Владо Трифонов: Циганската интеграция – мисия непосилна (1 част)

Днес имаме свободни избори, но всички продължават да гласуват за онзи „вътрешен” комунизъм, с който българинът е свикнал от години и макар че го е страх от него, тайно го обича. Онзи комунизъм, който върви заедно с мързела, безогледното крадене и лошото възпитание.

Владо Трифонов Втръсна ни да слушаме от години все едно и също – оплакват се българи и цигани, и вероятно имат основание. Особено ако от постоянното дъвкане на темата за циганската интеграция резултатът е, че нито положението на циганите се е подобрило, нито българите са цъфнали и вързали. (Според показанията на статистиците водим класациите в ЕС по психични заболявания и неудовлетвореност от живота).  

Как гледат на това в Брюксел? Може да се каже, че в Брюксел гледат ведро. Иначе казано, в Брюксел вярват, че интеграцията се случва – от година на година все по-успешно – и че това е правилният път.    На третата  европейска среща на върха за ромите (European Roma Summit), която се проведе на 4 април 2014 г. в присъствието на председателя на Европейската комисия Хосе Барозу, депутати и министри стана ясно, че приоритет за Комисията е да гарантира използването на повече европейски фондове за ромската интеграция. (Друг въпрос е защо наричат циганите „роми”, след като навсякъде са известни като цигани и в това няма нищо лошо.

По-благородно звучи – обясняват правозащитниците, без да отчитат, че благородството няма нищо общо с техните фонетични предпочитания.)  Но да се върнем на г-н Барозу и неговите оптимистични колеги. Не знаят ли те, че парите от европейските фондове за интеграция на циганите ще потънат по същия начин, както потънаха стотици милиони средства по други програми? Знаят, разбира се. Сигурно знаят също, че субсидиите, предоставени на роящите се българо-цигански фондации, доведоха предимно до попълване на богаташките редици с нови притежатели на луксозни автомобили, скъпи офиси и дебели банкови сметки.  

***

– С какво се занимавате?  – Ние ли? Работим по проекти на ромски образователни програми.  – Върви ли работата?  – Върви, върви, много добре върви! – похвалиха ми се от управителния съвет на една циганска фондация, с видимо задоволство, че всичко си имат, че нищо не им липсва и даже им хартисва. Не конкретизираха, за кого точно върви работата?

За собствениците на фондацията и роднините им тя очевидно вървеше. Но не и за масата излъгани цигани, които нямаше как да си потърсят парите, предназначени за тяхното образование?   – Тия фондации ги има единствено да печелят от нашата бедност. Ние си оставаме бедни, а те богатеят на наш гръб. От Брюксел знаят, обаче си траят, значи и те са в далаверата – разсъждава шофьорът циганин, докато ме вози в миризливото такси.  Каква е „далаверата” на брюкселските чиновници да отпускат европейски средства на доказани измамници е трудно да се гадае, пък и не е предмет на този материал.

Съществува мнение, че за да вземеш европейски средства по каквато и да било програма, трябва да си заслужил. Как точно да си заслужил и лично пред кого да си заслужил? – тези въпроси изискват дълга журналистическа експедиция из потайностите на брюкселската власт. 

Едно обаче е сигурно: в Брюксел така и не разбраха (или не поискаха да разберат) същността на хората, които оглавиха България след така наречените „демократични промени”. Иначе щяха да са наясно, че в управлението на страната застанаха същите типове, които строяха лагери и методично изтребваха интелигенцията, получаваха куфарчета с пачки, откриваха сметки в женевски и лондонски банки, купуваха си титли и ставаха министри, президенти и евродепутати, без да им мигне окото. 

„България е чудесен пример за Западните Балкани, защото има здрава привързаност към европейския модел и силно европейско призвание” – похвали ни преди време заместник-председателят на Европейската комисия Франко Фратини. Бедният г-н Фратини! Откъде можеше да знае, че „европейското призвание” на българите съществува единствено във фалшивите речи на партийната номенклатура от близкото минало и техните наследници. Бодри, лукави и посредствени. Без помен от европейски мисли в коравите им глави.

Излъгахме най-напред себе си, че вече сме демократична държава, в която живеят хора с достойнство, след това излъгахме останалите и те взеха, че ни повярваха. Днес имаме свободни избори, но всички продължават да гласуват за онзи „вътрешен” комунизъм, с който българинът е свикнал от години и макар че го е страх от него, тайно го обича. Онзи комунизъм, който върви заедно с мързела, безогледното крадене и лошото възпитание.  

***

Става дума за поощряван бандитизъм във всички нива на обществото. Става дума за целенасочено създаване на атмосфера на морална деградация. При такава ситуация интеграцията на циганите е не само безполезна, но и вредна за самите тях.  Всички български правителства досега са показали, че за да съществуват в удобство, се нуждаят от престъпност и нямат намерения да я спрат – дали престъпниците са българи или цигани е без значение. Важното е сред  населението  да  се  поддържа  състояние  на  страх  и  несигурност (уплашените хора се командват лесно). Като се прибави и умишлено поддържаното ниско ниво на образование, както сред българското мнозинство, така и сред циганското малцинство, картината лъсва в цялата си мрачна прелест.  

