Йога ачаря свами Атмарамананда: Най-важното е да не се страхуваме

Интервю с учителя свами Атмарамананда

Свами Атмарамананда (свами - индуистка титла, която означава „владеещ себе си, свободен от чувства”) е Йога ачаря (учител, наставник), директор на Шивананда център в Берлин. Свами Атмарамананда е бил дълги години личен асистент на прочутия свами Вишнудевананда. В интервю пред вестник „Ди Велт” той обяснява смисъла и въздействието на Йога практиките.

Въпрос: Първият ден в ашрама винаги ли е тежък?

Свами Атмарамананда: Дефинитивно за много хора това е едно ново преживяване. Всеки има нужда от малко време. Чрез въвеждане в най-важните аспекти от всекидневието и от живота в общността на ашрама всеки научава стъпка по стъпка въздействието на Йога практиките.

И какъв ефект имат песните на санскрит, които се пеят преди медитация?

Те хармонизират вътрешните емоции и успокояват духа. Човек свиква бързо с пеенето. В по-голяма степен от митологичното и философско значение звуковата енергия е необикновена сила, която въздейства при пеенето на мантри. Дори и когато в началото не разбираме текста, звуковите вибрации успокояват човека. Да освободиш мислите си, това е, с което повечето хора се справят трудно.

Собственото его ли е пречка за осъществяване на човека?

Егото иска да разбере всичко. То прави човека нетърпелив и оценява всяка ситуация. Но трябва да се приеме, че човек не може да разбере всичко. Едно ново обкръжение, каквото е това в един ашрам, трябва тепърва да оказва влияние. В такива ситуации човек трябва да приеме и да понесе търпеливо вътрешното неспокойствие.

Какво всъщност представлява егото?

Егото е важна част от всеки човек, това, което ни определя. В същото време обаче то може да ни спъва. Ако трудно можем да се отворим за промени в живота, не търпим мнението на другите и настояваме само на собственото гледище, егото е пречка за нашето развитие. Затъваме в безизходица, не оставяме никакво място за нови идеи и сме блокирани.

С егото си ли идвам на този свят?

Ние се раждаме с индивидуални черти на характера. Егото е като семе, което расте и се развива. В този процес личното обкръжение налага своя отпечатък върху нас. Ако натрупваме лош опит или се затваряме пред нови възможности за развитие, егото се блокира.

Може ли да се влияе на това развитие по някакъв начин?

Най-важното е да не се страхуваме. Животът се променя постоянно и ние трябва невъзмутимо да застанем срещу него. Тук доверието играе важна роля. Не сляпо или наивно доверие, а разумно доверие в собствения житейски път.

Могат ли йога и медитация да помогнат в тези усилия?

Да, ще помогнат. Но това не става от днес за утре. За съжаление не е толкова просто. Когато човек практикува йога, не всичко става розово и светът не става хубав. Йога и медитация са помощни средства да станем по-спокойни, овладяни и невъзмутими.

Интервю на Моника Хауг

Превод: Господин Тонев; източник: вестник „Ди Велт”;

Снимки: yogainberlin.blogspot.com; camelcityyoga.com;