Психиатърът Виктор Франкъл: Да кажеш въпреки всичко „да” на живота

Елизабет Лукас: „Той запази достойнството си”

Виктор Франкъл (1905-1997) е световноизвестен австрийски психиатър и невролог. Виктор Франкъл преживява ужаса на концлагерите Терезиенщат (днес до град Терезин в Чехия), Аушвиц и накрая във външния лагер на Дахау в Тюркхайм, който е освободен от американската армия.

Семейството му е убито от нацистите. Но вместо да обвинява, психиатърът Виктор Франкъл проповядва помирение. Виктор Емил Франкъл е основател на логотерапията и екзистенциалния анализ. Наред с теориите на Зигмунд Фройд и Алфред Адлер учението на Виктор Франкъл, назовано с понятието логотерапия, е считано за третата виенска школа по психотерапия.

Въздействащо е посланието на Франкъл: „Да кажеш въпреки всичко „да” на живота”. Неговата студентка и последователка Елизабет Лукас си спомня за този изключителен човек. Елизабет Лукас, родена във Виена през 1942 г., е една от най-известните психотерапевти в областта на логотерапията и екзистенциалния анализ.

Днес Елизабет Лукас живее в Австрия и популяризира наследството на своя учител Виктор Франкъл. Публикуваме интервю с Елизабет Лукас за преживяванията на Виктор Франкъл в концентрационните лагери, за човешката свобода на избор и за смисъла на живота. Интервю на журналистката Анна-София Ланг.

Въпрос: Г-жо Лукас, какво е особеното в психотерапията на Виктор Франкъл?

Елизабет Лукас: Франкъл не пита защо някой е психично болен, а търси основание за оздравяване. Сиреч, какъв е мотивът, за да се преодолее затруднението? Още преди Втората световна война той работи като невролог и психиатър, включително с жени, изложени на риск от самоубийство.

Съвсем новото по онова време е било това, че той провежда контролни прегледи, за да прави сравнения между психично болни и психично здрави хора. Франкъл установява, че и при двете групи има еднакъв брой психически травми. Въпреки че не се различавали значително в своите предистории, едните били здрави, а другите - не. Натрупвайки това познание Франкъл изоставя тезата на Фройд, че предисторията е първоизточникът на всички психични заболявания.

]
Елизабет Лукас, психотерапевт, популяризира наследството на своя учител Виктор Франкъл

Тогава според него кой е първоизточникът?

Смисълът, който едните виждат в живота си, а другите - не. Такъв смисъл не може да бъде вложен произволно, всеки трябва да го „почувства като вживяване” за себе си. Ако един политик, например, се изправи и каже: „Смисълът за мен е да бомбардирам съседната държава, защото там има нефт” - това не е смисълът, който има предвид Франкъл.

Според него хората имат едно „преморално ценностно разбиране”, което обзема човека  преди на ред да дойдат придобитите чрез възпитание ценности. Той говори за един вид орган на смисъла, който ни позволява да предчувстваме смисъла. Когато хората видят смисъл, те са по-защитени от психични заболявания.

Затова ли Франкъл е надживял концлагера?

Разбира се, това включва късмета и други обстоятелства. Но Франкъл също така е оцелял, тъй като е живеел за нещо. Много затворници в концентрационния лагер са загинали от примирение.

Къде той е видял смисъл за себе си?

В концлагера той е трябвало да живее собствените теории на практика, да се дистанцира вътрешно от ужаса. За себе си той вижда смисъл в това, да остане почтен и да запази достойнството си – имало е например затворници, които от чисто отчаяние са крадели хляба на  другите затворници. Малко преди освобождаването си Франкъл заболява от петнист тиф. Той знаел, че ако заспи, няма да се събуди повече. И че може да остане буден, само ако вижда някакъв смисъл. Тогава той започва да пише книгата си „Лекарска грижа за душата”.

Каква роля играе това време за неговата теория?

В концлагера Франкъл достига до прозрението, че в човека има инстанция, която може да „противодейства” отвъд физическо-психическото измерение. Духовно измерение, което позволява на хората да погледнат отвъд хоризонта. Инстанция, която го кара да действа не само от собствената си нужда.

В концлагера всички затворници са били изложени на еднакъв глад, всички са имали еднакъв ламтеж за хляб. Въпреки това, някои решили да делят хляба си с други. За Франк това означавало: малка част от свободата на избор остава у човека във всяка ситуация, без значение, колко лошо му е на човека.


Виктор Франкъл вижда смисъл да остане почтен и да запази достойнството си и в концлагера

При същата предистория и житейска ситуация хората вземат различни решения за действие. Това е нещо специфично хуманно и то има напълно лично измерение.

Това е валидно и за отношението на Франкъл към преживяното.

Той буквално свалил затворническото си облекло и сложил бялата докторска престилка. Франкъл се грижел за пациентите си независимо от това, кой преди е имал партийна книжка. Той не позволява да бъде завладян от драматичните преживявания в концентрационния лагер. Много скоро след освобождаването си е назначен в управителния съвет на Неврологичната поликлиника във Виена. Там той се запознава с втората си съпруга Елфриде, която работела като медицинска сестра.

Франкъл винаги е излагал аргументи срещу „колективната вина” на германското население.

Франкъл казваше: „Не може да има колективна вина, когато няма колективна свобода и колективна отговорност. Всеки човек има определено лично пространство за вземане на решения. Ако реши да направи нещо смислено, това е и негова лична заслуга. Ако направи обратното, това е негова лична вина. Имаше и хора, които, например, криеха евреи. Не можеш да проклинаш цял един народ.”

Как Франкъл преработи това, което беше преживял в концлагера?

Картините на ужаса го преследваха дълго време. По някое време му стана ясно, че може да преработи преживяното, само ако го премести навън, така че то вече да не е вселено в душата му. След девет дни той написа „въпреки това да кажем „да” на живота”. Това не е само описание на преживяванията, но има и професионална перспектива. За Франкъл това беше преодоляване на психическата травма.

Източник: sueddeutsche.de; със съкращения; 

Превод: Господин Тонев;

снимки: sueddeutsche.de; estadodaarte.estadao.com.br;