Веселина Кацарова: Никога няма да продам душата си за професията

Оперната певица Веселина Кацарова за важните неща в живота

Веселина Кацарова е една от многото успели българи в чужбина. Живеещата в Цюрих оперна прима, мецосопран, е родена на 18 юли 1965 година в Стара Загора. В интервю за швейцарската общественост Веселина Кацарова споделя важните ценности, които формират съществуването на един свободен човек и творец.

Въпрос: Понастоящем Вие пеете много, но пестеливо давате интервюта. Говоренето за Вас по-напрегнато ли е от пеенето?

Веселина Кацарова: Не бива да се мисли, че съм арогантна. За гласните струни трябва да се полагат грижи. При оперното пеене основното не е просто да пееш високо. Аз искам да изчерпя целия спектър. Тъкмо оттенъците на тихите тонове са важни за мен. Това предполага една добра техника и дисциплина: да не пиеш алкохол, да спиш много, да говориш малко. И никога да не пееш, когато си болен, без значение, колко често получаваш покани от някой театър.

Вашата кариера започна на Залцбургския фестивал, на който трябваше да заместите Мерилин Хорн.

Това беше главната роля в операта „Танкред” на Росини. Аз просто дадох съгласието си. Когато си млад, не обмисляш много дълго. Трябваше да науча партитурата за двадесет дни. Работих толкова много, колкото никога дотогава в моя живот. Платих с това, че два дни бях с пресипнал глас. Това беше поука за мен. Не бих направила повече такова нещо.

Как като млада певица може да се изгражда свой собствен профил?

Много е индивидуално. За мен качеството е, което прави разликата. Човек не трябва никога да се сравнява с другите. Винаги се удивлявам на онези журналисти, които правят сравнения между певците. Това не бива да се прави. Може да се каже, че някой е по-малко добър по отношение на нотния текст. Може да се критикува, но не и да се сравнява.

Как изживявате конкуренцията си?

Различавам два вида конкуренция. Има певици и певци, чиято кариера почива на солидни способности. Съществуват и такива, които се създават от звукозаписната индустрия като продукти.

Вие оказвахте съпротива да бъдете превърната в продукт?

Още от самото начало. Умението да казвам „не” ме направи силна. Да станеш бързо известен и след това да бъдеш забравен, тези неща не ме интересуват. Имам съзнание за корените си, сериозна съм, търся постоянството. Като певица искам да съградя нещо, което да надживее времето. Никога няма да продам душата си за професията.

Каква е връзката между Вашата самобитност и корените Ви?

Аз съм от Стара Загора, България. Не произхождам от семейство на музиканти. Живеехме изолирано от западния свят, в среда, формирана от комунизма. В свободното си време баща ми се занимаваше с музика, по професия беше шофьор. Дядо ми беше интелектуалец, преследван политически и интерниран. Рано разбрах, че нищо не става от днес за утре, че човек трябва да се бори.

По-късно не стана ли по-лесно?

Не беше толкова лесно за една българка да се наложи в западна опера преди двадесет години. Съществуваха предразсъдъци. Имах прекрасни колеги, които ми помагаха.

Вие имате и образование на пианист. Защо искахте непременно да пеете?

При съпровода на певци открих моята страст към пеенето. Родителите ми ме предупредиха: „Веселина, това е една много тежка професия”. Те не съумяха да ме отклонят от целта ми. Пеенето е по-цялостно от свиренето на пиано.

Това означава, че Вие трябва да се изявявате също така и като актриса. В личен план създавате впечатление по-скоро на стеснителна и сдържана. Това не Ви ли създава проблеми?

Напротив! Обичам да играя, да се превъплъщавам. Аз съм човек с много фантазия. Тя ми помага да съединявам емоциите и да се концентрирам върху момента. Ето я моята тайна: това, което давам при пеенето, идва отвътре. Не обичам големите, пресилени жестове. Отдавам голямо значение на естествеността и автентичността. Когато разучавам определена роля, аз се абстрахирам от личността и размишлявам как бих се чувствала и как бих постъпила, ако бях в нейната ситуация.

Често на сцената умирате, неотдавна в ролята на „Кармен” в Цюрих. Какви усещания предизвиква смъртта?

Тревожни. Страхувам се да загубя хора, които обичам. Когато съм на сцената, се опитвам да си спомня, че съм виждала хора, които се усмихват, когато умират. Това помага да понесеш смъртта.

А любовта? На сцената Вие се отдавате на най-атрактивните мъже. Влюбвали ли сте се някога във Ваш партньор?

Никога. И не казвам това, защото искам да се защитя. Открила съм нещо: мъж, който в личния си живот е доста скучен и невзрачен, ненадейно може да стане много еротичен и атрактивен, играейки ролята си. Неподатлива съм спрямо тези неща. Първо, защото винаги съм толкова вътре в образа, който пресъздавам, че не мисля за нищо друго. И второ, защото съм влюбена в мъжа си. Радвам се, че изобщо намерих верния човек.

Мислите ли, че е трудно да си женен за личност, занимаваща се с изкуство?

Партньорът ми не бива да е ревнив, дори и да пътувам често. Той трябва да ми остави свобода и същевременно да ме подкрепя. Професията на певец и личният живот всъщност не са съвместими.

Вземате ли с Вас Вашия син, когато сте на турне?

Докато стане на шест години го вземахме с нас. Не заради музиката. Той трябваше да чувства топлина и закътаност. Сега е на десет години. За мъжа ми и за мен е важно да му покажем кои са важните неща на тоя свят.

Какво имата предвид?

Той трябва да узнае, че животът има слънчеви и сенчести страни. Може би това ще му се удаде по-лесно, тъй като има за майка българка и за баща швейцарец. Всяка година пътуваме в България. Добре е за него да види, че хората водят различни начини на живот. И че човек може да бъде щастлив, когато има малко. Това е житейски опит, който помогна и на мен.

Оперната певица Веселина Кацарова, мецосопран, е родена на 18 юли 1965 г. в Стара Загора. Започва да учи пиано едва на четиригодишна възраст. През 1989 г. завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров” в класа на Реса Колева. След завършване на следването си през 1989 г. сключва договор с операта в Цюрих, където за кратко време се превръща в любимец на публиката.

Скоро е приета от музикалния свят като едно голямо откритие. През същата година печели първа награда в конкурса за немска песен „Нови гласове” в Гютерсло. През 1991 година дебютира на Залцбургския фестивал. Носител на многобройни награди, любимка на музикалната публика в целия свят. Веселина Кацарова живее днес в град Цюрих, Швейцария.

Със съкращения от „Тагесанцайгер”, 15 юли 2009 година

Превод: Господин Тонев;

Снимки: badische-zeitung.de; eyesometric.wordpress.com; bayerische.staatsoper.de;