Вярвате ли в Бог? Нобеловите лауреати, учените Герхард Ертл и Петер Грюнберг

Послание - науката и вярата в Бог

Герхард Ертл, роден през 1936 г. и Петер Грюнберг, роден през 1939 г., са двама учени от Германия, носители на Нобеловата награда през 2007 г. за постиженията си в областта на химията и физиката. Интервю с двамата изключителни учени Герхард Ертл и Петер Грюнберг.

Въпрос: Имахте ли герои или примери за подражание в младостта си?

Герхард Ертл: Моят пример за подражание като юноша беше еднозначно Алберт Швайцер. Той беше богослов, лекар и чудесен музикант. След войната търсех отговори, търсех изцеляващото. Хуманността в живота на Швайцер ме плени. Дълбоко религиозен човек. Музиката и до днес ме съпровожда, от детството свиря на пиано.

Петер Грюнберг: Харесваше ми безумно смелото: за мен Исак Нютон беше знаменит човек, да, герой. Откриването на движението на планетите от Нютон ме порази като студент. Бях въодушевен от това, че някой може да стигне до такива щури идеи. По-късно като студент бях впечатлен от Лайбниц и от елегантността на Хайзенберг, с която той решаваше математически задачи.

Деца и млади хора, изглежда и по-старите поколения в нарастваща степен имат чувството: който иска да промени света, трябва да стане поп звезда. На какво се дължи слабият интерес към природните науки?

Герхард Ертл: Интересите на децата и младите хора със сигурност са се променили. Невероятното потребителско предлагане, компютрите, телевизията променят поведението, прекарването на свободното  време. В детството ми креативността се насърчаваше повече. Кое дете днес все още се занимава с конструктори за игра?

Петер Грюнберг: Креативността ми беше предизвиквана от принуждението да започна нещо от нищото. По онова време исках да издялам с нож кола от стъбло на дърво! Днес децата и младите хора разполагат със съвсем различно предлагане, често свръхпредлагане. Къде е свободното поле за създаване от нищото?

Със сигурност са поощрявани и други компетенции. Но е налице опасността, чрез голямото потребителско предлагане на обществото, в което забавленията и личното удоволствие са водещ начин на живот, да се стремим само към лесното. Това общество с поп герои предлага бързи и лесни забавления, но не призовава към творческа изобретателност и търпение. Комфортът на обществото, в което забавленията и личното удоволствие са водещ начин на живот, е може би една от причините за по-скоро доста ниския интерес към природните науки.

Как се справяте със собствените вътрешни конфликти? Като просветлени учени в областта на природните науки по начало можете ли да вярвате в Бог?

Герхард Ертл: Да, ама разбира се! С всяка стъпка в изследователската си работа се учудвах все повече и повече: тази най-минимална вероятност, с която можеше да се стигне до сътворяването на живота. Това беше може би най-голямата възможна случайност, всички компоненти да взаимодействат така съгласувано, че нашият космос да възникне в познатата за нас форма.


Физикохимикът Герхард Ертл: Винаги остава един въпрос: Защо е всичко това? Тук аз вярвам в Бог!

Вероятността Бог да не съществува все пак не е по-малка от вероятността, целият Космос да е възникнал според нашите научни обяснения. Животът е величествено чудо, ние се доближаваме към обясненията научно, но винаги остава един въпрос: Защо е всичко това? Тук аз вярвам в Бог!

А историята на сътворението, както можем да я четем в Библията?

Герхард Ертл: Да, тази история на сътворението е много важна за мен, но разбира се,  тя трябва да се разбира като притча! Често чета в Библията и продължавам да се опитвам отново и отново да открия смисъла на притчата. Обаче все още не съм успял да я разгадая... В Библията намирам всичко: притчите за сътворението, благоговение и не на последно място напрежение: четете Деяния на апостолите, там се случват бурни неща!

Просвещението беше последвано от романтизма, устремът към големите чувства. Науката очевидно не може да замести ценностите и духовните: какво е свято за Вас?

Герхард Ертл: Най-напред достойнството на човека. Християнин съм и се опитвам да живея като християнин. Не като човек, който прилежно ходи на църква, а в ежедневието. Хармонията е свята за мен. Направо съм встрастен към хармонията.

Намираме се във фаза на завръщане на религията. Установявате ли упадък на Просвещението, свързан с това явление?