Поддържането на конфронтация е друго важно условие за комфорта на властта! Цигани срещу българи и обратното. Българи срещу цигани и обратното. В състояние на конфронтирано общество за класата на управляващите е много по-лесно да пренасочи вниманието от големите проблеми на държавата към периферията.  „Тук циганите се накрадоха, не остана нищо неоткраднато, сега заминават за Европа, за да крадат там, където има повече за крадене”, пише в Интернет гневен българин. „Вие ни мразите, защото сме цигани”, отговаря му не по-малко гневен циганин.  „Циганите са напаст Божия...!” „Циганите са най-миролюбивия народ на земята. Живеем по-зле от животни, трябва да ни се помогне...!”  

Едни казват: вари го, печи го, циганинът си остава циганин – пари да му даваш, не може да се интегрира. Други казват: ние, българите, сме гневни на себе си, затова си изкарваме яда върху циганите.    Едни ги жалят, че са обект на нападение от крайно десните, които ги малтретират. Други са доволни от този факт и смятат, че те заслужават да бъдат малтретирани, защото крадат и живеят на гърба на другите.   – Според мен трябва да се вземат в ръце, да се съберат на едно място и да заживеят според собствените си представи и обичаи.

Не вярвам обаче това да се случи, защото ще се изпокрадат и изпотрепят помежду си – казва ми в частен разговор мой събеседник, който с мъка изхранва семейството си, макар да е образован специалист.  Списъците „за” и „против” интеграцията могат да напълнят рафтовете на няколко библиотеки. През това време ултраси бият цигани в градовете и ги искат на сапун, цигани пребиват баби и дядовци по селата и искат смърт за българите, а политическите партии стоят отстрани, пускат патриотарски фишеци за подклаждане на огъня и тайно си стискат ръцете. 

Може би най-права е една българска туркиня, която пише в блога си: „Мафията ни подшушва да викаме срещу турците, срещу циганите, едни срещу други, но не и обединени срещу нея. Всички – българи, турци и цигани – трябва да застанем заедно срещу мафията!”   Заедно срещу мафията! Лесно за скандиране и невъзможно за изпълнение, защото тя е навсякъде и най-вече в главите на хората. Както казва един литературен герой: „В България всички искат да са мафия, само че едни го могат, а на други не им стиска.” 

***

Преди време германският вестник „Ди Цайт” писа, че за Запада образът на България се изчерпва с понятията престъпност, роми, изостаналост и корупция. Тъжна аксиома, която трябва да приемем, колкото и да не ни е приятно. Като изключим „ромите”, чиято привилегия е да крадат желязо, кабели, кокошки и прасета, остава голямата, а не кокошкарската престъпност. Остава престъпността на онези, които отмъкват милиарди, гордо наричат себе си „българи” и отмарят на Малдивите, вместо в затвора. (По данни, изнесени в пресата, малката България със 7 милиона население има повече милиардери, отколкото Испания с нейните близо 48 милиона жители). 

С кого тогава да се интегрират циганите? С организираната престъпност, корумпираните политици и останалата част от населението, която е възприела същия престъпен начин на мислене и поведение?  Защо да се интегрират – за да израснат от дребни джебчии в крадци на едро? „Ние трябва да продължим по пътя, който сме прокарали и това означава да бъдем решителни при интегрирането на ромите на местно ниво...”, апелира Жозе Барозу.  Нека да кажем нещо за това местно ниво, на което г-н Барозу разчита.

В българския си вариант то не може да бъде по-различно от държавното ниво на управление: некомпетентно поради политическите принципи при избора на кадри, раздирано от междуособици и взаимна непоносимост, оплетено в котерийни зависимости. Трудно е да си помислим, че брюкселската администрация вярва в нравствеността на българската държавна и местна власт, затова е уместен въпросът защо продължава да й дава пари? Приемаме, че в Брюксел мислят глобално: циганите са пръснати из държавите в цяла Европа и което важи за едните, трябва да е валидно за всички.

Това обаче, с което в Брюксел би следвало да са абсолютно наясно е, че България се различава от останалата част на Европа, в това число и от другите бивши социалистически държави. В Брюксел могат да измислят великолепни политики за интегрирането на циганите, но у нас те ще се провалят – гръмко или тихомълком. Причината е, че в България – доскоро най-близък сателит на Москва, – няколко поколения бяха възпитани в крадливост, простащина и жестокост по съветски образец. За да се стигне дотам, че в днешно време на стари съветски зависимости и нови руски дружби, резултатът е пълна загуба на нравствена ориентация.