Себастиан Конрад и Верена Блехингер-Толкот за японските ценностни представи

Размисли за японците и японските ценности

Трябва ли отделният човек да се жертва за другите? В разговор с вестник „Зюддойче цайтунг” историкът Себастиан Конрад споделя размисли за феномена „камикадзе” („божествен вятър”) като символ на японското общество. Себастиан Конрад е историк в Свободния университет в Берлин. Работил е дълги години в Япония. Последната му публикация „В търсене на изгубената нация: писана история на Германия и Япония във века на Америка” излезе в издателството на Калифорнийския университет в САЩ.

Въпрос: Съществува ли в Япония философска нагласа човек да се жертва за голямото цяло, която тук, на Запад, се внушава чрез браза на камикадзе?

Себастиан Конрад: Съществува представата, че феноменът „камикадзе” е израз на един колективистичен манталитет в Япония. Но не можем да превърнем този феномен в символ на японското общество. Това са били млади мъже, свързани в строга йерархия в една безнадеждна във военно отношение ситуация. Затова е необходимо да намалим значението на доброволността на този акт.

Намират ли се някакви разлики между нашите и японските представи за морал и ценности?

Различия могат да се установят, но те по принцип са в нюансите. Много неща могат да бъдат изразени в понятия, които биха намерили отзвук и в Европа - от съзнанието за дълг до етиката на общото благо. Това не са антропологично различни подходи. Моето впечатление е, че в Япония още от ранни години, в семейството и в училището, се разучава това свързване в по-големи колективи и че това, което се нарича свобода в западните общества, там понякога има отрицателно значение. В Япония свобода и егоизъм понякога се разчитат като едно и също нещо.

Това може ли да бъде обяснено?

Може да се прокара историческа линия, която показва, че в Япония - както и в други общества, формирани от конфуцианството – свързването в социални отношения и представата за едно по-голямо цяло е било фундаментално за етичните решения на индивида. Но това не трябва да се абсолютизира. Днес Япония е индустриализирано общество с принципно индивидуализирани норми. Незначителни разлики има и в западните общества, ако например се твърди, че съзнанието за дълг в Германия играе по-голяма роля.

Съществуват ли исторически или религиозни причини за това?

Религиозният фактор играе малка роля в Япония. Това са по-скоро социални норми. Но от деветдесетте години Япония е високо индивидуализирано общество. Японците на 21-ви век нормативно приличат повече на връстниците си в Европа, отколкото на японците от преди един век.

Има ли съвсем други причини? Може би географски?

Често човек може да прочете и този аргумент: само 16 процента от тази малка страна са изобщо обитаеми, ето защо хората трябва да са повече свързани. В самата Япония има продължителни дебати за тълкуване на японското самосъзнание. Има повече литература, отколкото във всяка друга страна на земята, за националното самосъзнание - за това, какво означава да си японец. Споменават се голяма част от тези аспекти. Например, климата и не на последно място природните катастрофи.

Разбира се, аз не отдавам голямо значение на тези стеротипи. Несъмнено в ежедневието - като например в претъпканото метро – човек попада на много вежливост и внимание. Но това не може да се сведе до липсата на пространство или на разположението на Япония като остров - това са опити да се представят обществените норми като резултат на природата.

Публикуваме също и интервю на Верена Блехингер-Толкот, професор по японистика в Свободния университет в Берлин, пред вестник „Тагесшпигел”. Защо хората в Япония запазват спокойствие по време на бедствия и природни катастрофи, дължи ли се това поведение и на техния манталитет?  

Въпрос: По различен начин ли се държат японците в кризи от европейците?

Верена Блехингер-Толкот: По принцип японците са добре подготвени за природни бедствия и катастрофи, доколкото това е възможно. Те знаят, че винаги ще има бедствия. Те се приспособяват към тях. В историята винаги е имало опустошителни пожари, катастрофални земетресения и унищожения. Засегнатите от земетресението и цунамито области в региона Санрику в североизточната част на Япония бяха опустошени за последен път през 1930 г. от големи вълни цунами.

Стари хора си спомнят добре предишните природни бедствия, както и внушителните разрушения през Втората световна война и предават този спомен по-нататък. В Япония хората са придобили нагласата, че могат да дойдат бедствия, те принципно са подготвени за тях. Но все пак бедствието във Фукушима се различава съществено от досегашните катастрофи, тъй като комбинацията от земетресение, цунами и ядрена авария надхвърля способностите на нашите представи, както и възможностите за планиране.

Японците по темперамент по-спокойни ли са?

Не може да се каже така обобщаващо. Хората в Япония знаят как да се държат в случай на криза. Има редовни учения как да се реагира по време на катастрофа и по време на шестгодишния си престой в Япония веднъж годишно вземах участие в такова учение. Всичко това е планирано точно и този път евакуацията функционираше добре в големите градове. Преди всичко обаче японците имат навика да предприемат заедно действия в по-големи групи.

В това отношение те са много по-дисциплинирани и отделният човек се подчинява на даденостите, ако те не могат да бъдат променени. Японците запазват спокойствие при нещастие и катастрофа и се отнасят прагматично към ситуацията, която в този момент не може да бъде променена. Това обаче не означава, че в Япония не може да има паника. Така например след атаките с отровен газ в токийското метро през 1995 г. имаше голяма паника сред жителите на столицата.

Японците разделят изцяло тези неща едно от друго. От една страна те преживяха атомните бомби над Хирошима и Нагазаки и едновременно държат на ядрената енергия като главен източник на енергия. В Япония няма широки дебати за опасностите от ядрената енергия, каквито познаваме в Германия. До този момент има главно местни протести срещу изграждането на нови ядрени съоръжения. Нагласата на населението в обсега на съществуващите електроцентрали също така е много критична, а доверието в компаниите, които експлоатират ядрени централи, не особено високо.

Досега обаче това не доведе до широки национални дебати. Употребата на ядрена енергия за граждански нужди емоционално не е свързана с опита от войната. Винаги съм се удивлявала, че не се прави такава връзка. Сега обаче е възможно това да се промени.

Превод: Господин Тонев: със съкращения от вестник „Зюддойче цайтунг”

и вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: bz-berlin.de; arekuinjapan.wordpress.com;