Проф. Йордан Ведър за ораторското майсторство на политиците

Проф. Йордан Ведър: „От беден език богати мисли не чакайте!”

Проф. Йордан Ведър е роден през 1938 година. Той е първият български професор по реторика, преподавал в Софийски университет „Свети Климент Охридски”. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ, специализирал театрална педагогика и методика в Санкт Петербург. През 1973-1974 г. по негови проекти реториката за първи път става редовен предмет в българското висше училище. Доктор по изкуствознание. Правнук на възрожденеца Иван Ведър.

Въпрос: Проф. Ведър, не намирате ли разлика между езика на политиците от зората на демокрацията и сега, когато сме в Европейския съюз?

Проф. Йордан Ведър: Ще ви отговоря на въпроса с цифри. На 16 ноември 1976 г., по време на лекция за говорната култура на партийните и административни ръководни работници, изнесена в Комитета за култура, приведох пример с резултати от анализ на докладите на двама окръжни партийни секретари. Общият брой на думите в тях беше 14562, но реалният речников багаж на авторите – коренните думи със самостойно смислоразличително значение – наброяваше 437 думи. Ако от тях обаче махнем наличните повече от 150 служебни думи, лични имена, цифри и пр.п., словният трезор на тези хора остава с по-малко от 300 думи. При това единият доклад третираше въпросите на културата, а другият бе посветен на проблемите в селското стопанство, т.е. по презумпция се очакваше наличието на различна лексика. 

Културтрегерите, които бяха убедени, че притежават поне речника на Шекспир, решиха, че това не се отнася до тях, но студентите, които ме придружаваха, шокирани от тези данни, след седмица ми поднесоха сюрприз: направили същия експеримент с доклади на университетски преподаватели. Резултатите бяха потресаващи - речникът на  въпросните „нàучни работници” беше от 300 значещи думи!

За никого не е тайна, че партийните функционери преди 1989 г. не блестяха с красноречие...

Истина е. Но те предадоха щафетата на своите наследници. През 2008 г. едно изявление на проф. Михаил Виденов разбуни духовете на неформалната общност на новия български бизнеселит с твърдението, че оперират с речник от около 400 думи. Срещу това твърдение скочиха куп „интелектуалци”, свикнали да бистрят всеки въпрос от позициите на криворазбраната демокрация, на чието знаме пише: „Аз не разбирам от това, но мисля, че...”. Аз пък се занимавам пет десетилетия с проблемите на устното публично общуване и съм свикнал, когато става дума за цифри и факти да вярвам само на себе си.

Взех на случаен принцип пет речи на президента Петър Стоянов и ги „анатомирах”. Резултатите от анализа на осемнайсетте страници машинописен текст показаха, че от общо 4840 думи 3930 са несамостойни, служебни (предлози, съюзи, междуметия и др.) или многократно дублирани самостойни думи. Относителна смислоразличителна самостойност от лингвистична гледна точка (глаголи, съществителни и др.) притежаваха малко повече от 800 думи.

Формално, съдържателно и функционално, като стратегия, тактика и оперативно речево поведение, въпросните речи са подготвяни и редактирани от високо квалифициран екип спийчрайтери, имиджмейкъри, пиари и експерти по конкретната проблематика. Предполага се, че и самият Петър Стоянов има отношение към оформянето на техния окончателен текст. Обръщам Ви внимание, че броят на самостойните думи, които употребяваме, са един от показателите на словесната, общата и специалната (професионалната) ни култура. Вадете си сами заключенията за равнището на ораторското майсторство на политиците ни, като имате предвид, че много хора считат експрезидента Петър Стоянов за един от върховете на родната политическа реторика.

Преди известно време не правиха ли други подобни изследвания?

Да, млади филолози правиха нещо такова, но аз не съм в течение. Между другото, ако някой има излишни пари за харчене, нека направи тайно и в нарушение на закона за „сересетата” четири-пет стенограми на делови разговори. При това не на „бизнесмени” от Илиянци, а по „високите етажи” на деловото общуване. Нека вземе стенограми от „презентации”. Нека запише – пак тайно и в нарушение на закона - неформалното общуване на „формалния” ни „елит” по време на „светски” (и тук и по нататък, не считайте кавичките за случайна грешка!) мероприятия. (Защо тайно? Защото когато знаят, че ги записват, „обектите” се напъват да говорят интелигентно и се получава същото, дето цвъква ялова кокошка, напъне ли се да снесе!)

Нека запише още разговорите в обкръжението на Жоро, героя от сървайвар, дето бяха събрани „култови” представители на новия псевдоелит. Тази „знакова” фигура турна в джоба си дядо Вазов. Патриархът на родната литература имаше нужда от много-много страници, за да опише красотите на Великата Рилска пустиня, а Жоро-стрийптизьорът изрази цялата гама от чувства и впечатления, които предизвика в неговата душица невъобразимата по свята пищност панорама на Карибите, само чрез няколко нечленоразделни възклицания и с изключително съдържателното понятие „Яко!”. Ако към „яко”, беше прибавил още „супер” и „фърст”, можеше да се счита, че е написал „До Карибите и назад”. 

