Владо Трифонов: Циганската интеграция – мисия непосилна (2 част)

Елитите да отговарят на естествената си дефиниция: аристократи по дух, призвани да водят „унизените и оскърбените” с опит, знания и чувство за отговорност. Хора на честта и доблестта.  Какво ни се предлага вместо това? Самодоволни, генетично увредени социалистически мутанти, с дебела пура между зъбите, които обичат да демонстрират състоянието си с повод и без повод. Подчинени пред властта и мълчаливи пред истината.

Владо Трифонов Колкото и чудно да се струва на някого, но циганите също се нуждаят от нравствени авторитети. Имат нужда някой да им покаже със собствен пример, че си струва да спазват правилата на човешко съжителство, както и да се грижат за своя човешки облик.  

Преди „мургавото” малцинство да тръгне да се интегрира, „бялото” мнозинство трябва да е показало, че обединението с него си заслужава. Нещо в „бялото” мнозинство трябва да се промени, за да има смисъл приобщаването на циганите към „бялата” култура и поведение. Засега то не е показало качества, които да го правят желано за общо съжителство.

Елитите изземват властта на държавата в световен мащаб! – алармират медиите. Не мисля, че има повод за притеснение, стига елитите да отговарят на естествената си дефиниция: аристократи по дух, призвани да водят „унизените и оскърбените” с опит, знания и чувство за отговорност. Хора на честта и доблестта.   Какво ни се предлага вместо това? Самодоволни, генетично увредени социалистически мутанти, с дебела пура между зъбите, които обичат да демонстрират състоянието си с повод и без повод.

Подчинени пред властта и мълчаливи пред истината. Инфантилни подражатели на западния стандарт и поведение, сменили набързо найлоновите ризи от ЦУМ с памучни от Долче и Габана.  Как да припознаеш модел за морално подражание в такава грандоманска сбирщина, освен ако не си напълно сляп? Българските цигани обаче са доказали, че не са слепи – иначе нямаше да бъдат едни от най-зорките джебчии на Европа.   Затова:   – От Брюксел да спрат да отпускат средства на цигански фондации по програми и проекти, свързани с интеграцията на малцинствата. Или ако продължат да го правят, към всяка отпусната субсидия да има прикрепен по един относително почтен брюкселски чиновник, който на място да следи нейното изразходване.

Така ще се ограничи процесът на безконтролно обогатяване на едни и масово обедняване на други. (Освен ако междувременно брюкселският чиновник не бъде безнадеждно „побългарен”.) – От Брюксел да оставят циганите сами да решават въпроса със своята интеграция. Който иска да се интегрира, ще се интегрира и без директивите на Европейската комисия.  

Най-лесната и естествена интеграция е, когато се възхищаваш на някого и имаш желание да го следваш. Възхищават ли се циганите от днешните български политици? Не. Аплодират всеки, от когото имат някаква полза, но зад гърба му се присмиват и го подиграват, защото с циганската си интуиция отдавна са разбрали колко пари струва.   Ако са включени в предизборните игри на партийните мошеници, за да им носят цигански гласове, може и да припечелят някой лев. Ако са допуснати в бизнеса с наркотици и проститутки, може и да забогатеят – в такава „интеграция” циганите приемат да участват.

Другата – да заживеят като българи – им се струва съмнителна, затова предпочитат да не се забъркват с нея.   

Циганите сами трябва да поискат да бъдат интегрирани в обществото и държавата. Само че как да стане, когато самото общество е разединено, а политическата класа напълно се е провалила?  – По-скоро българите трябва да помислят дали да не се интегрират с нас – смята Аличко, за когото ми се ще да разкажа накратко. 
 

Историята на Аличко – циганин и цигулар
 

Родил се седмаче, рахитичен. Майка му го увивала във вълна, едва оживял. После ослепял, до 4-5-годишен не виждал нищо. Една стара циганка от махалата го излекувала. Като компенсация за страданията, Господ го дарил с умението да свири на цигулка.   Завършил висшия музикално-педагогически институт и станал диригент на хор от 32 момиченца – циганчета. За начало им направил разработка на българска патриотична песен.  

Известна музикантка от Полша гостувала в родния му град. След концерта кметът дал банкет, поканили и Аличко да посвири. Купили му нови обувки и го представили на полякинята. Подкарал той от Шуберт, Щраус, Моцарт и Калман до български хора и ръченици. Разгледала тя цигулката му: мръсна, прашна, с първа струна от китара. Изумила се как е възможно от подобен инструмент да излизат такива вълшебни звуци. Целунала го: „Браво, маестро!” Оттогава му излязло име: маестро Аличко.  

Свирил на кораб, в самолет, в опери и театри, в кръчми и по панаири, в затвори, на сватби и в руска подводница. Много пъти е имал възможност да остане в чужбина за постоянно и всякога отказвал. „Живях между богатите, но никога не се омешах с тях. Можех да съм и аз богаташ, но орисията ми е да живея по цигански: от ден за ден.”   

Канили са го всякакви „барвале” (големци) – социалистически и капиталистически. От срещите с тях е научил, че в България, за да си богат, трябва първо да станеш политик. И колкото по-бездарен си, толкова по-добре.  През 1998 го избрали за почетен гражданин. Имало девет кандидати, между тях и един генерал. Предложили го заради таланта и добродушния нрав. Помагал с пари на закъсали цигани, пишел им молбите, отървавал ги от ареста. Затова гласували за него. Привилегията му като почетен гражданин била да ходи на баня безплатно. В града обаче нямало баня.  

Бедни, необразовани, последни на пазара на труда – така виждаше Аличко българските цигани. Относно програмите за тяхната квалификация имаше ясно становище: там са се намърдали българи, които само гледат да ударят кьоравото. Зад тях пък надничат всевъзможни партийни шушумиги.  За интеграцията също беше категоричен: голяма измама!  – Положението на циганите в България е като на българите в Европа: колкото циганите са се интегрирали в България, толкова българите са се интегрирали в Европа. 

Наблюдавах го – скромно облечен, брадясал и уморен. При други обстоятелства, в друга държава, щеше да се вози в дълга бяла лимузина и да не си знае банковите сметки. Късметът все е бил в ръцете му и той все го е запокитвал нанякъде, с неблагоразумието на дете. Иначе нямаше да е Аличко. Маестро Аличко!  Напусна този свят, без да е използвал 1 евро от европейските фондове и без да е интегриран. Мога да си го представя като участник на срещата в Брюксел. Сигурно щеше да каже: господин Барозу, благодаря за това, че обръщате внимание на въпросите за циганското приобщаване, както и за препоръките на Европейския съвет как по-пълноценно да се интегрирам. Само че аз предпочитам да я карам по мой си начин, демек по цигански, пък който иска, да заповяда да се интегрира с мен.  

Щеше ли да е прав Аличко да реагира така на председателя на Европейската комисия? Мисля, че да. Маестрото знаеше, че колкото и добронамерени да са намеренията на брюкселските администратори, от неговото интегриране ще се възползват онези, които всякога са се възползвали – преди като убедени комунисти, днес като убедени капиталисти. (Със съкращения.) 

Текстът е включен в готовата за издаване книга с анализи и коментари „Демокрация до поискване”.