Второто чудо на света: Висящите градини на Семирамида във Вавилон

Висящите градини на Семирамида

Нашето пътуване към второто чудо на света ни води в една местност между две реки, където според Библията бил земният рай, в приказната страна, която познаваме от „Хиляда и една нощ”. Води ни в нейната столица Вавилон, най-големия град в древния свят. В древността най-голямото вавилонско чудо на света били Висящите градини на Семирамида. Обаче през новата епоха и чак до наши дни на нашия век тези градини били считани за чиста измислица, а техните описания – за стилистични упражнения на буйно препускащо поетично въображение.

Най-голямо доказателство за това представлява самата Семирамида. Благодарение на Ктесий се е запазила нейната подробна биография, която по-късно Диодор повтаря дословно: „Някога, много отдавна, в Сирия имало град, наречен Аскалон, а край него дълбоко езеро и храм на богиня Деркета, която на вид изглеждала като риба с човешка глава. Афродита, богинята на любовта, (кой знае защо) я намразила и я накарала да се влюби в един обикновен момък от човешкия род.

Когато Деркета родила от него дъщеря, тя убила момъка, ядосана от неравния си брак и после скочила в морето. Обаче гълъбите спасили момиченцето. С крилата си го топлели, в човките си му носели мляко, а щом то поотраснало и вече можело да приема белтъчини в твърдо състояние, носели му сирене.

Семирамида, което на сирийски език значи гълъбица

Само че овчарите, като забелязали изчовърканите дупки в сиренето, тръгнали по следите на гълъбите и намерили детето. Отнесли го на Сим, местния царски инспектор по добитъка. Той го осиновил и нарекъл Семирамида, което на сирийски език значи гълъбица, и го отгледал като свое родно дете.

Тя била най-личната мома сред момите, което станало основна предпоставка за кариерата на Семирамида. Онес, главният царски инспектор, срещнал Семирамида и се влюбил в нея от пръв поглед. Поискал ръката й и щом дала съгласието си, отвел я в Ниневия, където след време му родила двама синове.

Тъй като тя била надарена не само с красота, но и с всякакви други полезни качества, нейният мъж я слушал безпрекословно. Но после започнали войни със съседна Бактрия, а с нея и главозамайващият възход на Семирамида. Цар Нин се запътил за Бактрия с една съвсем прилична войска: 1 700 000 пешаци, 210 000 конници, 10 600 бойни колесници. През това време в родината пристигали само вести за победи, но една все още липсвала – вестта за падането на бактрийската столица.

Онес, който бил на такава длъжност, че нямало какво да върши, започнал да скучае и повикал на бойното поле красивата си и умна жена.

Семирамида проучила фронтовата ситуация

Най-напред тя си поръчала пътнически костюм. Той бил толкова елегантен, че кройката му предопределила модата в тогавашното добро общество и бил така натъкмен, че не можело да се познае жена ли го е облякла или мъж. Щом пристигнала, Семирамида проучила фронтовата ситуация и установила, че всеки път царят атакува по-слабо укрепената част на крепостта.

Такива били изискванията на военната тактика и здравия разум. Но Семирамида била жена и не била обременена със знания по военно дело. Тя събрала доброволци и нападнала по-здраво укрепената част на крепостта, където очаквала, че ще има и наистина имало само шепа защитници. Победила ги лесно.

Използвала временно настъпилата изненада и принудила града да капитулира. Царят бил възхитен от нейната храброст. Най-напред я дарил богато и придумал мъжа й да му я отстъпи доброволно, като в замяна му предлагал дъщеря си Сосана. Но понеже Онес се дърпал и противял, царят го заплашил, че ще заповяда да му избодат очите, защото е сляп и глух за заповедите на своя господар. Онес, измъчван от страх пред заплахите и от обич към жена си, в края на краищата полудял и се обесил.

