният доход и външност, представляват в последна сметка теоретично неограничен потенциал, е много по-добре, отколкото членството в който и да било клуб. Старайте се да приличате повече на тях, отколкото на тези, които не приличат на тях, старайте се да носите сиво. Мимикрията е защита на индивидуалността, а не отказ от нея.

Редом с вас стои вашият ближен

Аз бих ви посъветвал също така да говорите по-тихо, но се боя да не решите, че отивам твърде далеч. Но помнете, че винаги редом с вас стои и някой друг: вашият ближен. Никой не ви моли да го обичате, но се старайте да не го безпокоите прекалено и не му причинявайте болка. Старайте се да го настъпвате по краката внимателно и ако се случи така, че пожелаете жена му, помнете поне, че това е свидетелство за недостатъците на вашето въображение, вашето неверие в безграничните възможности на живота или незнанието за тях. В най-лошия случай, постарайте се да си спомните колко отдалече - от звездите, от дълбините на Вселената, може би дори от нейния противоположен край - е дошла молбата да не правите това, също както и идеята да възлюбите ближния си повече от самия себе си. Явно звездите знаят повече за силата на привличането и за самотата от вас, защото те са очите на желанието. 5. Всякак избягвайте да си приписвате статуса на жертва. От всички части на тялото си следете най-внимателно показалеца си, защото той жадува изобличение. Показалецът е признак на жертвата, той е синоним на капитулация, за разлика от вдигнатите в знака Victoria среден и безимен. Колкото и отвратително да е вашето положение, старайте се да не вините за това външни сили: историята, държавата, началството, расата, родителите, фазата на луната, детството, несвоевременното слагане на детското гърне и т.н. Менюто е обширно и скучно и самата му обширност и скучност са достатъчно оскърбителни, за да се възпротиви разумът срещу използването им. В момента, в който прехвърляте вината върху нещо си, вие подкопавате собствената си решимост да промените каквото и да било. Може да се каже дори, че жадуващият изобличение показалец се мята така неистово, защото тази решителност не е била достатъчно твърда. В крайна сметка статусът на жертва не е лишен и от някаква привлекателност. Той предизвиква съчувствие, отличава ви и цели страни и континенти се отпускат в сумрака на менталните отстъпки, понасяни като съзнание на жертвата.

Съществува култура на жертвата

Съществува цяла култура на жертвата, простираща се от личните адвокати до международните заеми. Без значение от заявената цел на тази система, чистият резултат от нейната дейност е задължително снижаване на очакванията, когато жалкото преимущество се възприема или се провъзгласява за сериозно постижение. Разбира се, това е терапевтично и отчитайки оскъдието на световните ресурси, дори е хигиенично, тъй като поради липса на по-добър материал може да се задоволим и с такъв - но старайте се да се съпротивлявате на това. Колкото и изчерпателна и неопровержима да е очевидността на вашия неуспех, отричайте го пред себе си, докато устните ви могат да произнасят „не”. Изобщо старайте се да уважавате живота не толкова заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те представляват част от играта и хубавото е, че не са измама. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете: това е животът, който говори с вас на единствения му добре познат език. С други думи, старайте се да бъдете малко мазохисти - без привкуса на мазохизма смисълът на живота е непълен. Ако това някак ще ви помогне, старайте се да запомните, че човешкото достойнство е абсолютно, а не разменно понятие, че то е несъвместимо със специалните искания, че то се крепи на отрицанието на очевидното. Ако ви се стори, че този довод е донякъде подвеждащ, помислете в крайна сметка, че приемайки себе си за жертва, вие само увеличавате вакуума на безотговорността, който така обичат да запълват демоните и демагозите, защото парализираната воля не радва ангелите.

