Волфганг Грюндигер: Младежта откри Интернет като политическо средство

 Волфганг Грюндигер за непримиримостта на младото поколение

Волфганг Грюндигер, роден през 1984 г., е социолог, член на Управителния съвет на фондацията за правата на бъдещите поколения, осъществил изследването „Въстание на младежта. Как можем да предотвратим войната между поколенията”. Публикуваме със съкращения разговора на Волфганг Грюндигер с журналиста от вестник „Ди Цайт” Михаел Шлийбен.

Въпрос: Господин Грюндигер, какво е мнението Ви за предизборната кампания. Допада ли Ви?

Волфганг Грюндигер: Всеки трети избирател и всеки втори член на социалдемократическата и на християндемократическата партия е на възраст над 60 години. На младите хора се сервират само безсъдържателни фрази. Това показва, че към младите няма сериозно отношение. На нашите интереси не отдават голямо значение. Не защото възрастните не биха искали и на нас да ни е добре. Но нашите теми просто отпадат от дневния ред, тъй като младежта е представена в много ниска степен, а бъдещите поколения въобще не са представени. Не ние, младите, сме незаинтересовани и разочаровани от политиката, а политиката е незаинтересована от младежта.

Много партии обаче въпреки това твърдят, че искат да се застъпват за справедливостта между поколенията...

За справедливостта между поколенията се апелира с удоволствие, но рядко се осъществява. В парламента не минават дебати за бюджета, без да се настоява за балансиран бюджет, за да не се натрупват още по-големи дългове към следващите поколения – но обещанията не се изпълняват... Същевременно с разходите си за образование и грижи за децата, например, Германия е в долната средна част в скалата при международното сравняване между отделните държави. Твърде малко се инвестира в бъдещето.

Кои са най-пренебрегваните потребности на младото поколение?

Ако всички младежи ходеха да гласуват, тогава на първо място в дневния ред нямаше да бъде гарантирането на пенсиите, а щяха да стоят теми като опазване на околната среда, кризата в обучението и образованието.

Наистина, 14 милиона младежи са изключени от изборите за федерален парламент, защото са на възраст под 18 години. Имаме наложителна потребност от общо избирателно право, за да уравновесим демографските промени.

Как ще изглежда това практически? Кърмачета, които пълзят към избирателните урни?

Не, но децата и младежите трябва да имат право да избират, щом като искат това. Може да се уточни една допустима възрастова граница, например между 12 и 14 години. А който иска по-рано, може да го направи с едно неформално заявление. Нали няма възрастови граници за демонстрации или религии и възрастта за влизане в партии е по-ниска.

Младото поколение готово ли е изобщо за демократично участие? В партиите вече не влиза никой. Гласуването и участието на избори намалява...

Нашият ангажимент не може вече да се разбере по броя на партийните книжки, а по броя на нашите политически групи във Фейсбук, на осъзнатото потребление и на безбройните малки инициативи, които променят обществото отвъд формалните организации. Ние не искаме повече да се примиряваме с положението с нас да разполагат политиците, които живеят в един друг свят.

Вашето поколение може да има отношение към политиката, но дали е също така и демократично? Още веднъж, защо сред младите хора има толкова много, които не гласуват?

В цялото общество изживяваме тенденцията, на политиката и особено на партиите вече да не се вярва, че могат да решават проблемите. Самите политици обясняват, че са изложени на принудата, създадена от обстоятелствата. Заради глобализацията или демографските промени една определена политика се определя като безалтернативна. Отделният човек мисли, че не може да оказва влияние и не обръща внимание на политическата система, която намира за твърде отдалечена, твърде абстрактна и твърде неефективна.

... Едно ново поколение, което доскоро се считаше за аполитично и което откри Интернет като политическо средство за борба, иска да изрази възгледите си и самото то казва на себе си: много им се иска на политиците да бъдем незаинтересовани и разочаровани от политиката.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Цайт”

Снимки: vorwaerts.de; pearsoft.com;