С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Владимир Палко: Антропологична революция, неомарксизъм и комунизъм

Владимир Палко: Антропологична революция, неомарксизъм и комунизъм

Интервю с Владимир Палко за формите на комунизъм

Владимир Палко, роден през 1957 г., е словашки политик и математик. От 2002 до 2006 г. Владимир Палко е министър на вътрешните работи на Словакия, от 2008 г. е председател на Консервативната демократична партия на Словакия. Публикуваме интервю с Владимир Палко, бившия министър на вътрешните работи на Словакия. Владимир Палко говори за актуалните и за претърпелите провал форми на комунизма. Въпрос: Г-н Палко, действително ли преди 30 години комунизмът в Европа изчезна от хоризонта? Или само смени облика си? Владимир Палко: Би било наистина добре, за комунизма да се говори в един по-тесен и в по-широк смисъл. Когато ние в Централна Европа говорим за комунизма, то ние  имаме предвид неговия съветски клон, който беше най-силният от всички разклонения на марксисткия комунизъм. За щастие този клон в днешното евроамериканско общество е напълно мъртъв. Малцина вярват, че реализирането на утопично общество е наложително свързано с одържавяването на цялата икономика. Малцина вярват, че най-добрата политическа система е правителството на една тоталитарна ленинска партия, срещу която няма опозиция. Това бяха базисните елементи на съветската комунистическа система. Въпросът Ви обаче изглежда е насочен към следния парадокс. Съветският комунизъм беше продуктът на западната философска мисъл, нещо, което както ние в Централна Европа, така и Вие в Западна Европа охотно забравяме. И към това, че западният комунизъм дълго време се развиваше в сянката на съветския комунизъм, за да продължи да се развива след това независимо от Москва, някъде от около 60-те години на миналия век. Това западно комунистическо мислене е друг клон на марксисткия комунизъм в по-широк смисъл. Лично аз предпочитам понятията „неомарксизъм” и „антропологична революция”. При това най-важното не е икономическата трансформация, а културната. В частност става дума за тотална промяна на мисленето на хората за семейството. Във времената на съветския комунизъм натрупахме опит в разбирането, че семействата са в конкуренция с комунистическа пропаганда. В нашите семейства бяхме осветлявани за заблудата на комунистическата система, в семействата бяхме предупреждавани за лъжите на комунистическата пропаганда, на която бяхме изложени в училищата. И днес семействата също бранят душите на децата си от враждебния към семейството неомарксизъм, който определя културата и училищата. В този смисъл съм съгласен с това, което загатвате с въпроса си. Ние се борим с друга версия на същия феномен, който се разпространява от времето на Маркс. Във връзка с това има ли разлики между Западна и Източна Европа? Несъмнено. Различните тенденции понастоящем увеличават напрежението между държавите с комунистическо минало в източната част на Европейския съюз и „старите” държави-членки на ЕС. Както е известно границата между тях е обозначена като „Желязна завеса”. Всички държави западно от тази предишна „Желязна завеса” най-малкото са въвели регистрираното партньорство за еднополовите връзки и почти навсякъде вече съществува еднополовият брак. В източните страни няма еднополов брак. Тези страни приеха конституционни разпоредби, в които са записали брака като съюз между мъж и жена. Регистрираните партньорства са редки. Ратифицирането на „Истанбулската конвенция” в западните страни не се оспорва, докато в източните страни, например в Словакия и в България, наблюдаваме съпротива срещу това. Философът Роджър Скрутън, известен в цяла Европа консервативен интелектуалец, е унижаван и оскърбяван в родината си Великобритания, докато в Полша през юни 2019 г. е награден с Ордена за заслуги пред Република Полша от президента Анджей Дуда. Страните източно от „Желязната завеса” са наследници на натрупани преживявания и опит от една утопична тирания и днес са изградили крехка, но видима опозиция на антропологическата (неомарксистката) революция. Маркс е живял известно време в Брюксел. Тоест, може да се каже, че комунизмът е измислен там. Какво днес е типично комунистическо на Европейския съюз? Например, комунистите от бившия съветски блок нямат никакви проблеми да правят успешна кариера в структурите на ЕС. Почти две дузини бивши комунисти станаха членове на Европейската комисия. В противовес на тях политик, който публично се обявява за  християнския образ на човека и обществото, не би преминал процедурата за приемане в Европейския парламент. [caption id="attachment_14468" align="alignnone" width="580"] Роджър Скрутън е награден с Ордена за заслуги от президента на Полша Анджей Дуда, юни 2019 г.