Раджа Йога-Вивекананда: Човек има нужда от истината - етични предписания

Етични предписания на учението Раджа Йога

Публикуваме избрани откъси от текста „Йога-сутра” с коментари на Свами Вивекананда (на снимката), един от най-влиятелните адепти на индуизма, които въвеждат в богатата етична проблематика на източното учение. Това са кратки откъси от книгата „Йога–сутра с коментарите на Вивекананда или Раджа-йога” под редакцията на д.ф.н. Пламен Градинаров:

Приятелството, състраданието, благоразположението към обекти, които носят удоволствие и благоприличие и безразличието към обекти, които носят страдание и неблагоприличие, са нещата, които обуславят блаженството на ума.

Ние трябва да разполагаме с тези четири неща. Трябва да търсим приятелството навсякъде. Трябва да бъдем състрадателни към всички, които изпитват лишения. Когато хората са щастливи, ние също трябва да бъдем щастливи. Към порочните трябва да бъдем безразлични. Това се отнася за всички предмети и лица, с които се сблъскваме в ежедневния живот.

Ако човек е добър, ние трябва да бъдем добри към него. Ако обектът, върху който разсъждаваме в момента, предизвиква страдание и съчувствие, ние трябва да бъдем благосклонни към него. Трябва да ни е приятно, ако е добър и безразлично, ако е лош. Тези нагласи на ума към различните обекти и субекти, които се появяват пред него, ще го направят умиротворен.

Повечето от нашите трудности в ежедневния ни живот идват от това, че не сме способни да преустроим съзнанието си по този начин. Например, ако даден човек ни е сторил зло, ние инстинктивно желаем да отвърнем със зло и всяка реакция със зло свидетелства за това, че не сме в състояние да контролираме съзнанието си. То напира вълнообразно към обекта и ние губим силата си.

Всяка реакция под формата на омраза или зло е в ущърб на съзнанието. И всяка зла мисъл, всяка проява на омраза, която ние успеем да поставим под свой контрол, ще бъде от полза за ума. Не че губим нещо, като се самоограничаваме, напротив, ние печелим много повече от подобно поведение. Всеки път, когато потискаме омразата си или чувството за ярост и злоба, в душата ни се натрупва благотворна енергия, която е само от полза за нас. Тази енергия ще бъде преобразувана в по-високи форми на изява.

Непричиняване на зло, правдивост, въздържане от кражби, сексуални връзки и алчност – тези практики трябва да бъдат прилагани от всеки човек.

Не вземайте никакви подаръци. Съзнанието на човека, който получава дарове и е алчен да получи още, може да бъде манипулирано от този, който дава дарове. По този начин реципиентът (получателят) деградира. Получаването на дарове разрушава независимостта на ума и ни превръща в роби. Затова не вземайте никакви подаръци.

Когато човек не приема дарения, той не се чувства задължен на другите и остава независим и свободен. Неговото съзнание остава чисто. С всеки подарък той сякаш приема недостатъците на дарителя. Ако не приема подаръци, умът му ще бъде чист.

Грехове са убийствата, независимо от това, дали са извършени, причинени или одобрени. Независимо дали са предшествани от алчност, ярост и заблуда. Независимо от това, дали са леки, средни или тежки, те резултират в безкрайното незнание и страдание.

Ако аз изрека лъжа или подбудя някого да излъже, или пък одобря нечия лъжа, всичко това е еднакво греховно. Дори да става дума за най-малката лъжа, тя си остава лъжа. Всяка зла мисъл влече след себе си възмездие, всяка мисъл, която вие сте претегляли на най-скритото място, ще бъде запазена и някой ден ще ви се възвърне стократно под формата на нещастие.

Ако излъчвате омраза и ревност, те ще ви се върнат с удвоена лихва. Никаква сила не може да предотврати възмездието. След като веднъж си ги пуснал в ход, ще трябва да очакваш резултатите от ответното действие. Постоянното напомняне на това ще ви предпазва от извършването на лоши дела.

Всички религии в света са изградени върху универсалната и твърда основа на цялото ни знание – непосредствения опит... Ако на този свят е възможен някакъв опит в която и да било област на знанието, от това категорично следва, че той е бил възможен милион пъти преди това, както и че ще се повтаря безкрайно. Единството е неоспорим закон на природата – което е ставало, ще става и занапред.

Човек има нужда от истината, има нужда сам да я изпита. И когато я проумее, разбере и почувства с цялото си сърце, единствено тогава, твърдят Ведите, ще изчезнат всички съмнения, мракът ще се разсее и нечестивостта ще бъде премахната.

Погрешно е да се вярва сляпо. Трябва да използвате собствения си разум и способността си за преценка. Да се упражнявате и сами да откриете дали нещата, за които говорим, са възможни или не.

Още от детството си сме научени да обръщаме внимание на външните и никога на вътрешните явления, поради което повечето от нас са загубили напълно способността да наблюдават вътрешния механизъм. Много трудно е да насочим съзнанието си навътре, да спрем движението му навън и да концентрираме всичките му сили, за да ги хвърлим върху самото него. Така то може да познае собствената си природа и да се самоанализира.

Когато, анализирайки собственото си съзнание, човек се срещне лице в лице с нещо, което не подлежи на разрушаване, нещо, което благодарение на своята собствена природа е неизчерпаем източник на чистота и съвършенство, той не може повече да страда и да бъде нещастен. Цялото страдание идва от страха и от неудовлетвореното съзнание.

Откъси от „Йога–сутра с коментарите на Вивекананда или Раджа-йога” под редакцията на д.ф.н. Пламен Градинаров; Евразия Абагар, София Плевен, 1991 г.

Снимки: swamivivekananda.org.in; confluencemedia.com;