Виктор Юго: Реч по случай сто години от смъртта на Волтер (2 част)

Реч, произнесена на 20 май 1878 година

Господа, съществува тайнствена връзка между двамата спасители на човечеството, появили се един след друг, разделени от хиляда и осемстотин години. В какво се състои битката на Исус Христос: той се преборва с фарисейството, разобличава измамата, премахва тиранията, узурпаторските режими, предразсъдъците, лъжите, суеверията, разрушава храма с намерението да го построи отново, т. е. заменя лъжата с истината, атакува кръвожадното съдийско съсловие, атакува хищното жреческо съсловие, взема камшик и прогонва търговците от храма, изисква възстановяването на наследството на обезнаследените, покровителствува слабите, бедните, страдащите и сломените, бори се в защита на преследваните и потисканите. Но кой е човекът, който води същата битка? Това е Волтер. Евангелското благодеяние има за допълнение философското благодеяние. То започва с проповедите за добрина и продължава с проповедите за търпимост. Нека кажем с чувство на дълбока почит: Исус плаче, Волтер се смее. От Божията сълза и от човешката насмешка се ражда нежността на днешната цивилизация. Непрекъснато ли се смее Волтер? Не. Той често се гневи. Вие опознахте гнева му от уводните ми думи. Няма съмнение, господа, че мярата, сдържаността и уравновесеността съставляват най-важният закон на разума. Може да се каже, че умереността определя дишането на философа. Усилието на мъдреца трябва да съсредоточи в особено разведряващата безспорна истина всички приблизителни истини, от които се състои философията. Но в някои моменти стремежът към истината се надига непреодолим и неукротим и отстоява правото си подобно на напористите, оздравителни ветрове. Никога, подчертавам, никога никой мъдрец не би могъл да измести двете величави опорни точки, върху които се градят обществената дейност, справедливостта и надеждата, всички ще почитат съдията, ако въплъщава справедливостта, всички ще благоговеят пред свещенослужителя, ако той представлява надеждата. Но ако съдийското съсловие допуска изтезанията, а Църквата поддържа инквизицията, тогава човечеството се изправя пред лицето им и заявява на съдията: не приемам твоя закон! А на свещенослужителя: не приемам твоята вяра! Не приемам твоята клада на земята и твоя ад на небето! Тогава разгневеният философ се изправя, разобличава съдията пред справедливостта и свещенослужителя пред Бога! Това е всичко, което направи Волтер. Той е велик. И тъй, вече ви припомних какъв е Волтер. Сега ще ви изясня какво представлява неговият век. Господа, великите хора рядко остават сами. Големите дървета изглеждат още по-високи, когато растат сред гора, в която са като у дома си. Около Волтер се появява гора от будни умове. Осемнайсети век представлява такава гора. Сред тези умове има върхове - Монтескьо, Бюфон, Бомарше и още двама други, които са най-високите след Волтер - Русо и Дидро. Тези мислители учат хората да разсъждават. Точното разсъждение води до ползотворно действие, точността на ума се превръща в справедливост на сърцето. Тези радетели за напредъка допринасят голяма полза с труда си. Бюфон полага основите на естествената история. След Молиер Бомарше създава една непозната комедия, която може да се нарече „социална”. Монтескьо прави толкова дълбоки разкопки в законодателството, че успява да изрови правото. Що се отнася до Русо и Дидро, нека разгледаме техния принос отделно: Дидро, безкрайно широкообхватен, буден интелект, чувствителна душа, зажадняла за справедливост, ръководещ се от желанието да обосновава правилните идеи чрез утвърдени понятия, създава Енциклопедията; Русо прави възхитителна услуга на жената, допълва майката с дойката, съпоставя една с друга тези две величествени фигури край люлката; Русо, словоохотлив и страстен писател, дълбокомъдър мечтател и оратор, често отгатва и оповестява политическата истина. Идеалът му граничи с реалността. Той има славата, че е бил първият във Франция, който започнал да се назовава гражданин. У Русо звънти гражданската струна. Във Волтер звънти общочовешката струна. Може да се каже, че в този плодовит осемнайсети век Русо въплъщава Народа. Волтер, още по-всеобхватен от него, въплъщава Човека. Тези завладяващи писатели отдавна не са между нас, но те ни завещаха душата си, Революцията. Да, Френската революция въплъщава техните души. Тя въплъщава лъчезарното им излъчване. Тя е зачената от тях. Ние ги преоткриваме неведнъж в този благословен и величествен обрат, с който завършва миналото и започва бъдещето. Благодарение на тази свойствена за революциите прозрачност, с помощта на която през следствията се виждат причините и зад първия план се откроява вторият, зад Дантон откриваме Дидро, зад Робеспиер - Русо, зад Мирабо - Волтер. Първите са създадени от вторите. Господа, да се представят накратко епохите с имената на хора, вековете да се назоват с тях и по своеобразен начин да се превръщат в действуващи човешки същества, е било отредено само на три народа: на гърците, на италианците и на французите. Казва се „векът на Перикъл”, „векът на Август”, „векът на Лъв Х”, „векът на Луи ХIV” и „векът на Волтер”. Тези названия имат велик смисъл. Тази привилегия, която се дава на имената на хора през вековете, присъща най-вече за Гърция, за Италия и Франция, е най-яркият белег за цивилизованост. До Волтер се помнят имената на държавните мъже. Волтер е нещо повече от държавен мъж, той е отстояващ идеите си мъж. С Волтер започва новото време. След неговата поява се осъзнава, че върховната сила, управляваща