Йохан Кройф – автобиография, лични ценности и тоталният футбол

Размисли и ценности на Йохан Кройф

Публикуваме откъси с ценностна насоченост от автобиографията на Йохан Кройф, издадена от „Сиела Норма”. Йохан Кройф (1947-2016) е един от най-забележителните личности във футбола, в автобиографията си той споделя същината на ценностите, които са го изградили като футболист, треньор и човек:

Винаги съм живял с мисълта да правя нещата все по-добре и да ставам по-добър. Пренесох това във всичко, което съм постигнал. Всичко, което съм постигнал, е било правено с визия за бъдещето, с концентрация върху прогреса, а това означава, че не мисля много за миналото. Що се отнася до футбола, имам само един недостатък – мисля само как да съм на върха. Като играч и треньор не можех да се занимавам с нещо на по-ниско ниво. Можех да мисля само в една посока – нагоре. Да бъда възможно най-добър. Винаги съм казвал, че работата във футбола не е работа. Трябва да тренираш усилено, но трябва и да се забавляваш.

Семейството – основна ценност за Йохан Кройф

Искам да подчертая колко важно е семейството за мен. Не само родителите ми, родителите на съпругата ми и тя самата, децата ни и внуците, а и всички хора в Аякс, които ме хванаха за ръка и ме поведоха, когато бях в много трудна фаза от живота си и бях много уязвим. Семейството определи какъв съм в момента.


Йохан Кройф със съпругата си Дани Костер, неразделни от 1968 г. до смъртта му през 2016 г.

Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че формирането на семейството ми имаше пръст и в корените на тоталния футбол. Това беше стил, който можеше да се изпълнява само от футболисти, които можеха да играят не само за себе си, но и за останалите от отбора.

Десет души трябваше непрекъснато да внимават какво прави човекът с топката и да предвидят какъв ще е следващият му ход. Точно това се случва в едно семейство, особено ако има и деца. Като лидер трябва винаги да поемаш отговорности. Винаги съм казвал, че създаването на семейство ми помогна за това. Научи ме да бъда по-ангажиран към други хора. Това се прехвърли и в тоталния футбол.

Силата на личния опит

Аз не съм човек с дипломи и научни степени от колежи. Всичко, което съм научил, е усвоено чрез опита. Хората често ми казваха, че съм глупав, тъй като така и не завърших образованието си, но животът ме научи на много повече, отколкото бих прочел в която и да било книга. Житейският опит е знание…

Практическият опит е много по-важен от академичните познания. В Европа често се смята, че спортистите са леко глуповати. Това, разбира се, не е вярно. Не можеш да си елитен спортист, ако не си интелигентен. Няма как да стане. Аз винаги съм казвал, че футбол се играе с главата, краката са само за бягане. По-късно, когато станах треньор, изпитах на свой гръб колко е трудно, ако играчите ти не са вдъхновени да се стараят винаги да бъдат на най-високо ниво.

Ако се случи нещо такова, няма как да успееш, без значение колко много го искаш и какви усилия полагаш. Винаги съм казвал, че ако ще започваш нещо наново, направи го по най-добрия начин и наистина се постарах.

Фенове и клуб като семейство

Концепцията клубът като семейство, която се приемаше в Европа, не беше приложима в САЩ. Тук всичко беше бизнес… В спорта американците разбират много по-добре от другите, колко важно е всички да си сътрудничат. Имам лек проблем с хора, които не спират да натякват, че победите са Светият Граал на професионалния спорт. Естествено, резултатите са важни, но на първо място трябва да са феновете – хората, за които клубът е кръвта във вените им. Те също трябва да се чувстват добре.

Английските фенове ми допадат, те изпитват истинско уважение към добрите футболисти. Не само заради уникалния им талант, но и защото се раздават на 100 процента. В Холандия не е така, нито пък в Испания освен в Атлетико (Мадрид). Привържениците на този клуб уважават хората, които оставят сърцата си на терена. Английските фенове обаче са неразривно свързани с отбора си. Това е в кръвта им. Винаги го подкрепят, в добро или в лошо.

Ето защо умеят и да губят, стига любимците им да не са пестили усилия. Някой може и да не са съгласни, но аз винаги съм бил идеалист професионалист, който обаче знае какво говори. Като дете израснах с Аякс. Напусках клуба три пъти след различни скандали, но като фен съм доволен, когато отборът се справя добре. Това усещане е в кръвта на човека. То е неопределимо, но е най-прекрасното.

Футболът като емоция и наслада

За мен футболът е емоция. Като състезател дори не можех да си представя, че ще губя време да задушавам играта на съперниците си и постоянно търсех начини да се усъвършенствам. Като треньор исках да се наслаждавам и да се стремя да постигна перфектния футбол. Тогава резултатите идват сами. Барселона доказваше, че привлекателният футбол може да носи и резултати. Милиони любители на футбола искат да се наслаждават не само на резултата, но и на играта. Искат да се радват на красотата, която нашият спорт предлага.


Йохан Кройф и Франц Бекенбауер - Мюнхен 1974 г., финал на световното първенство

Където и да съм работил, винаги съм искал хората около мен да говорят за футбол и да мислят за футбол. По цял ден, ако е възможно. Не можете да постигнете промяна, без да сте отдадени напълно. Треньорската професия изисква задълбочено познаване на човешката психика, за да успееш да сложиш точния човек на точното място.

Кройф и ценностите във футбола

Сред футболистите има неписан кодекс на честта да не изоставяш колегите, с които си бил в една съблекалня. Никога не съм предавал хората, които са били близо до мен. Всички, които ме познават, знаят, че за мен приятелството е нещо много важно. Няма как да анализираш някой друг, ако първо не се анализираш сам. Иначе винаги ще прилагаш собствените си стандарти спрямо другите, а трябва да умееш да гледаш през техните очи.

Трябва да достигнеш етапа, в който, за да оцениш някой друг, трябва да забравиш себе си, вместо да го съдиш на базата на собствения си опит. Научих се, че понякога несполуките се дължат на твоите собствени недостатъци. Неуспехът е по-скоро знак, че трябва да променим нещо.

Ако се научиш да мислиш така, винаги ще откриеш нещо положително, а това те обогатява като човек. Веднъж ме попитаха какво бих искал да мислят хората за мен след сто години. Ако трябва да отговоря, бих казал нещо от рода: „Като отговорен спортист”. Господ ми е дал талант за футболист, с нищо не съм го спечелил. Просто трябваше да поиграя футбол, а исках точно това.

Другите казваха, че отиват на работа, а аз отивах да играя. Невинаги съм бил разбиран – било като футболист, като треньор или с каквото и друго съм се занимавал. Е, Рембранд и Ван Гог също са били неразбрани. Човек научава едно – ако си гений, все ще си в устата на хората.

Източник: Йохан Кройф „Моят начин” автобиографията; Сиела Норма АД, 2017;

Снимки: mirror.co.uk; famousfix.com; foottheball.com; pinterest.com;