Управление, правителство, приоритети, идеи, знание, познание
Управление, правителство, приоритети
Верен пример за добро управление и за изкуството да умееш да се придържаш към разумната среда. Излишната слабост или прекомерната суровост са вредни – необходимо е да можеш да съчетаваш силата с умереността.
Съдията, присъждащ наказание на всеки, който нарушава закона, прилича на пълководец, предоставящ на грабеж завоювания град. Простосмъртният престъпник обикновено е виновен наполовина, а понякога и въобще не е виновен, защото не знае своите задължения.
Най-строго наказание заслужават престъпниците от висшата класа, защото дават лош пример на народа, а също и правителствените лица, които не внушават на своите подчинени да учат народа. Несправедливо и неправилно е снизхождението към такива престъпници. Екзекутирайте, пише в старите книги, наказвайте със смърт всеки, който е виновен, всеки, който е извършил съзнателно и сериозно престъпление. Народът първо трябва да се просвещава и само в случай на съзнателно неподчинение да бъде наказван.
Бих молил господаря най-напред да отстрани ласкателите и да ги замени с хора откровени, прями и добродетелни, като им повери да научат поданиците да спазват петте най-висши задължения: човеколюбие, правосъдие, любов към истината, вярност и честност. Конфуций (551-471 пр. Хр.), древен китайски философ
Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнимаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.
Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие. Декларация на независимостта, 4 юли 1776 година
По същество правителството има само една полезна функция – да защитава правата на личността. Доколкото тези права могат да се нарушават само чрез употребата на физическа сила и някои нейни производни, то правителството е длъжно да защитава хората от тези, които първи прибягнат към нея. В това се състои и истинската задача на правителството – да бъде полицай, който защитава хората от насилие.
Правителството трябва да се занимава само с тези въпроси, които са свързани с употребата на сила. Това означава полиция, въоръжени сили, съдилища за разрешаване на споровете между гражданите. И нищо повече. Всичко останало трябва е в частни ръце. Тогава то ще се управлява значително по-добре. Айн Ранд (1905-1982), руско-американска писателка
Ето в какво се състои управлението – подберете качествени хора и очертайте приоритетите! След като запитаме „Кои ще бъдат във Вашия екип?”, нека поискаме от кандидата да назове своите три най-важни приоритета. Едно, две, три. Никакво шикалкавене. О, да, и ако може в писмен вид, моля?
След като видим веднъж какви са приоритетите на кандидатите, следващото нещо е да попитаме: „Кои са трите действия, които ще предприемете, за да изпълните всеки от приоритетите си?” Това също писмено. Лий Якока, роден през 1924 г., мениджър от автомобилната индустрия
С божията благословия нашата нация ще получи ново възраждане на свободата и че правителството на народа, управлявано от народа и за народа, никога няма да изчезне от лицето на земята. Ейбрахам Линкълн (1809-1865), президент на САЩ
Не презирам хората. Ако беше така, нямаше да имам никакво право, нито основание да се опитвам да ги управлявам. Знам, че са суетни, невежи, алчни, неспокойни и способни на всичко, за да успеят, за да се издигнат дори само в собствените си очи или просто за да си спестят страданието. Зная, че съм като тях, поне на моменти или бих могъл да бъда като тях. Разликите, които забелязвам между другите и мен, са твърде незначителни, за да натежат в крайната равносметка. Маргьорит Юрсенар (1903-1987), френска писателка - „Мемоарите на Адриан”
Ще Ви издам нещо: четях военни книги като обсебен от някаква страст! Всичко за военни формирования и защо, и как точно функционират.
Това е по-ефективно от всяка магистърска програма по бизнес администрация, това школува стратегическото мислене. Преди всичко бях впечатлен от германските армии – така организирани! И японските. От тях научих много. Мики Джагтиани, роден през 1952 г., индийски бизнесмен, председател на Съвета на директорите на компанията „Landmark Group”, базирана в Дубай
Сега сичките грижи на нашето общество, с малки изключения, са обърнати към получение публични служби и казенни заплати. Търговеца си оставя търговията, занаятчия занаята и, без да гледа на що е достоин, само с поддръжката на приятели партизани, записва се в редовете на служащите и, като умножава дармоедството, докарва повече срам и повече бъркотия в делата на местното управление.