човешкия род, ще бъде мисълта. До него цивилизованият свят се подчинява на силата, след него се подчинява на идеала. Това означава изоставяне на скиптъра и меча, заменени от лъчите на мисълта. Това означава, че властта е преобразена в свободата. От онзи момент престава да съществува всяка друга върховна власт извън закона, управляващ народа, и съвестта, направляваща отделния човек. За всеки от нас двете страни на напредъка се открояват съвсем ясно. Те са следните: да упражняваш правото си, означава да бъдеш човек; да изпълняваш дълга си, означава да бъдеш гражданин. Такова е значението на този израз: векът на Волтер. Такъв е смисълът на това величаво събитие: Френската революция. Двата незабравими века, които предшествуват осемнайсетия, я подготвят. Рабле предупреждава кралската власт в „Гаргантюа и Пантагрюел”, а Молиер - Църквата в „Тартюф”. Омразата към силата и уважението към правдата могат да се открият лесно в тези двама прочути с остроумието си мъже. Всеки, който днес твърди: „Силата господствува над правдата”, доказва, че принадлежи към средновековието и говори на хора, изостанали с триста години. Господа, деветнайсетият век прославя осемнайсетия. Осемнайсетият век прави предложенията, деветнайсетият - заключенията. И моята последна дума ще бъде спокойната, но непоколебима подкрепа на напредъка. Времето дойде. Правото намери своята формула: съюзяване на всички хора. Днес силата се назовава насилие и все по-често се изправя пред съда, срещу войната е предявено обвинение. Цивилизованият свят по подадена от целия човешки род жалба води предварителното следствие и изготвя обемисто досие върху престъпленията на завоеватели и капитани. За свидетелка е призована историята. Цялата истина излиза наяве. Изкуствено поддържаните заблуждения рухват. В много от делата героят е някоя разновидност на убиеца. Народите най-накрая разбират, че възвеличаването на едно злодеяние не би могло да го оневини, освен ако убийството на човека е престъпление, а масовото убийство на хора представлява смекчаващо вината обстоятелство. Ако се приеме, че кражбата е срамно деяние, въоръженото нахлуване не би могло да се разглежда като славно дело. Хвалебствените песни, отправени към Бога, не биха могли да поправят нищо. Човекоубийството е човекоубийство, пролятата кръв е пролята кръв, няма никакво значение дали се казваш Цезар или Наполеон, лицето на убиеца никога не може да се скрие от очите на безсмъртния Бог, дори ако вместо каторжническа барета на главата му се нахлузи императорска корона. О, време е да назовем неопровержимите истини. Време е да разобличим войната. Не, окъпана в кръв слава няма. Не, безсмислено е, безполезно е хората да бъдат превръщани в трупове. Не, невъзможно е животът да служи на смъртта. Не, о, майки, които сте около мен, не бива да допускате войната, тези крадла, да продължава да отвлича вашите деца. Не, невъзможно е жената да дава живот сред мъки, да се раждат хора, народите да орат и сеят, селянинът да тори нивите си, а работникът да строи нови градове, мислителите да размишляват, индустрията да върши чудеса, геният да прави невероятни открития, необозримата творческа дейност на хората да размножава под звездното небе постиженията и създанията си, за да се яви накрая на предизвикващото ужас международно изложение, наречено бойно поле! Истинското бойно поле е тук, около нас. То е срещата на шедьоврите на човешкия труд, които Париж предлага на света в момента (През 1878 г. в Париж, на площад Трокадеро, се организира Международно изложение). Истинската победа, това е победата, постигната в Париж. Уви, не може да се крие, че в днешно време, колкото и достойно за възхищение и почит да е то, все още се вършат деяния, все още над хоризонта тегне мрак. Трагедията на народите няма край. Войната, злодейската война, е все още жива и има дързостта да надига глава изпод този величествен празник на мира. В продължение на две години кралете упорито водят една смъртоносна, безсмислена битка, раздорът им издига препятствия пред нашето съгласие, а зловредното им вдъхновение ни обрича да констатираме съществуването на подобно противоречие. Това противоречие ни връща към Волтер. Пред опасността от всевъзможни трагични събития нека бъдем повече от всякога миролюбиво настроени. Нека си припомним всичко за този велик покойник, за този велик безсмъртен, за този велик ум. Да се преклоним пред достойните за поклон гробници. Да потърсим съвет от този, чийто така полезен за хората живот угасна преди сто години, но чието дело си остава безсмъртно.  Да потърсим съвет и от другите завладяващи мислители, съмишленици на славния Волтер, от Жан-Жак, от Дидро, от Монтескьо. Да дадем думата на тези прославени гласове. Да спрем проливането на човешка кръв. Стига! Стига деспоти! О, щом варварството продължава да се съпротивлява, какво пък, философията трябва да продължи протеста си. Щом мечът безчинствува, цивилизованият свят не трябва да сдържа възмущението си. Нека осемнайсетият век се притече на помощ на деветнайсетия. Философите, наши предшественици, са апостоли на истината, нека призовем при нас тези прочути заселници в отвъдния свят. Нека пред замислящите войни монарси те оповестят правото на човека на живот, правото на съвестта на свобода, върховната власт на разума, светостта на труда, благотворността на мира. Когато от троновете се налага мракобесието, нека от гробниците бликне светлината на разума! Източник: http://ggenov.blog.bg; с незначителни съкращения; Превод: доц. Гено Генов;   Снимки: huffingtonpost.com; deutschlandfunk.de;