Йошка Фишер за геополитическото бъдеще и мястото на Европа в света

Интервю с бившия вицеканцлер Йошка Фишер

Публикуваме интервю с бившия вицеканцлер и министър на външните работи на Германия Йошка Фишер. Разговор за края на следвоенния ред, за ядрените оръжия на Путин, за Косово, Сирия и бъдещето на Европа в имперския световен ред. Йозеф (Йошка) Фишер е роден през 1948 г. в Гераброн, Баден-Вюртемберг, Германия, в семейство на месар, прогонено от Унгария заради германския си произход. Йошка Фишер напуска гимназията, в която учи, още преди да е завършил десети клас, започва да изучава фотография. По-късно участва в радикалната организация „Революционната борба”, замесва се и в улични боеве с полицията. Йошка Фишер работи и като таксиметров шофьор и консултант в книжарница. През 1982 г. се присъединява към партията на Зелените, а година по-късно е избран за депутат в Бундестага - немския парламент. През 1998 г. е вече вицеканцлер и министър на външните работи в коалиционното правителство на Герхард Шрьодер. Оттегля се от активната политика през 2006 г., като напуска и Бундестага. Понастоящем Йошка Фишер живее с петата си съпруга в Берлин-Грюневалд. Едно интервю на журналистите Барбара Нолте и Мориц Хонерт с Йошка Фишер. Въпрос: Г-н Фишер, преди една година пророкувахте „края на Запада”. Новата Ви книга сега носи заглавието „Упадъкът на Запада”. Преди година в една статия написахте, че Западът ще загине. При упадък, знаете това от футбола, когато един отбор изпадне в по-долна група, засегнатият все пак остава жив. Йошка Фишер: За мен краят е нещо внезапно - като краят на Съветския блок. В сравнение с това упадъкът върви стъпка по стъпка, при това със същия резултат. Започвате книгата си с едно описание на писателя Стефан Цвайг, който след края на Първата световна война става свидетел, как австрийската императорска двойка отпътува с влак в изгнание. Съществува ли за Вас подобен момент, който символизира епохалната промяна, която Вие установявате? Това беше моментът, когато сутринта радиобудилникът ми ме информира за изборната победа на Тръмп. И от това единично събитие вадите такива епохални заключения? Бяха две нощи: референдумът за Брексит и президентските избори в САЩ. И двата пъти си легнах, защото всичкото това нещо за мен траеше твърде дълго. Да прибавим към това и засилването на национализма. За мен беше шокиращо да осъзная, че следвоенният ред, който, въпреки всички дефицити, функционираше доста добре, внезапно вече бе престанал да съществува. [caption id="attachment_12335" align="alignnone" width="580"] Йошка Фишер полага клетва по маратонки като министър на околната среда в правителството на провинция Хесен, 1985 г. (вляво); Фишер държи реч в Бундестага със слънчеви очила, 1983 г. (вдясно);[/caption] Колко заплашително за Вас е известието на Путин за изграждането на нови ядрени ракети? Това е всичко друго, но не е далновидно. Русия не може да спечели надпревара във въоръжаването със САЩ, а това ще означава повече международна нестабилност. По мое мнение големите ядрени сили САЩ и Русия имат определена дисциплина на органите си за сигурност, тя все още не е изгубена и в Русия. Още по-опасни са малките ядрени сили. Подкопаването на ядреното споразумение с Иран ще предизвика двойна ядрена криза. Положението в Източна Азия и в Близкия изток е опасно. Как изглежда новият световен ред, който по Ваше мнение се очертава? В 21-ви век към нас се приближава имперски обществен ред на велики сили. Китай, Индия, САЩ, Русия. Европейската национална държава е твърде малка, за да участва като другите. След векове центърът на света се премества в посока Източна Азия. Ако ние като европейци не искаме да попаднем в нови зависимости, трябва да се сближим много повече и да видим, че запазваме позиции при устойчивите фактори, в икономиката и технологията. Там утре ще се печелят парите, от които се нуждаем, за да можем да финансираме амбициозните си социални системи. Aлтернатива за Германия, Унгария, Брексит. Вие правите предложението си за по-нататъшно европейско сътрудничество в исторически неблагоприятно време. Ако погледнем неотдавнашното международно проучване на института „Аленсбах”, темата Европа отново е във възход. Става дума за ситуация „сега или никога”. Сега светът се подрежда за 21-и век - и не го е грижа кой при нас ще стане министър на науката. Когато слушам този г-н Гауланд (Александър Гауланд – съпредседател на евроскептичната партия Алтернатива за Германия): такава историческа слепота. Никоя страна не зависи толкова много от успеха на европейската