Вацлав Хавел: Човек, лишен от пластовете на своя дом, е лишен от самия себе си

Вацлав Хавел за политическа система, основана на гражданина

Може ли да съжителстват политика и морал, може ли насилието да бъде инструмент за промяна на една система, редно ли е да се черпят политически дивиденти чрез безогледно политиканстване, какъв трябва да бъде един президент, за да запази духовността в страната като най-важно условие за нейното съществуване...

Към това, което модерните философи наричат „естествен свят”, принадлежи и категорията „дом”. За всеки човек домът е един от основните елементи на екзистенциалния опит. Това, което човекът възприема като свой дом (във философския смисъл на думата), може да се сравни със сбор от концентрични кръгове, в чийто център се намира нашето „аз”. Мой дом е помещението, което обитавам за определено време, към което съм привикнал и което, така да се каже, влача след себе си с невидимо въже.

(Спомням си например, че и затворническата килия беше за мен своеобразен дом и винаги преживявах преместването си в друга килия като загуба. Новата беше абсолютно същата като старата, може би и по-добра, но въпреки това аз я възприемах като нещо чуждо и враждебно, в началото се чувствах като изкоренен и трябваше да мине известно време, докато се аклиматизирам, привикна и се освободя от тъгата по предишната килия.)

Мой дом е къщата, в която живея, селото или градът, в които съм се родил или пребивавам. Мой дом е моето семейство, моите приятели, обществената и духовна среда, която ме заобикаля, моята професия, предприятие или работно място. Мой дом, разбира се, е и страната, в която живея, езикът, на който говоря, и духовният климат, осъществяван чрез този език. Чешкият език, чешкият начин на възприемане на света, чешкият исторически опит, чешката смелост и страхливост, чешкият хумор – всичко това е неотделима част от моя дом.

Мой дом е моето чешко национално съзнание, тоест моята национална принадлежност и не виждам никаква причина да не държа за този пласт от своя дом, който е толкова очевиден, колкото и принадлежността ми към мъжкия пол – друг пласт от дома ми. Естествено, мой дом е не само чешкото ми национално съзнание, но и чехо-словашкото ми съзнание, тоест моята държавна принадлежност (Чехословакия се преобразува в Чехия и Словакия на 1 януари 1993 г.).

Мой дом също е и Европа, и европейското ми съзнание. Най-накрая мой дом е и тази планета с нейната съвременна цивилизация и несъмнено целият този свят. Но това не е всичко: мой дом е и моето образование, моето възпитание, моите навици, социалната среда, в която живея и към която принадлежа. Ако членувах в партия, без съмнение тя също щеше да е мой дом.

Мисля, че на всички пластове на човешкия дом трябва да се признае онова, което им принадлежи. Нито един от тях няма смисъл да бъде отричан или насилствено изключван от играта заради друг, да бъде интерпретиран като по-маловажен или по-некачествен. Всички те принадлежат към нашия естествен опит и добрата обществена организация трябва в съответстваща степен да им обърне внимание без изключение и да им даде съответстваща възможност за реализация.

Само така може да се отвори пространство за свободно самоосъществяване на човека като човек, за изразяването на неговата идентичност, тъй като всички пластове на нашия дом, целият наш естествен свят са неразделна част от самите нас и неотделима среда на нашата самоидентификация. Човек, напълно лишен от пластовете на своя дом, би бил напълно лишен и от самия себе си, от своята човечност!

Аз съм за политическа система, основана на гражданина и на неговите основни граждански и човешки права в тяхната универсална валидност, следователно и в тяхното всеобщо равенство. Благодарение на това принадлежащият към една или друга раса, към този или онзи народ, пол или религия няма право да бъде облагодетелстван с по-големи права пред останалите. С други думи, аз съм за това, което се нарича гражданско общество.

Този граждански принцип днес често бива противопоставян на националния принцип, от което възниква усещането за пренебрегване или потискане на онзи пласт от нашия дом, наречен национална принадлежност. Според мен това е грубо неразбиране на гражданския принцип. Аз съм за гражданския принцип, именно защото той най-добре позволява на човека да се реализира или да се идентифицира със себе си във всички пластове на своето битие, да изпитва радост от всичко, което принадлежи към неговия естествен свят, а не само от някои неща.

Да се основе една държава на друг принцип, освен на гражданския – например на идеологически, национален или религиозен – означава определен пласт от нашия дом да се издигне над останалите и да бъдем ограничени като хора, да бъде ограничен нашия естествен свят. А това обикновено не води до нищо добро – например повечето войни или революции са започнали именно от такава ограничена концепция за света. Обратното – основаната на гражданския принцип държава, съобразяваща се с човека и неговия естествен свят в цялата им ширина и многопластовост – е държава миролюбива и човешка по своята същност.

Разбира се, не искам по никакъв начин да потисна националната определеност на човека, да я отрека или да не призная нейната легитимност и право на пълна самореализация. Отхвърлям единствено такива политически концепции, които от името на тази определеност и в неин интерес ограничават онези пластове на човешкия дом, онези пластове на човечността и онези човешки права, стоящи извън правото на собствена националност.

И ми се струва, че гражданското общество, до което модерните демократични страни постепенно достигат, е точно това общество, което дава на човека пространство за целия спектър от неговите дадености и за многопластовостта на неговия естествен свят, в това число и за различните нива на самоидентификация.

Гражданското общество, основано на универсалността на човешките права, най-добре позволява да се реализираме такива, каквито сме. Тоест, не само като принадлежащи към своя народ, но и към своето семейство, към своя град, регион, църква, професионално обкръжение, към своята политическа партия, своята държава, своя наддържавен съюз.

И това е така, защото гражданското общество гледа на нас преди всичко като на принадлежащи към човешкия род, с други думи, като на хора, като на конкретни човешки същества, чието индивидуално битие намира своя първичен, най-естествен и същевременно най-универсален израз в техния статут на граждани, в тяхната гражданственост в най-широкия и най-дълбокия смисъл на думата.

Суверенитетът на общината, на региона, на народа, на държавата и всеки друг суверенитет има смисъл само тогава, когато произтича единствено от действителния, тоест от човешкия суверенитет, чийто политически израз е гражданският суверенитет.

Текстът е част от книгата „Летни размишления”, издателство „Просвета”, 1993 г. и е публикуван  в Интернет изданието за политика, изкуство и идеи www.mediatimesreview.com ;

Превод от чешки: Владимир Трифонов;

Снимки: ceskatelevize.cz; telegraph.co.uk;