Пътят, по който Семирамида се добрала до царската титла

Такъв бил пътят, по който Семирамида се добрала до царската титла. Цар Нин оставил в Бактрия марионетно правителство, осигурил за царството си естествените граници, върнал се в Ниневия, оженил се за Семирамида и тя му родила син на име Ниний. След смъртта на царя тя взела властта в свои ръце.” Запазили са се и други версии за Семирамида, съвременни историци провъзгласяват Семирамида за почти приказно същество. После в приказното царство наместили и нейните висящи градини.

Но да прочетем един кратък откъс от книгата „География” на Страбон: „И тъй укреплението, както и висящата градина, са включени в седемте чудеса на света. Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри (около 120 метра). Държи се на сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета.

Направени са от печени тухли, споени с асфалт; с асфалт са залети и сводовете, и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С помпите определени работници непрекъснато докарват вода от Ефрат. Тази река тече по средата на града, широка е един стадий, а до реката е градината.”

Описанието на Филон на висящата градина

За да обогатим представата си, ще надникнем и в описанието на Филон, което явно се опира върху някои по-стари, незапазени трудове на древни автори и върху техническото описание на различни древни висящи постройки. „Висяща се нарича градината, в която растенията са високо над земята и която сякаш виси във въздуха.

Ето как бихме могли да я опишем. Преди всичко тук има каменни стълбове, които носят тежестта на цялата постройка; техните украсени долни части образуват под постройката зала или колонада. Върху тях са наредени палмови греди, отделени една от друга със съвсем тясна празнина, това дърво е единственото, което не набъбва, ако се намокри, а като изсъхне, отново се изправя.

Върху гредите е насипан голям, дебел пласт земя, а в пръстта са посадени широколистни и други дървета, каквито обикновено се отглеждат в градините, както и най-различни видове цветя, с други думи казано – всичко, което е радост за очите и наслада за небцето. Преди да се засади, цялата площ се преорава няколко пъти и за градински култури е също толкова добра, колкото и която и да е друга земя. Ето така с рало се оре нивата над главите на тези, които се разхождат долу между колоните.

А водните струи или текат свободно от кладенците, разположени нависоко, или се докарват по тръбите на водното съоръжение, като се изпомпват под налягане посредством въртящи се спирали, задвижени от съответен механизъм. По този начин пръстта се поддържа влажна и в нея растат вечно зелени растения и широколистни дървета с мощни корени в естествена големина и развитие.”

Защо висящите градини са били считани за чудо на света

От тези описания ни става ясно защо в древността висящите градини са били считани за чудо на света. И въпреки че други постройки са ги надминавали по големина и вложени средства, те се отличават от тях и ги превъзхождат. Първо, със своята оригиналност, с изключителната идея, която ги е породила; второ, със смелото техническо решение на постройката, остроумното водно помпено съоръжение; и трето, с красотата си. Пишем трето, но древните гърци обикновено са поставяли красотата на първо място.

Обаче древността ни е оставила на европейска почва няколко постройки, които биха могли да допълнят представите ни. Те са от друга културна сфера, но в случая това няма значение. Да си спомним за римския водопад край Ним, в Южна Франция, наричан сега Понт дьо Гард. Върху такива подпори, само че подредени във вид на квадрат, са се издигали във висините градините на Семирамида. Приблизително така е изглеждала колонадата, която започвала от стените на „Южната крепост”и крепяла стъпаловидните тераси с палмова горичка и кипарисите, където в градината ромолели водоскоци и лъщели сребърни вази с лалета и анемони.

Бихме могли да си представим в средата една беседка, облицована с черни, оранжеви, сини, златни, бели и зелени плочици. „Къща на радостта и очарованието”, където в песните на флейтистките и стиховете на поетите се вслушва самата Семирамида, облечена в копринена дреха, обсипана със скъпоценни камъни. Около нея роби от Етиопия, черни като абанос, размахват безшумно ветрила от щраусови пера...

Откъси от „Седемте чудеса на света”, Войтех Замаровски; Издателство „Наука и изкуство”, София, 1985 година;

Снимки: daskalo.com; welt.de; grekoline.ru