Светът не се ползва с добра репутация

6. Светът, в който се готвите да пристъпите, не се ползва с добра репутация. Той е по-добър от географска, отколкото от историческа гледна точка. Той все още е по-привлекателен визуално, отколкото социално. Той не е мило местенце, както скоро ще откриете, и се съмнявам, че ще бъде много по-приятно по времето, когато ще го напуснете Но той е единственият свят, който имаме: алтернатива не съществува, а дори и да съществуваше, няма гаранции, че би била много по-добра от тази. Там отвън е джунгла, а също така и пустиня, хлъзгав склон, блато и т.н. - буквално, но и метафорично, което е още по лошо. Но както е казал Робърт Фрост: „За да излезеш от живота, най-добрият изход е да минеш директно”. И още, казва той в друго стихотворение, „да живееш в обществото, означава да прощаваш”. Бих искал да завърша с няколко забележки точно върху това „директно преминаване”. Старайте се да не обръщате внимание на тези, които ще се опитат да направят живота ви нещастен. Такива ще има много - както на официална длъжност, така и самоназначени. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но веднага щом се отървете от тях, ги забравете. Преди всичко се опитайте да не разказвате за несправедливото отношение, което сте понесли от тях. Избягвайте това, колкото и съчувстваща да е аудиторията ви. Разказването на такива истории удължава съществуванието на вашите противници, много е вероятно те да разчитат на това, че сте словоохотливи и ще съобщите и на други опита си. Сам по себе нито един индивид не заслужава упражнението по несправедливост (или даже по справедливост).

Ценно е само ехото

Отношенията не оправдават усилията, ценно е само ехото. Това е главният принцип на всеки потисник, независимо дали е спонсориран от правителството, или се ръководи от собственото си „аз”. Затова прогонвайте или заглушавайте ехото, не позволявайте на събитието, колкото и неприятно или значимо да е то, да ви отнема повече време, отколкото е било нужно, за да се случи. Това, което правят вашите неприятели, придобива собствено значение или важност според това как вие реагирате на него. Затова бързо притичвайте покрай тях, все едно те са жълтата, а не червената светлина на светофара. Не се задържайте върху тях мислено или вербално, не се гордейте с това, че сте им простили или забравили за тях - на първо място ги забравете. Така ще избавите клетките на мозъка си от безполезна възбуда, може би дори ще спасите тези тъпаци от самите тях, защото перспективата да бъдеш забравен е по-кратка от перспективата да бъдеш опростен. Превключете канала: не можете да спрете излъчването, но е по силите ви най-малкото да намалите рейтинга му. Това решение едва ли ще хареса на ангелите, но то непременно ще нанесе удар по демоните, а в дадения момент това е най-важното. И тук е най-добре да спра. Ще се радвам, ако прецените, че съм казал нещо полезно. Ако не, това ще покаже, че сте подготвени за бъдещето много по-добре, отколкото може да се очаква от хора на вашата възраст. Което, предполагам, също се явява повод за радост, а не за опасения. Във всеки случай - добре или зле подготвени - аз ви желая късмет, защото и така пред вас няма само празници и ще ви е нужен късмет. Но мисля, че ще се справите. Аз не съм циганка и не мога да ви предскажа бъдещето, но с невъоръжено око се вижда, че във ваша полза има много неща.

Демокрация и пътят на индивида

Първо, родили сте се, което само по себе си е половината работа. Живеете в демокрация - този дом по средата на пътя между кошмара и утопията - която поставя по-малко препятствия на пътя на индивида, отколкото нейните алтернативи. Накрая, вие сте получили образование в Мичиганския университет, най-добрия според мен университет в страната, дори и само заради това, че преди 16 години той предостави крайно нужната възможност на най-ленивия човек на Земята, който освен това практически не говореше английски - вашия покорен слуга. Аз преподавах тук осем години. Тук научих и езика, на който сега се обръщам към вас, някои мои колеги още преподават, други са в пенсия, а трети спят вечен сън в земята на Ан Арбър, по която сега стъпвате вие. Ясно е, че това място има за мен изключителна сантиментална стойност и и за вас ще означава толкова много след десетилетия. До такава степен мога да предскажа бъдещето ви: в този смисъл знам, че няма да пропаднете, или по-точно - очаква ви успех. Защото усещането за топла вълна, която ви покрива при споменаването на този град, ще означава, независимо дали ви е провървяло или не, че като човешки същества вие сте се състояли. Именно такъв успех в бъдещето ви пожелавам преди всичко. Другото зависи от късмета и няма такова голямо значение.” Източник: http://www.atlas-bg.eu ; Превод: Анелия Димитрова; Снимки: www.openculture.com; art.gazeta.kz;