Писателят Иван Вазов притежава най-голямото словно богатство на българския език в творчеството си

Разберете ме добре: езиково-говорната култура не е елемент от ценностната система на тези среди. Но това не е трагедия. Този, който познава историята и културата на човечеството, знае, че фактическото невежество, незнанието, простотията винаги са били константна величина (макар по различни причини) и в дворците, и по пазарищата. Така че, дайте да не пречим на мутрите и приравнените към тях бизнесмени да си говорят с 200 думи; да не пречим на самопризналия се политически и бизнес елит да си общува с 300 думи; да пожелаем на „висшия” политически и властови ешелон да догонва летвата, поставена от експрезидента Петър Стоянов. Всяко време и всеки народ ще си има своя Пушкин (60000 думи), Шекспир (15000 думи), своя дядо Вазов (25000 думи). Те са, които ще пренесат във вековете словните съкровища на човечеството. Но е добре да знаем, че богатството на езика означава богатство на мисълта, която се изразява чрез него. От беден език богати мисли не чакайте и обратно!

Нима няма добри оратори сред съвременните политици?

Сигурно има. Но няма да ви дам имена, за да не пожълтее интервюто. Ние сме свикнали да лепим прилагателни с лека ръка, без да мислим какво се крие в тях. Предлагам Ви да уточним поне няколко основни критерия, определящи понятието „добър оратор”. Опирайки се на тях, ще определите коя от публичните личности се вписва в него. Ефективното публично слово според древните се крепи на три кита: ясен обществен интерес (кому и за какво служи словото ти), ясна мисъл (отразява ли обективно твоята реч обществения интерес, на който служиш), ясна реч (достатъчно разбираема ли формата на твоята реч от гледна точка на тези, които те слушат).

Към това разбиране на древните гърци се прибавят и критериите на Цицерон, който казва, че ораторът трябва да учи (т.е. речта му да носи информация, познание), речта му трябва да вълнува (словото да бъде свързано с проблемите, желанията и чувствата на тези, към които е насочено), а произнасянето й трябва да доставя удоволствие (формата на словесната изява да бъде сама по себе си естетически феномен). Събрани заедно, тези изисквания към публичното слово създават неговата релефна фигура, те са главата, ръцете, краката на образа на добрия оратор. Не бих се ангажирал с име на политик, който е отличник по всичките шест критерия.

Добре, нека тогава Ви попитам нещо конкретно. Много анализатори определят сегашния премиер (Бойко Борисов) като най-добрия комуникатор на прехода. Как ще коментирате това и съпоставките, които се правят между него и президента (Георги Първанов)?

Диамантът, дори когато не е шлифован, е диамант. Добрият ювелир ще го превърне в брилянт. Но колкото и да шлифоваш едно витошко паве, в най добрия случай ще стане гладко преспапие. Моята философия е, че от всяко дърво става свирка, но от едно цигулка, от друго дудук. В това няма нищо лошо, ако всеки инструмент свири своята музика.

Има неща, които са от Бога. Бойко Борисов притежава няколко такива неща. Те се обединяват под общото понятие „харизма”. Той има излъчване на водач. След такъв можеш да тръгнеш. Как да вървиш след Жан Виденов, като го виждаш, че той не знае накъде да тръгне, как да вървиш след Сергей Станишев, който само е чел за пътеките, но не е минал сам по тях, как да вървиш след нарциса Иван Костов, как да оставиш да те управлява Симеон Сакскобурготски, чиято „трудово-творческа” биография и нравственост предизвикват дузина въпроси?

Борисов говори с хората на разбираем език, затова го приемат като един от тях. Освен това излъчва физическа сила и хъс, заради които хората подсъзнателно го възприемат като защитник, като „големия батко”, който може да набие лошите и да ги предпази от злото. Може да Ви звучи елементарно, но е така. Каква е разликата между него и Георги Първанов като публични говорители. Много хора не знаят, че премиерът и президентът са с еднакъв по равнище образователен ценз.

Първанов съзнателно акцентира на своята образованост, интелигентност и протоколна сдържаност и успява да респектира с поведение и осанка. И във външно-, и във вътрешнополитически план изглежда по-убедително на мястото си от своите предшественици. Обикновеният човек го приема, отнася се с него уважително, но… се държи на дистанция. Между Първанов и масата има бариера, която Борисов е премахнал.

Може ли Първанов да стане „по-народен”, а Борисов „по-учен” като „визия”. А нужно ли е? Количеството знания, взето само по себе си, прави човека начетен, но не дава талант, не дава мъдрост, не дава способност „да използваш гънките на терена”. Всички домакини готвят с едни и същи продукти. Но едни ще ви извъртят двайсет различни манджи от простия фасул, а други, с помощта на цяла библиотека готварски книги, превръщат и най-добрите продукти в бъркано за прасето.

Картината, която нарисувахте, не е нито приятна нито обнадеждаваща!

Съжалявам, ако тази картинка не Ви харесва, но на времето един стар арменец фотограф, когато клиентът възмутен размахвал снимката си с възгласа: „Каква е тази маймуна на кадрото, бре майсторе!”, отговарял: „Маймун сиделоу, маймун злезвало!” Но вие не се притеснявайте! С риск да ме намрази целият самотитуловал се и самодостатъчен политически елит ще Ви кажа, че България е живяла, живее и ще живее и ще пребъде независимо и често пъти въпреки тези, които я управляват.

Със съкращения от сайта www.obshtestvo.net; интервю на Соня Сиромахова;

Снимки: novinar.bg; bnr.bg;