Второто чудо на света: Висящите градини на Семирамида във Вавилон

Висящите градини на Семирамида
Нашето пътуване към второто чудо на света ни води в една местност между две реки, където според Библията бил земният рай, в приказната страна, която познаваме от „Хиляда и една нощ”. Води ни в нейната столица Вавилон, най-големия град в древния свят. В древността най-голямото вавилонско чудо на света били Висящите градини на Семирамида. Обаче през новата епоха и чак до наши дни на нашия век тези градини били считани за чиста измислица, а техните описания – за стилистични упражнения на буйно препускащо поетично въображение. Най-голямо доказателство за това представлява самата Семирамида. Благодарение на Ктесий се е запазила нейната подробна биография, която по-късно Диодор повтаря дословно: „Някога, много отдавна, в Сирия имало град, наречен Аскалон, а край него дълбоко езеро и храм на богиня Деркета, която на вид изглеждала като риба с човешка глава. Афродита, богинята на любовта, (кой знае защо) я намразила и я накарала да се влюби в един обикновен момък от човешкия род. Когато Деркета родила от него дъщеря, тя убила момъка, ядосана от неравния си брак и после скочила в морето. Обаче гълъбите спасили момиченцето. С крилата си го топлели, в човките си му носели мляко, а щом то поотраснало и вече можело да приема белтъчини в твърдо състояние, носели му сирене.Семирамида, което на сирийски език значи гълъбица
Само че овчарите, като забелязали изчовърканите дупки в сиренето, тръгнали по следите на гълъбите и намерили детето. Отнесли го на Сим, местния царски инспектор по добитъка. Той го осиновил и нарекъл Семирамида, което на сирийски език значи гълъбица, и го отгледал като свое родно дете. Тя била най-личната мома сред момите, което станало основна предпоставка за кариерата на Семирамида. Онес, главният царски инспектор, срещнал Семирамида и се влюбил в нея от пръв поглед. Поискал ръката й и щом дала съгласието си, отвел я в Ниневия, където след време му родила двама синове. Тъй като тя била надарена не само с красота, но и с всякакви други полезни качества, нейният мъж я слушал безпрекословно. Но после започнали войни със съседна Бактрия, а с нея и главозамайващият възход на Семирамида. Цар Нин се запътил за Бактрия с една съвсем прилична войска: 1 700 000 пешаци, 210 000 конници, 10 600 бойни колесници. През това време в родината пристигали само вести за победи, но една все още липсвала – вестта за падането на бактрийската столица. Онес, който бил на такава длъжност, че нямало какво да върши, започнал да скучае и повикал на бойното поле красивата си и умна жена.
Семирамида проучила фронтовата ситуация
Най-напред тя си поръчала пътнически костюм. Той бил толкова елегантен, че кройката му предопределила модата в тогавашното добро общество и бил така натъкмен, че не можело да се познае жена ли го е облякла или мъж. Щом пристигнала, Семирамида проучила фронтовата ситуация и установила, че всеки път царят атакува по-слабо укрепената част на крепостта. Такива били изискванията на военната тактика и здравия разум. Но Семирамида била жена и не била обременена със знания по военно дело. Тя събрала доброволци и нападнала по-здраво укрепената част на крепостта, където очаквала, че ще има и наистина имало само шепа защитници. Победила ги лесно. Използвала временно настъпилата изненада и принудила града да капитулира. Царят бил възхитен от нейната храброст. Най-напред я дарил богато и придумал мъжа й да му я отстъпи доброволно, като в замяна му предлагал дъщеря си Сосана. Но понеже Онес се дърпал и противял, царят го заплашил, че ще заповяда да му избодат очите, защото е сляп и глух за заповедите на своя господар. Онес, измъчван от страх пред заплахите и от обич към жена си, в края на краищата полудял и се обесил.Пътят, по който Семирамида се добрала до царската титла
Такъв бил пътят, по който Семирамида се добрала до царската титла. Цар Нин оставил в Бактрия марионетно правителство, осигурил за царството си естествените граници, върнал се в Ниневия, оженил се за Семирамида и тя му родила син на име Ниний. След смъртта на царя тя взела властта в свои ръце.” Запазили са се и други версии за Семирамида, съвременни историци провъзгласяват Семирамида за почти приказно същество. После в приказното царство наместили и нейните висящи градини. Но да прочетем един кратък откъс от книгата „География” на Страбон: „И тъй укреплението, както и висящата градина, са включени в седемте чудеса на света. Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри (около 120 метра). Държи се на сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Направени са от печени тухли, споени с асфалт; с асфалт са залети и сводовете, и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С помпите определени работници непрекъснато докарват вода от Ефрат. Тази река тече по средата на града, широка е един стадий, а до реката е градината.”