Вернер Херцог: Предпочитам да ме броят като един от анонимните 300 спартанци

Интервю с немския кинорежисьор Вернер Херцог

Публикуваме избрани откъси от разговора на немския кинорежисьор и сценарист Вернер Херцог с Пол Кронин. Разговорът е издаден като книга под надслов „Пътеводител за озадачените” от издателска къща „Колибри” през 2016 година.  

Въпрос: Преди да започнем, би ли предложил на читателите си някакви генерални прозрения, които ще им помогнат да станат по-добри?

Вернер Херцог: Ще кажа нещо, което се отнася за хората навсякъде, без значение дали се занимават с филми или с нещо друго. Мога да отговоря на въпроса ти единствено с цитат на хотелския магнат Конрад Хилтън, когото попитали какво иска да предаде на бъдещите поколения. „Докато си вземате душ - казал той, - винаги се старайте завесата да е от вътрешната страна на ваната.” Аз бих препоръчал същото. Никога не забравяйте завесата на душа.

Гледаш ли телевизия?

... Културата в наши дни, особено телевизията, ни инфантилизира. Липсата на достойнство унищожава въображението ни. Да споделя ли една максима на Херцог? Тези, които четат, притежават света. Тези, които гледат телевизия, го губят.

... Телевизията предизвиква самота. Затова в сериалите пускат групов смях, та да ви подлъжат, че не сте сами. Телевизията е отражения на света, в който живеем, предназначена да въздейства на най-малкото общо кратно. Тя убива спонтанното въображение и унищожава способността ни да се забавляваме, болезнено изтрива търпението ни и усещането ни за детайл... Изказвам се твърде негативно по този въпрос, но за щастие той има и друга страна. Телевизията специализира в онези ранни сутрешни предавани по сателит събития като мача между Мохамед Али и Джордж Форман или кацането на Луната. Бях неимоверно развълнуван и едва не получих инфаркт преди излъчването им...

Разкажи за това, което наричаш „неадекватна образност” на днешната цивилизация.

Неспособността ни и липсата на желание да търсим свежа образност означава, че сме заобиколени от изтъркани, банални, безполезни и изхабени образи, които куцукат и се влачат след останките от културната ни еволюция...

Имаме нужда от образи, които съответстват на цивилизацията ни и на най-съкровените ни състояния и точно затова оценяваме филмите, които се стремят към новаторство без значение от посоката, в която се движи историята.

Кое от литературата ти е оказвало най-силно влияние?

Намирам невероятна утеха, докато се движа през мрака с определени поети. В германската литература има творби, в които мога да се взирам единствено с благоговение като „Войцек” на Бюхнер, разказите на Клайст и поезията на Хьолдерлин, който в търсенията си отива отвъд границите на езика. Той изгубва разсъдъка си, след като пътува пеша от Бордо до Щутгарт и прекарва последните 35 години от живота си заключен в една кула.

Разбира езика до степен на саморазрушителност и според мен опитите му да използва поезията като средство за оцеляване са трогателни. Когато чета Хьолдерлин, имам усещането, че телескопът Хъбъл прониква в дълбините на вселената…

Артист ли си?

В никакъв случай. Винаги съм искал просто да съм пехотинец в киното. Филмите ми не са арт. Всъщност, не съм много наясно със самата концепция за „артиста”... Също както понятието „кралски особи” днес е безсъдържателно, така и концепцията да бъдеш артист е някак отживяла...

Какво са филмите ти, ако не арт?

Поезия. Аз съм занаятчия и се чувствам най-близо до майсторите на Късното Средновековие, които са работели анонимно – като онзи, създал триптиха в Кьолн – и не са се смятали за артисти. Да останеш анонимен зад това, което си сътворил, означава, че работата има по-силен свой живот, макар че днес, във все по-свързания ни свят, е илюзия да мислиш, че можеш да останеш скрит...

Какво означава да си „нестандартен”?

... Това е стил на живот – трябва да си достатъчно дързък, да притежаваш издръжливост и здраво да се придържаш към гледната си точка и ентусиазма, който прави филма възможен, да упорстваш в мечтите си...

Освен това, не е за страхливи. Нестандартното е за онези, в които бушува огън...

Когато системата не възприема това, което правиш – а през повечето време е точно така, - трябва да си извоюваш независимост и да създадеш своя собствена система. Винаги ще има периоди на уединение и самота, но трябва да имаш кураж да следваш собствения си път...


Вернер Херцог с Никол Кидман и съпругата си Лена Херцог на Берлинския кинофестивал 2015 г.

Винаги поемайте инициативата... Допускай отчаянието единствено, когато си сам и то за кратко...

