Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността

Волфганг Ишингер: Хелмут Шмит щеше да се обърне в гроба

Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността, предупреждава за лекомислие във външната политика на Европейския съюз. Волфганг Ишингер се възприема за човека на германската политика за сигурност, който веднъж годишно събира на една маса големи политически имена в Мюнхен. Волфганг Ишингер е роден през 1946 г. в Бойрен, Баден-Вюртемберг. Следва право в Бон, Женева и Харвард. Работи като дипломат, бил е посланик на Германия във Вашингтон и Лондон. През 2008 г. поема ръководството на  Мюнхенската конференция по сигурността от Хорст Телчик и засилва международното й значение. Само Доналд Тръмп все още не е бил на конференцията, която тази година започва на 14 февруари в Мюнхен. Публикуваме интервю с Волфганг Ишингер на журналистите Георг Исмар и Кристоф фон Маршал за вестник „Тагесшпигел”. Въпрос: Г-н Ишингер, в какъв свят живеем точно сега? Волфганг Ишингер: Светът става все по-опасен. От класическата сигурност във военната област и регионалните кризи до по-модерните аспекти като климата, енергетиката, глобалното здраве. Това е свързано и с една фундаментална загуба на доверие в международната политика. Кой губи доверието в кого? Това е валидно във всички посоки. Съединените щати и НАТО губят доверието в Русия, тъй като договорите не се спазват надеждно, например в случая с контрола върху ядрените оръжия или помислете за Украйна.Същото важи и в обратна посока: Русия се съмнява в добрата воля на Запада. Същевременно Западът става все по-малко западен. Принципи, които се смятаха за устойчиви, като върховенство на закона, обективни истини, факти, са валидни само с известна уговорка. Доверието вътре в Европейския съюз също се разяжда, например с оглед на Полша и Унгария. Доверието в Китай намалява. В хода на своя възхода Китай не стана заинтересован участник в либералната международна система, както всички се бяхме надявали, а се развива в своя собствена посока, по-скоро настрана от Запада. Всичко това има последствия за сигурността ни. Кои нови оръжия Ви причиняват особено безпокойство? Преживяваме революция от едно измерение както през Първата световна война, когато кавалерийски бойни единици внезапно се изправили срещу танкове. Развитието на безпилотни летателни апарати и въоръжени дронове е един пример. Това променя драматично войната във въздуха и противовъздушната отбрана. Класическата представа, че пилотът лети в самолет нанякъде и обстрелва вражески самолет или пуска бомби е от миналия век. Безпилотните системи с изкуствен интелект ще бъдат предизвикателството на бъдещето! И тук всичко става по-опасно? Да, за съжаление ядрените рискове също се увеличават. Договорите за контрол на въоръженията се напускат или не се удължават. Съществуват опасения предвид предполагаемо руско военно-стратегическо превъзходство, че в случай на конфликт ще се използва ядрено оръжие преждевременно, за да се сплаши и обезкуражи противника още в началото. Но в такъв случай това вероятно ще бъде и краят на нашата цивилизация, а всъщност и на всички усилия в политиката за климата. Много съм разтревожен за лошите отношения между ядрените велики сили, САЩ и Русия. По времето на Клинтън, а и след него, имаше разговори на много нива, мерки за изграждане на доверие, програми за обмен на генерали. Това беше преустановено. Какъв може да бъде приносът на Германия? Няма да има бързи успехи, не си правя никакви илюзии. Впрочем, опитахме се безуспешно да поканим ръководството на Северна Корея в Мюнхен. Иранският външен министър е малко вероятно да предложи подобрено или разширено ядрено споразумение в Мюнхен. Едва ли нещо ще се задвижи, във всеки случай не преди изборите в САЩ през ноември. Но ние искаме да поддържаме диалога, тогава ядреното споразумение няма да е окончателно мъртво. И това вече би било някаква полза. В крайна сметка можем да върнем САЩ и Иран на масата за преговори, само ако успеем да отидем отвъд старото споразумение и да преговаряме с Иран също така и за балистичните ракети, за регионалната сигурност и терористичните актове на Хизбула. И ако САЩ превключат от „максимален натиск” към преговори. Как възприемате ролята на Русия, на по-голям смутител или на страна, която решава конфликти? След пламенната си реч на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 г. Путин направи това, което си беше наумил. Да възпрепятства според възгледа си безотговорно действащия Запад, предвождан от САЩ, чрез устойчиво укрепване на способността на Русия да прокарва своите собствени интереси. Да не допуска смяна на режими, независимо колко висока е моралната цена. Путин крепи дори сирийския режим. Той