Ян Тилман Шваб – аналогия между футбола и световните събития
Ян Шваб: Във футбола всички феномени на света намират себе си
Ян Тилман Шваб, изследовател на медиите от град Кил, в интервю пред списание „Цицеро” за потенциалните обяснения на света чрез футбола.Въпрос: Г-н Шваб, Вие сте привърженик на тезата, че с футбола в крайна сметка може да се обясни всичко. Футболът един вид микрокосмос на живота ли е?
Ян Тилман Шваб: Да, разбира се. Това също е една баналност, уместно обаче би било сравнението: футболът = живот, животът = футбол. Феноменологично по-прецизно би било сравнението светът = футбол. В смисъл, че във футбола всички феномени на света намират себе си. И че всичко, което действително се случва по света, може да се обясни и опише чрез аналогии от света на футбола.
Как например може да се опише моментното състояние на правителството на християндемократи и либерали (правителството на Германия с канцлер Ангела Меркел) с този модел на обяснение чрез света на футбола? В реториката на Едмунд Щойбер това би означавало вероятно, че местата за Шампионската лига са застрашени.
Могат да се открият същностни паралели и между изкуство, литература, кино и футбол. Те апелират на различни нива и с различни средства към едни и същи елементарни чувства.
Естествено. Ако разглеждаме комерсиалния футбол ценностно неутрално като спектакъл, лесно ще открием очевидните паралели с другите форми на изразяване. Чийто обхват, впрочем, може да се разпростре, също както във футбола, между чистото развлечение и истинското изкуство. А привързването на зрителя към предлагания спектакъл по принцип се осъществява чрез същите процеси на емпатия или идентификация.
Футболът представя мотиви, с които литературата се занимава в продължение на хиляди години: героизмът, страданието, болката, солидарността, завистта са централни теми и на футбола - само че тук те са несравнимо по-директни, по-прости, по-повърхностни.
Тъй като са автентични. Те се случват, вместо да бъдат измисляни. Моля, разбирайте това неутрално в ценностен смисъл: измислените истории понякога може да изглеждат много по-реалистично, по-вярно, отколкото провеждащото се всяка седмица футболно първенство, чиито битки обаче са истински и открити, затова и често несправедливи или скучни. Но винаги автентични, ако съдията не е подкупен.
Не се ли губи обаче автентичността с крайната комерсиализация на професионалния футбол? Какво е автентичното например на една изкуствена и рекламна фигура като Дейвид Бекъм, чиято футболна класа не съответства на пазарната стойност. Къде остава връзката с житейската реалност?
Дейвид Бекъм е или беше изключителен футболист, който трябваше да играе на футболно поле също така автентично, както и всеки друг играч, който не попада под подозрение, че е изкуствена фигура. Това, че пазарната стойност на Бекъм не е свързана само с неговите действителни качества като футболист, а е отражение на отношението на феновете и/или на клиентите, не е задължително да бъде стоварено като вина върху него. Защото в капитализма не е важно качеството на продукта, а качеството на продавача. А семейство Бекъм винаги са имали способността да се продават добре.
Да и не. Да, на основата на своята популярност и огромна пазарна стойност професионалният футбол е изключително конкурентна и като такава, безмилостна система. Със сигурност обаче при него не се води по-безмилостна или по-нечовешка битка, отколкото в други сектори на капиталистическия финансов свят. Но за разлика от финансовия свят обаче, от футбол се интересува по-голямата част от човечеството. А медиите отразяват отделните човешки съдби по-подробно, тъй като тези индивиди са известни на повечето хора. А хората се интересуват повече от футболистите Енке и Дайслер, отколкото от техните съответствия в икономическия и финансов свят. Ето защо това може да създаде впечатлението, че футболът е особено безмилостен.
За разлика от обществото футболът е изключително доминиран от мъжете. И хомосексуалността тук няма място, а в тази област обществото и политиката вече са много по-напред. Не господства ли във футбола един съвсем различен, застинал образ на мъжественост, отколкото в останалата част на обществото? Защо футболната система е толкова назадничава?
Честно казано, не разбирам хомофобията във футбола. Доколкото вече има няколко футболисти - гейове, които са си признали това, може да се установи, че страхът от липсата на одобрение се преувеличава. Може би като атлетичен боен спорт футболът е далеч по-малко хомофилен от други области?
Улавям себе си, че като фен на Вердер Бремен стискам палци в Шампионската лига за Байерн Мюнхен. При това си въобразявам, че съм свободен от сантиментални патриотични чувства. Какво прави футболът с мен в такъв случай? Футболът да не се грижи за нещо като здрав патриотизъм?
Ако стискате палци в мачовете от различните европейски купи за Байерн, а аз за Шалке и Вердер, т.е. клубове, които са ми малко симпатични, ние всъщност следваме само основната солидарност, която трябва да изпитват и показват членовете на едно племе, на една нация или на една футболна нация помежду си. А пък патриотизмът във футбола е валиден, в случай че изобщо е валиден, само в рамките на футбола. Ако някой испанец сега твърди, че Испания е най-добрата от всички страни, той е прав по отношение на футбола. Ако твърди това за всички области на живота, той ще стане смешен.
Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”;
Снимки: badische-zeitung.de; imortaisdofutebol.som;