интеграция, както Германия в средата на Европа. Хелмут Кол разбираше това. Как оценявате наказателните вносни мита за стоманата на Доналд Тръмп? Това можеше да се очаква. America first! (Америка на първо място!) Действително тук може да се очертае глобален обрат на тенденциите в посока протекционизъм. Как ще реагира Европейският съюз, когато потокът от евтин износ на стомана си пробие път към Европа? Мирише на търговска война, а не на свободна световна търговия! Вече няма и помен от първоначалната заплаха на Тръмп да напусне НАТО. Отбранителният съюз ще продължи да съществува, сигурен съм и намирам това за добре, но той никога няма да бъде същият, както преди. Защото изчезна първоначалното доверие? Не, а защото Алиансът представлява следвоенния ред. Дълго време имахме напълно заблуждаващ прочит за края на Студената война. Мислехме, че световен ред, едната страна на който се отчупва, просто може да продължи да съществува така. Ние, европейците, направихме пацифисткия извод - най-накрая след века на войните искахме мир, една почивка от историята. Американците направиха триумфалистично заключение, което приключи в Ирак .... Ако сега ме попитате: „Фишер, имаш ли предложение за сирийско мирно решение?” Тогава отговорът ми е: „Не”. За съжаление. [caption id="attachment_12336" align="alignnone" width="580"] 1999 г., конгрес на Зелените в Билефелд – Йошка Фишер в длъжността на външен министър е уцелен от хвърлена торбичка, пълна с червена боя, като знак на протест срещу военната намеса в Косово[/caption] В Косово бяхте отговорен за въздушните удари. Твърде късно ли е за намеса в Сирия? При всяка намеса последствията трябва да бъдат обмислени докрай. В Босна и в Косово не само ситуацията беше военно стабилизирана, но и се откри политическа перспектива пред държавите да станат членки на ЕС. В Сирия ситуацията е далеч по-тежка от политическа гледна точка, тъй като това засяга целия регион, който след края на Първата световна война почти не е живял в спокойствие и мир. Тоест, не виждам, как европейските или западните сили могат да направят там нещо позитивно с военни средства. В книгата си пишете, че Европа се нуждае от голям разказ, за да накара народите да се сплотят още по-близко. Искате ли да кажете, че по-често трябва да звучи европейският химн? Мислите ли сериозно, че общото съзнание израства от един химн? Един наратив възниква от реалния живот или не възниква. Старият, великолепен разказ на Европейския съюз гласеше: никога повече война. Той беше успешен за много поколения. Действието на новия разказ трябва да се разиграва в света на утрешния ден. Следвайки мотото: никога повече сами, само заедно. Имате ли пример? Миналата година бях в Пекин. Намирах за обаятелно да видя как там Интернет прониква всекидневието. Съединените щати при Обама разработиха план за изследване на изкуствения интелект. Белият дом при Тръмп засега не го е продължил. В момента китайците представиха такъв план. И аз се запитах: хей, ами какво става с нас? Френският президент Макрон каза, че Европа се нуждае от повече политически героизъм. Как Вие виждате това? Героизмът не се вписва в моя понятиен хоризонт. Твърде патетично? Да. Не разбирам как трябва да изглежда този героизъм. Може да се предположи, че той има предвид харизматични личности. Не беше ли това и проблем на Зелените през изминалите години? Зелените имат достатъчно водещи личности, дори много добри. Проблемът са неясните структури. Ако още веднъж бяхте млад, кои щяха да бъдат темите, за които днес би си струвало човек да се бунтува? Времената тогава бяха съвсем различни. Днес, като млад човек, можете да се намесвате много по-ефективно. Това се вижда при Макрон. Той използва благоприятната възможност, беше решителен и умен. Системата е много по-отворена, отколкото преди. Вместо да протестирате, можете просто да го направите. Все пак има социални проблеми, които не могат да бъдат решени чрез правене. Въпросът за справедливостта, например. Има дефицити на справедливост, които трябва да бъдат решени. Но ако сравнявате развитието на нашата социална държава със 70-те години на миналия век, които винаги са възхвалявани като златната ера на социалната демокрация, днес ние сме много по-далеч. Повярвайте ми - мога да помня добре . В автобиографията си използвате думата „износване на илюзията”. Това описва ли развитието Ви като личност? Когато човек остарява, има два пътя. Или ставате по-голям реалист или ставате по-радикален. Източник: tagesspiegel.de; със съкращения; Превод: Господин Тонев; Снимки: spiegel.de; t-online.de; tagesspiegel.de; swr.de;