Герхард Ертл: Да, сигурно, но ако наблюдаваме внимателно това винаги са били две паралелни движения. Във всички времена човекът е копнеел за прогрес и същевременно е търсел духовното. Между другото креационистките идеи на Джордж Буш за мен, разбира се, са чисто безумие.

Петер Грюнберг: Бих видял упадък на Просвещението в по-нататъшното обръщане към общество, в което забавленията и личното удоволствие са водещ начин на живот. Просвещението изисква сериозност, а не бягство в лесното потребителско забавление.

Професор Грюнберг, като учен вярвате ли в Бог?

Петер Грюнберг: Да, естествено. Израснах строго католически и смятам, че съм спечелил нещо от това. Но следвам смисъла на притчата за трите пръстена на Лесинг. Кой от трите пръстена е истинският? Кой обещава на този, който го носи, любовта към и от хората и към живота?

Всяка от трите големи световни религии може да бъде истинската или грешната. Не бива да съдим за правилни или грешни ритуали. Това крие в себе си потенциал за конфликт. Кой притежава истината? Притчата за пръстените изисква всеки да се стреми към любовта, в толерантност към ближните, към другите, може би той ще има истинския пръстен? Но не съществува един единствен истински пръстен. Едно безкрайно търсене...


Физикът Петер Грюнберг: Достойнството на човека и хармонията са святост за мен!

Това безкрайно търсене, вярвате ли в безсмъртието?

Петер Грюнберг: Да. Разбира се, давам шанс и на другото. Бих могъл да бъда и като кристал: в момента на моята смърт хвърлен във водата, разтварящ се и разтопяващ се в заобикалящата среда, ставайки част от цялото. Мога да си го представя и като край. Не мога да си представя небе и живот след това. Рай и ад, въпреки че съм католик, са ми твърде наивни представи. Не си представям отвъдния живот в тези категории.

Герхард Ертл: Реших за мен въпроса за безкрайността с природата: обичам да сравнявам това със зрънцето семе в градината: през пролетта слагате зрънцето в земята, семето се разтваря, променя се в полза на растението. Едно постоянно по-нататъшно развитие. Така и аз продължавам да живея в потомците си, различно, по друг начин. Не индивидуално. Това е един непрестанен поток на живота, поток, който е безсмъртен.

Какво според Вас идва след смъртта с тази безкрайност? Имате ли някакви надежди?

Герхард Ертл: Имам надежди за абсолютната смисленост на това, което ще дойде. Както е даден смисъла на зрънцето семе. Не съм убеден в самия рай. Същото би се отнасяло разбира се и за ада. Със смъртта моят индивидуален Аз ще се разтвори, аз ще остана част от цялото.

От какво се страхувате?

Герхард Ертл: Всяка форма на надигащ се фундаментализъм. Религиозният фундаментализъм, какъвто го намираме както в Близкия изток, така и в Америка, ме плаши. Извън това, наистина не изпитвам никакъв страх, когато мисля за смъртта.

Петер Грюнберг: Занимава ме сериозно енергийният въпрос: какво ще стане в бъдеще, когато сме изразходвали всички ресурси? Аспектът на опазването на околната среда тук е само един. А най-важният въпрос е: какви конфликти и войни могат да възникнат, например граждански войни. Тук има голям потенциал за насилие, което ме плаши.

Какво е Вашето завещание?

Герхард Ертл: Това ми звучи много патетично. Айнщайн е говорил толкова чудесно, човек всъщност слуша думите му - имам колекция на CD от негови приветствия и речи - като голямо завещание. Възприемам нещата по-леко, ще се радвам, ако семейството ми ме помни с любов и работата ми е придвижила човечеството напред.

Петер Грюнберг: Научните изследвания трябва да се разраснат. Трябва да се отнасяме сериозно и отговорно с познанията за света. Не бива да се свличаме по-нататък в света на забавленията и да изместваме сериозните въпроси на човешкото съществуване. Но най-последният въпрос? Наистина ли Бог съществува?

Никога не задавам този въпрос с надеждата, че ще успея да проникна в смисъла му. Знам, че никога няма да мога да го знам. Бог е непостижим за познанието и ще остане такъв. Дали големият взрив, какъвто си го представяме днес, наистина е съществувал? Тази екстраполация не е ли напълно погрешна? Може би е било нещо съвсем друго? Но какво е имало преди това? Бог?

Източник: cicero.de; въпросите зададе Тил Вайсхаупт;

Превод: Господин Тонев;

снимки: focus.de; research-in-germany.org; physicsworld.com;