Волфганг Бергман за децата, родителите, семейството и детските ясли

Разговор с педагога Волфганг Бергман
„Адвокатът на децата” – така списание „Фокус” нарича немския педагог, публицист и журналист Волфганг Бергман (1944-2011). Известният педагог залага на ценностите самообладание, ред и на това, което той нарича „добър авторитет”. На 18-годишна възраст Волфганг удря шамар на класния си ръководител в училище. „Стояхме един срещу друг, наблюдавахме се втренчено, гледах в това омразно лице и тогава ...”. Изгонен е от училище, точно преди да го завърши, преди матурите. По-късно бунтовникът от миналото Волфганг Бергман се превръща в уравновесен мъж, който има детска психологическа практика в Хановер и помага точно на деца, които имат проблеми в училище. Семействата са систематично мамени, твърди Волфганг Бергман. Сега те трябва да дадат най-ценното си нещо: децата Размисли на Волфганг Бергман: Може би мъжете и жените трябва да се запитат, какво се случва сутринта в детските ясли. И дума не може да става, че щастливи, самореализирали се жени предават своите усмихнати деца на индивидуалните им възпитателки и след това ведро гледат кариерата си. В действителност децата плачат, жените са с навлажнени очи, докато самите възпитателки са претоварени дори и при най-добра воля с пет или шест деца. Майките се разделят притеснено, често не за да правят кариера, а за да бачкат на касата, на тезгяха или на пишещата машина в офиса. Политическите предложения, отнасящи се до семействата, са много разумни. Впрочем, те в никакъв случай не целят едностранчиво да пречат на детските ясли. Те пледират изключително за даване на свобода на избор и достатъчно подкрепа на родителите. Всички тоталитарните системи протягат ръце към децата и се грижат да ги отделят от семейството възможно най-рано. От изследванията върху образованието знаем, че ранното отделяне от семейството води до несигурност при децата и вследствие на това по-късно те развиват особена емоционална несамостоятелност и потребност от опора. Въпрос: Кризата, свързана с децата, а между другото и кризата на свободата, имат общ произход: кризата на семейството? Волфганг Бергман: Модерното семейство, съвсем различно от голямото семейство преди, е едно изолирано, изключително крехко образувание и то съществува без крепяща го социална рамка, каквато е имало по-рано на село или в покрайнините на големите градове. Съпружеската двойка, така екстремно фиксирана върху себе си и оставена сама на себе си, е изложена освен това на недостижими, медийно подклаждани стремежи, на които същевременно противостои желанието за вярност и любов. Към това се прибавя и високо индивидуализираната среда с всичките нейни претенции и доминиращи модели на мислене. Всички тези мотиви и влияния не се улавят от по-голяма общност, а натоварват необикновено тази чуплива конструкция на двойката. Детето, което се ражда, сега се превръща в новия център. С него за първи път се появява още един мотив освен егоизма. Партньорството, което досега се е състояло само от мисълта: „Какво ми предлага тази връзка?”, сега получава нова основа. В старото голямо семейство на село това беше съвсем различно, тогава децата „идваха покрай другото”. Но така днес детето от една страна е тежест, тъй като заради него трябва да се лишиш от толкова много неща от досегашния си егоистичен живот - от свободното време до парите -, а от друга страна то е център на любовта, който се глези и изнежва и натоварва с абсурдни изисквания, твърде рано да учи всичко възможно. В провинция Хесен, например, има група от деца по на две и половина години, които учат китайски, защото родителите смятат, че Китай е пазарът на бъдещето. В книгите си Вие говорите за „драмата на модерното дете” и за „изкуството на родителската любов”. Да, защото поощряването на децата без никакви задръжки е толкова малко истинска родителска любов, колкото и постоянното глезене. Да добавим и това, че много майки въплъщават посланието на еманципацията - без професия аз не съм пълноценна личност. При това на тях, както и на техните деца, им се изплъзва голяма част от неповторимото щастие, което се състои в особеното отношение между майка и дете и което по-късно напълно отсъства в нашето общество. Публицистите обръщат внимание, че само тук (в семейството) се проявява този незаменим за обществото ресурс.