Волфганг Бергман за децата, родителите, семейството и детските ясли

Разговор с педагога Волфганг Бергман

„Адвокатът на децата” – така списание „Фокус” нарича немския педагог, публицист и журналист Волфганг Бергман (1944-2011). Известният педагог залага на ценностите самообладание, ред и на това, което той нарича „добър авторитет”. На 18-годишна възраст Волфганг удря шамар на класния си ръководител в училище. „Стояхме един срещу друг, наблюдавахме се втренчено, гледах в това омразно лице и тогава ...”.

Изгонен е от училище, точно преди да го завърши, преди матурите. По-късно бунтовникът от миналото Волфганг Бергман се превръща в уравновесен мъж, който има детска психологическа практика в Хановер и помага точно на деца, които имат проблеми в училище.

Семействата са систематично мамени, твърди Волфганг Бергман. Сега те трябва да дадат най-ценното си нещо: децата

Размисли на Волфганг Бергман: Може би мъжете и жените трябва да се запитат, какво се случва сутринта в детските ясли. И дума не може да става,  че щастливи, самореализирали се жени предават своите усмихнати деца на индивидуалните им възпитателки и след това ведро гледат кариерата си.

В действителност децата плачат, жените са с навлажнени очи, докато самите възпитателки са претоварени дори и при най-добра воля с пет или шест деца. Майките се разделят притеснено, често не за да правят кариера, а за да бачкат на касата, на тезгяха или на пишещата машина в офиса.

Политическите предложения, отнасящи се до семействата, са много разумни. Впрочем, те в никакъв случай не целят едностранчиво да пречат на детските ясли. Те пледират изключително за даване на свобода на избор и достатъчно подкрепа на родителите.

Всички тоталитарните системи протягат ръце към децата и се грижат да ги отделят от семейството възможно най-рано. От изследванията върху образованието знаем, че ранното отделяне от семейството води до несигурност при децата и вследствие на това по-късно те развиват особена емоционална несамостоятелност и потребност от опора.

Въпрос: Кризата, свързана с децата, а между другото и кризата на свободата, имат общ произход: кризата на семейството?

Волфганг Бергман: Модерното семейство, съвсем различно от голямото семейство преди, е едно изолирано, изключително крехко образувание и то съществува без крепяща го социална рамка, каквато е имало по-рано на село или в покрайнините на големите градове.

Съпружеската двойка, така екстремно фиксирана върху себе си и оставена сама на себе си, е изложена освен това на недостижими, медийно подклаждани стремежи, на които същевременно противостои желанието за вярност и любов. Към това се прибавя и високо индивидуализираната среда с всичките нейни претенции и доминиращи модели на мислене.

Всички тези мотиви и влияния не се улавят от по-голяма общност, а натоварват необикновено тази чуплива конструкция на двойката. Детето, което се ражда, сега се превръща в новия център. С него за първи път се появява още един мотив освен егоизма.

Партньорството, което досега се е състояло само от мисълта: „Какво ми предлага тази връзка?”, сега получава нова основа. В старото голямо семейство на село това беше съвсем различно, тогава децата „идваха покрай другото”.

Но така днес детето от една страна е тежест, тъй като заради него трябва да се лишиш от толкова много неща от досегашния си егоистичен живот - от свободното време до парите -, а от друга страна то е център на любовта, който се глези и изнежва и натоварва с абсурдни изисквания, твърде рано да учи всичко възможно. В провинция Хесен, например, има група от деца по на две и половина години, които учат китайски, защото родителите смятат, че Китай е пазарът на бъдещето.

В книгите си Вие говорите за „драмата на модерното дете” и за „изкуството на родителската любов”.

Да, защото поощряването на децата без никакви задръжки е толкова малко истинска родителска любов, колкото и постоянното глезене. Да добавим и това, че много майки въплъщават посланието на еманципацията - без професия аз не съм пълноценна личност. При това на тях, както и на техните деца, им се изплъзва голяма част от неповторимото щастие, което се състои в особеното отношение между майка и дете и което по-късно напълно отсъства в нашето общество.