иска да попречи на Запада да промени стратегическия пейзаж във вреда на Русия, например през 2011 г. в Либия. В това отношение тази външна политика беше изключително успешна. За разлика от нея Путин почти не съумя да развие повече мека сила, да създаде устойчиви съюзи и да модернизира Русия иновационно. С кого всъщност днес Русия е наистина приятел? Русия вероятно тайно изпитва страх от бъдещото положение на световната сила Китай. Самата Русия освен това е заобиколена от страни, почти всички от които изпитват безпокойство от Русия. Някога Украйна беше най-близката братска страна на Русия - днес Украйна се страхува от Русия. Меката сила, иновациите и трайните съюзи стават все по-важни през 21 век, по-важни от класическата военна сила. Ядрените оръжия отново се превръщат в основна тема. Германия има нужда от нови самолети за ядрено сътрудничество със САЩ? Има и предложения да се разчита на ядреното възпиране посредством Франция. Темата е силно чувствителна. Нашите източни съседи разчитат изцяло на НАТО и нямат доверие на Русия, особено след войната в Украйна. Анализът на Макрон за „мозъчната смърт” на НАТО създава несигурност сред тях. Но добре разбирам гнева на Макрон след опита му с големите съюзници: САЩ се оттеглят от Сирия без споразумение, Турция навлиза без споразумение. Сигурността ни зависи от надеждността на възпирането. Не трябва да се случва това, което отслабва Атлантическия съюз или дава на САЩ предлог да кажат, че съюзниците така или иначе не искат нищо друго освен нашия ядрен щит. Второ, в поверителни дискусии най-напред да се изясни какво е готова да направи Франция. Вие критикувате многократно недостатъчната дееспособност на ЕС. Как е възможно, например, да се страхуваме от Русия? Страна, която има три процента от световната икономика, докато ЕС е седем пъти по-силен икономически? Руската външна и отбранителна политика е много ефективна, тъй като се направлява от една единствена личност и обхваща всички дипломатически и политико-икономически инструменти, включително военни ресурси. Например, Сирия. Европейският съюз изразходва за отбрана няколко пъти повече от това, което Русия харчи за отбрана. Но правим това изключително неефективно. Страните от Европейския съюз разполагат с общо 178 тежки оръжейни системи, а САЩ например само с 30. По-малките държави от ЕС купуват Eurofighter или F-35 в най-малки количества. Това увеличава значително разходите за придобиване и поддръжка. Какво би било, ако през ЕС бяхме купили съвместно 200 или 300 самолета наведнъж? Второ, във външната политика наистина рядко говорим на един глас. Все още сме далеч от истинската обща политика за сигурност, която трябва да бъде приемана сериозно. Но има окуражителни наченки - Урсула фон дер Лайен говори за геостратегическа комисия. Какво би помогнало конкретно и бързо? Най-напред трябва да се научим да говорим последователно с един глас, това означава да се сбогуваме с принципа на единодушие. Днес всяка държава може да блокира всичко. Ако не станем по-бързи, по-ясни и смели в решенията на външната политика, не бива да се учудваме, че изглеждаме безсилни при конфликти в съседство, вижте Сирия, вижте Либия. Вместо това германските политици обичат да фантазират за европейска армия. Но тя ще има смисъл, едва когато наистина говорим с един глас. Докато имаме какофонията,  27 държави да могат да налагат вето при всяко външнополитическо решение, като шваб бих казал: работя за тоя, дето духа. И накрая, поглед към Америка. Как светът ще стане по-лесен за управление, ако Тръмп не бъде преизбран? Трябва да се сбогуваме с представата, че има път назад към времето преди Тръмп. Ако през ноември бъде избран президент демократ, не очаквам връщане към трансатлантическото блаженство. Ние изживяваме наченки към външна политика с малко повече изолационизъм не само от времето на Тръмп. За нас това трябва да бъде призив за събуждане. Стъкленият похлупак на безплатно доставяната американска защита, под която Европа можеше да се занимава със себе си в продължение на половин столетие, вече няма да съществува. Ето защо критикувам онези в Германия, които мечтателно призовават за свят без конфликти и за Германия без войска и при това напълно изключват страховете на нашите съседи - Полша и балтийските държави. Аз съм за разоръжаване, но моля, не едностранчиво. Хелмут Шмит щеше да се обърне в гроба. Без минимална мяра на политическа и военна надеждност и дееспособност на ЕС и на Федерална република Германия няма да успеем да защитаваме нашите интереси. Независимо дали става въпрос за бежанските потоци, Русия или мирните усилия в Близкия изток. Източник: tagesspiegel.de; със съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: fokusi.info; br.de;