Волфганг Ишингер, дипломат - Мюнхенска конференция по сигурността

Интервю с немския дипломат Волфганг Ишингер

Волфганг Ишингер, роден през 1946 г. в Бойрен, федерална провинция Баден-Вюртемберг, е германски дипломат, от 2008 г. ръководи Мюнхенската конференция по сигурността. Волфганг Ишингер следва право в Райнише Фридрих-Вилхелмс-университет в Бон и в Женевския университета, по късно в университета в Медфорд, Масачузетс и в юридическия факултет на Харвардски университет. Дипломатическата кариера на Волфганг Ишингер започва през 1973 г. в Ню Йорк. До 1975 г. работи в Секретариата на ООН като сътрудник в кабинета на генералния секретар на ООН Курт Валдхайм. От 2001 до 2006 г. Ишингер е посланик на Федерална република Германия във Вашингтон, а от 2006 до 2008 г. посланик в Лондон. От 2008 г. дългогодишният дипломат Волфганг Ишингер става председател на Мюнхенската конференция по сигурността. Ишингер е във втори брак с журналистката Юта Фалке-Ишингер и има три деца. Въпрос: Г-н Ишингер, Вие сте дипломат в продължение на почти 40 години, преживели сте много неща и сте участвали във формирането на историята. Имате ли някакъв ярък спомен от тези години? Волфганг Ишингер: Със сигурност емоционално най-вълнуващото събитие беше пътуването с влак през октомври 1989 г.. Тогава моя задача беше да съпровождам около 1000 граждани на ГДР, които бяха в посолството ни в Прага и искаха да отпътуват във Федералната република. От балкона на посолството в Прага външният министър Ханс-Дитрих Геншер информира тези граждани на ГДР, че им е разрешено да напуснат страната. Няколко дни по-късно пътувахме с влака от Прага през ГДР за град Хоф в Бавария. Какво беше необикновеното в емоционално отношение? Това беше истинско приключение, преди всичко, разбира се, за тези 1000 души, които искаха да отидат на Запад. Но също и за мен. Какво можех да направя, ако Щази или Народната милиция бяха поискали да свалят хората от влака? Емоциите във влака се надигаха от най-дълбок страх към неописуеми викове от радост, към които и аз се присъединих, когато в 5 часа сутринта пристигнахме в осветения през нощта град Хоф. Над 1000 гърла викаха „свобода, свобода, свобода”. И се улових да викам вероятно най-силно. Всичко това ме развълнува дълбоко. Първият Ви работен ден като посланик на Германия във Вашингтон беше тъкмо 11 септември 2001 г. Също един незабравим ден. От прозореца на кабинета си виждах горящия Пентагон (сградата на Министерството на отбраната на САЩ), а и по-късно отидох там, за да си създам представа на място. Знаех - сега преживяваш един световно политически разлом. Това ще има огромни, все още необозрими последици - и по-късно се оказа така. [caption id="attachment_13505" align="alignnone" width="580"] Кралица Елизабет II приема тогавашния германски посланик в Лондон Волфганг Ишингер[/caption] И днес светът изглежда изправен пред сериозен прелом. Озаглавихте новата си книга „Свят в опасност”. Колко опасно е действително положението в света в момента? Тo е необичайно опасно. Това е така, защото няколко феномена съвпадат по време. Единият е почти всеобхватната загуба на доверие в световната политика. За да го изразя още по-банално: руският генералитет отдавна е престанал да има доверие на американския генералитет. Дори в Европа - ако помислим само за Брекзит, Полша или Унгария – е нарушена класическата база на доверие, на основата на която по-рано заедно са преследвани цели и са поддържани интензивни контакти на всички налични дипломатически или политически равнища. Кой феномен имате още предвид? Вторият - в настоящата фаза, която може да се нарече епохален разлом или епохален прелом, едновременно съвпадат много сериозни регионални, отчасти и военни конфликтни ситуации. Кои конфликтни ситуации имате предвид? Вземете Сирия или Южнокитайско море или Донбас в Украйна или миграционната и бежанската криза в Европа. Да добавим към тях Тръмп, Путин, Ердоган, Си Дзинпин и с тях нарастващата склонност към еднолично господство, която наблюдаваме при много сили. Какво е участието на Доналд Тръмп в настоящата криза в света? Той действа като човек, който раздухва пожар. Пожарът е започнал още преди – тъй като не всички проблеми, които имаме в момента, съществуват от времето на президента Доналд Тръмп. Избухването на сирийския