Потисни вътрешното си малодушие. Моли за прошка, не за позволение.... Не изнасяй проповеди пред запушени уши... Върви право напред, никога не избирай обиколен маршрут... Не се плаши от отхвърляне. Изрази собствения си глас. Ден първи е моментът, от който няма връщане назад...Създай навред нелегални клетки на Нестандартното.

Ходиш ли някога на театър?

Театърът се оказа такова разочарование за мен, че престанах да ходя много отдавна. Няколкото представления, които съм гледал, бяха оскърбление към човешкия дух. Намирам сценичната игра – с всичкото това викане и затръшване на врати – за нещо напълно немислимо, абсолютно неправдоподобно и някак мъртво за света... Предпочитам да чета пиеси, ... отколкото да ги гледам на представление, тъй като това означава, че мога да създам всичко в главата си.

Още ли нямаш мобилен телефон?

Аз съм единственото мислещо същество, което познавам, без такъв. Не искам да бъда достъпен по всяко време. Постоянното разположение за свързване не е по моята част; винаги съм имал нужда от моменти на тихо уединение със себе си... Животът ни е изпълнен с премного повърхностно общуване. Предпочитам срещите лице в лице. Искам човекът, с когото съм в контакт, да е толкова близо, че да мога да поставя ръка на рамото му.

Дълбоко съм убеден, че самотата ще се увеличава пропорционално с наличието на технологичните средства, които имаме на разположение, с експлозивната еволюция на електронни устройства и дигитална комуникация. Технологията може да ни изважда от изолация, но навлизаме в ера на самота.

Но използваш Интернет?

То се знае. Кой може да го избегне? Но го правя с колебание. В края на краищата той отвори за достъп гигантско поле на недискретност, арогантност, нарцисизъм и себенадценяване. Скромността е рядко срещана, посредствеността блика отвсякъде, а търсачите на внимание са отприщили без задръжки най-съкровените си мисли.

Май съм един от малцината останали, които смятат дискретността за добродетел, макар че трябва да сме предпазливи относно такива неща, защото усещането ни за добродетелност е вечно променящо се. Добродетелта може да се превърне в отживелица – например девствеността – и в наши дни млади мъже, чиято чест е накърнена, няма да се предизвикат един друг на дуел с пистолети. Вместо това ще се обадят на адвокатите си...

Винаги ли е било важно за теб ходенето пеша?

Твърде дълго бях отчужден от естествено присъщия номадски начин на живот. Хората не са създадени да седят пред екрана на компютъра и да пътуват със самолети: природата е имала друго наум за нас. Да се изминават пеша големи разстояния за мен никога не е било екстремно поведение. Неизменно ми е помагало да възстановя равновесието си и винаги съм предпочитал да върша екзистенциално важните неща в живота си в движение пеша.

Ако живееш в Англия и искаш да направиш предложение на приятелката си, която е в Сицилия, стори както е редно и извърви пътя дотам. Пътуване с кола или самолет не би било уместно в такъв момент. Да извършиш такова пътуване пеша няма нищо общо с това да си турист. Няма да срещнеш много такива, дето са понесли в пътуването си бинокъл, манерка, компас и джобен нож, но не и фотоапарат.

Истината е, че достойнството и идентичността на културите по света са оголени до кокал от туризма. Имам си девиз: „Туризмът е грях, а пътуването пеша е добродетел.” Пътуването пеша не цели да изпита границите ти на издръжливост, нито е раздвижване за здраве, нито е свързано с екскурзия с палатка на гърба. Важното в него е предвижването през пейзажа, подхващането на процес на откривателство без грижа за подслон. Моите странствания пеша – да скитам из света незащитен – винаги са били съществени преживявания за мен.

През 2009 г. списание „Тайм” те обяви за един от стоте най-влиятелни хора на планетата.

Никога не съм проявявал амбиция за нищо, било то кариера, социален статус, богатство или слава; никое от тези неща не ме е впечатлявало особено. Всъщност идеята за амбицията ми е съвършено чужда. Тя винаги е отсъствала от мислите и действията ми. Никога не бих описал себе си като влиятелен и бях искрено изненадан, когато от писанието ми казаха, че съм включен. Незабавно им написах отговор да им кажа, че не ми е там мястото, че предпочитам да ме броят като един от анонимните 300 спартанци – пехотинците, които са се били и загинали с Леонид при Термопилите срещу персийците.

Източник: Вернер Херцог, Пътеводител за озадачените; Издателска къща „Колибри”, 2016 г., превод Надя Баева;

Снимки: sueddeutsche.de; promideluxe.de;