[/caption] Това стана ясно от съдбата на определения за комисар италианец Роко Бутильоне преди 15 години (2004 г.). В днешния ЕС искрените християни могат да се окажат в подобна ситуация, както по времето на съветския комунизъм. Разбира се, към това трябва да се допълни, че християните в англосаксонските страни - в САЩ, Канада и Обединеното кралство - са още по-ощетени. През 2018 г. се навършиха 200 години от рождението на Карл Маркс. В Русия този рожден ден не предизвика внимание. Китайските комунисти и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отдадоха най-голяма почит на Маркс. Оценявайки Маркс като креативен философ, Юнкер направи невероятното изказване: „Маркс не носи отговорност за престъпленията, за които са отговорни неговите мними наследници”. Това не е вярно. Самият Маркс често споменава необходимостта от революционния  терор за изграждането на един нов свят. Ленин, Сталин и Мао не бяха „мними” наследници на Маркс, а негови внимателни ученици. Но това се отрича от една част от елитите на ЕС. В какво се проявява комунистическият отпечатък на западните общества? В свободните общества мъжете и жените разпределят своите отговорности в семейството свободно и без държавна намеса. Държавата се държи неутрално. За разлика от това в съветската форма на комунизъм се желаеше жената да е на първо място работник, една „строителка на социализма”. Западните общества отдавна започнаха да пренасят този подход на престаналия да съществува съветски комунизъм в работата, в заниманието на жените. Никой не се интересува, че демографията на Запада не стои добре. Нека погледнем и въвеждането на джендър идеологията. Както Съветът на Европа, така и ЕС оказват натиск за Истанбулската конвенция, за която се твърди, че е инструмент за борба срещу насилието над жени. Но ако прочетем текста, виждаме, че там човешката история се описва като борба между мъжа и жената. Класовата борба се заменя с борбата на между половете. Решението се вижда в премахването на традиционните роли на мъжа и жената, което да се организира от държавите по целия свят. Това е една истинска утопия, новата форма на комунизъм. В какво според Вас се състои сърцевината на комунистическия образ на човека? И в какво той противоречи на християнския образ на човека? Всички разклонения на марксизма в единомислие отхвърлят библейския възглед, според който човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Човекът е изпаднал в грях, но благодарение на Исус Христос може да постигне вечното спасение. В този възглед трансцендентността е от съществено значение. Напротив, комунизмът отхвърля трансцендентността. Той се стреми да осъществи спасението в света. Но има различия между отделните разклонения. Съветският комунизъм изтъкваше колективизма и очакваше от индивида да се жертва с готовност за колектива. Новият комунизъм, неомарксимът, вече не изисква това. Той приема, че човек намира щастие, като следва личните си желания и страстни влечения. При това лесно изпуска от поглед, колко разрушителни са някои страстни влечения. Човекът се разбира като автономен, в смисъл, че не е обвързан с библейския морал, но също и от биологичните закони или от здравия човешки разсъдък. Това става много ясно с примера на джендър идеологията. Какво могат да научат западноевропейските страни от опита на страните от Източна Европа? Още в средата на 80-те имах чувството, че комунизмът ще трае 1000 години. В действителност той се срина в рамките на четири години. От това можем да научим, че нито една система, която потиска истината и човешката природа, не трае вечно. В западните общества виждаме някои симптоми на криза, подобна на кризата в края на съветския комунизъм. Искаме да споделим този опит с хората от западните страни, особено с християните. Източник: kath.net; превод: Господин Тонев; снимки: cas.sk; facebook.com;