конфликт, например, е седем години по-рано, а Тръмп е на поста си от две години. Но президентът на САЩ чрез начина на държането си, чрез своя език, а също и чрез някои решения, не действаше като пожарникар, а точно като раздухващ пожара. През мандата на Доналд Тръмп трансатлантическите отношения вече също се промениха значително. Какви последици има неговото президентство върху Германия? Трябва да приемем държането и заплахите на Доналд Тръмп като сигнал, който да ни събуди. Дълго време мислехме, че можем да прехвърлим голяма част от сигурността си на САЩ. Очевидно САЩ не искат повече да носят отговорност за сигурността ни, поне в досегашния вид, също и по финансови причини. Така че сега трябва бавно да се учим да пораснем. Но моля, не срещу САЩ, а за да бъдем възприемани по-сериозно във Вашингтон. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Как трябва да сполучи това? Ако ние, европейците, говорим с един глас във Вашингтон, ще бъдем възприемани сериозно. Жан-Клод Юнкер наскоро показа, че може успешно да преговаря с президента Тръмп в търговската политика. Би било ясна крачка напред, ако постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН - Великобритания и Франция – както и Германия като непостоянен член, действат в един глас по важните въпроси. Дългосрочна цел би била общо право на глас и обща европейска позиция в Съвета за сигурност на ООН. Смятам това за световно-политическа цел, съобразена с времето. В момента отношенията с Русия са много трудни заради анексирането на Крим и ситуацията в Източна Украйна. Важно ли е да продължим да поддържаме диалога с Русия, въпреки тези кризи? Дипломацията става съществена и важна и, разбира се, сложна, тогава, когато се говори не само с приятели и партньори, но и с противници или дори с врагове. Толкова повече трябва да се говори с Русия в тази ситуация, която сега се е създала,. За съжаление, не съумяхме – всички ние в западния свят - да запознаем Русия с виждането си и да я убедим, че на западната си граница тя не само не е застрашена от нас, Запада, а че тази западна граница е и ще остане най-безопасната граница, която Русия има. Трябва да продължим тези опити, трябва да държим вратата отворена. Според Вас ще има ли смисъл, както често се настоява, да се премахнат икономическите санкции срещу Русия? Отново и отново трябва да подлагаме на проверка фактите, дали санкциите имат смисъл. В момента те имат смисъл, защото в момента не ни идва на ум нищо друго, за да накажем нарушенията на международното право, които се случиха и се случват в Крим и в Източна Украйна. Ако ние игнорираме това, ще навредим на самите себе си. Това не би било нищо повече от билет за безплатно пътуване към по-нататъшни нарушения на международните споразумения. Имате 13-годишна дъщеря. Като разглеждате настоящата ситуация в света, страхувате ли се за нейното бъдеще? Ако искате да бъдете дипломат със сърце и разум, трябва да сте оптимист. Опитвам се да запозная своевременно дъщеря си с реалността, че тук в Берлин ние живеем не на самотен остров на блажените, а че около нас съществува свят, в който се случват и много страшни неща, където бедността, смъртта, войната са ежедневие. Но също така споделям  с нея, че си струва да се ангажира. Аз съм и ще остана оптимист.

Мюнхенска конференция по сигурността

Всяка година от 1963 г. насам високопоставени международни политици и експерти в областта на сигурността се срещат в Мюнхен, в хотел Байеришер Хоф, на Мюнхенската конференция по сигурността. През февруари всяка година повече от 450 лица, ръководители, които взимат важни решения и лидери на мнение от цял свят се събират – сред тях държавни глави, министри, водещи личности от международни организации и неправителствени организации, както и водещи представители от бизнеса, медиите, научните изследвания и гражданското общество. В центъра на дискусиите са актуалните международни теми и конфликти. Целта на конференцията е да насърчава доверието и да допринася за мирното уреждане на конфликти, като улеснява постоянния и същевременно неформален диалог в рамките  на международната общност, занимаваща се с въпросите на сигурността. Източник: haz.de (Hannoversche Allgemeine Zeitung); с незначителни съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: sputniknews.com; haz.de; press24.net;