Публицистите обръщат внимание, че само тук (в семейството) се проявява този незаменим за обществото ресурс.



Точно така. Всеки, който е имал дете, знае, че целият живот напълно се променя. Любовта, която човек изпитва, това, че детето става най-важното за някого, доверието, което се дарява някому и отговорността, която се поема за него, представляват неповторими чувства и опитност, които иначе човек не би изживял  никъде другаде в нашето общество.

Очевидно германците са доволни от политиката си към семейството.

Хората естествено следват това, което медийните водачи на общественото молитвено обясняват. Но често те - повтарям - просто не познават нещата в дълбочина. Това, което казвам тук, не е мое лично мнение, а познание от научните изследвания.

Хората виждат в министъра само този, който облекчава техния „проблем” с местата в детските ясли. Те не схващат, че при нас проблемът не са децата, а начинът на дискусията.

А именно, че не детето и усилните и въпреки това извънредно хубави радости на родителството са в центъра на вниманието, а че децата винаги се представят като проблем, който възможно най-бързо махаме от главата си, като ги оставим в детски ясли. Не е чудно, когато потенциални родители подсъзнателно усещат децата само като опасност, като заплаха и почти нерешима задача. Скрито нашето общество е враждебно настроено към децата. В тази атмосфера яслите още от най-ранни години на детето  трябва да се явят не като зло, а като избавление.

Като причина за това състояние Вие разглеждате „загубата на сводолюбива национална култура в Германия”.

Така е, защото в нашата култура разсъдъкът и моралът са тясно побратимени с реда в държавата, основан на разума. Това може да го намерите още при Хегел. За мен е извън съмнение, че в дискусията за детските ясли по същество става дума за това, че жените трябва да бъдат отново въвлечени възможно най-бързо в икономическите процеси. Разбира се, това е разбираемо, икономическите принуди са обективни проблеми, но с благото на детето това няма нищо общо.

А също и квинтесенцията на лявата аргументация за детските градини е насочена към икономическия процес, защото левицата, независимо дали социалисти или социалдемократи, традиционно култивира представа за труда, която идва от протестантството – ключова дума Макс Вебер: човек се осъществява само чрез делата си. Зад тази постановка се крие фактът, че при нас няма идея за свобода, а само за служене, подчинение и функциониране, защото в Германия, за разлика от Франция, никога не е имало успешна революция за свобода.

Но тъкмо в името на свободата, например освобождението на жените, все пак са аргументите на левите.

Това е така, но каква свобода е това? Свободата, която не възниква от свързването, от  любовта и от реда на живота, а от изпълнението на един обществен дълг.

Тъкмо революцията е ляв проект, а нейната цел е разрушаването на обвързаностите и на естествения ред в полза на едно конструирано бъдеще. За разлика от това идеята за свобода, основана на свързаност, на естествения ред на живота, принадлежи към канона на политическата философия на консерватизма.

Под консервативно разбирам всичко, което поставя човека под първенството на социалното или икономическото. Но е вярно, че понятието за любовта идва от християнско-мистичното мислене, това е понятието за любовта на Св. Павел. Не смятам това понятие за изначално консервативно.

Но от друга страна също така се съпротивлявам срещу думата „консервативен”, защото е вярно, че идеята да се насочва вниманието към отделния човек и към способността му за любов и свързване и най-вече от неговите индивидуални особености и неговата способност за свързване да се разгръщат изпълними социални модели, е идея, която формира нашето мислене от Просвещението и по особен начин от  романтизма насам.

Впрочем, идеите на родения през 1782 г. Фридрих Вилхелм Август Фрьобел, бащата на детската градина, произхождат от този контекст. В този смисъл - и Фрьобел също е бил консерватор - аз действително съм консервативен, дори романтично-консервативен.

Наред с някои патриархални надутости немският романтизъм вложи огромен потенциал от свободолюбиво мислене в немската култура,– за което ни завиждат други нации, не на последно място французите - във всеки случай много повече, отколкото немският идеализъм с неговата теория за държавата.

По материали на немския печат;

Превод: Господин Тонев;

снимки: de.wikipedia.org; youtube.com;