Публичните служби съсипаха Турция и недостойнството на управляващите, това зло тежи и над нашата страна. Какво може да излезе от такъв порядък не е трудно да са предвиди. Аз бих желал да не съм жив, да видя далнейшите ужасни следствия от подобен род.
Проф. Никола Георгиев: „Никоя идея, и най-благородната дори, не минава без помагачи-използвачи”
Вий знаете какви понятия има нашето простородие за по-предните си хора. Е, добре, това понятие кара простородието да отдалечава грижливо от общите работи секи българин, който не ще да уйдиса на ума им. Туй може ли да бъде полезно за отечеството ни?
Ако са продължи такъвзито порядък, сичките способни и опитни хора ще са отдалечат и работите ще испаднат само в недостойни ръце за срам и вреда на народа ни. Тодор Икономов (1835-1892), български публицист и политик
Никога никой мъдрец не би могъл да измести двете величави опорни точки, върху които се градят обществената дейност, справедливостта и надеждата, всички ще почитат съдията, ако въплъщава справедливостта, всички ще благоговеят пред свещенослужителя, ако той представлява надеждата. Виктор Юго (1802-1885), френски поет, писател и драматург
Колко струва едно правителство, ако няма зад себе си общественото мнение? Наполеон Бонапарт (1769-1821), френски император
Идеи
Никоя идея, и най-благородната дори, не минава без помагачи-използвачи, особено ако благата не се обещават в някакво далечно бъдеще, а се въздават веднага, тук и сега. Проф. Никола Георгиев, роден през 1937 г., български литературен критик и публицист
Кой каквото ще да казва, само подобното може да познае подобното и само владетел, който сам притежава големи способности, ще може да открива и цени големите способности у своите поданици и служители. „Път на талантите!” – бяха познатите думи на Наполеон. И той наистина при избора на своите хора проявяваше особен такт и знаеше да постави на съответното място всяка значителна сила, където тя да се чувства в своята собствена сфера. Поради това той във всички велики начинания в живота си бе обслужван така, както никой друг.
Способностите на управляващия – Що се отнася до управляването, там му помагаха три неща (Гьоте вижда като образец великия херцог Карл Август – на снимката). Той имаше дарба да разпознава умовете и характерите и да поставя всекиго на мястото му. Това значеше твърде много. После притежаваше още едно качество, което също тъй беше много важно, ако не и по-важно. Беше въодушевен от най-благородно доброжелателство, от най-чисто човеколюбие и с цялата си душа се стремеше към най-доброто.
Той всякога мислеше най-напред за доброто на страната и едва най-подир малко и за себе си. Ръката му беше всякога готова и отворена да се притече на помощ на благородни хора, да помогне за осъществяването на добри замисли. Той притежаваше нещо много божествено. Желаеше да ощастливи цялото човечество. А обичта предизвиква обич и който е обичан, лесно му е да управлява.
И трето: той беше по-голям от своето обкръжение. Между десет гласа, които понякога му идваха за нещо до ушите, той чуваше единадесетия, най-добрия – своя собствен. Чужди нашепвания се плъзгаха покрай него и той не тъй лесно се поддаваше да извърши нещо не княжеско, като отблъскваше всяка съмнителна услуга и биваше предпазлив спрямо препоръчани му негодници. Той навсякъде надникваше сам, преценяваше сам и във всички случаи имаше у самия себе си най-сигурната опора. При това беше мълчалив по природа и действието му следваше думите му. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), немски писател, поет и драматург
В продължение на 60 години избирахте владетели. Дайте шанс на един човек, който иска да служи. Нарендра Моди, роден през 1950 г., министър-председател на Република Индия
Всички големи проблеми биха могли да бъдат решени едва когато сме осъзнали, че основното зло може да бъде обозначено с една единствена дума – концентрация. Вилхелм Рьопке (1899-1966), немски икономист и социален философ
Знание, познание
В обществото на познанието, в което навлизаме, индивидите заемат централно място. За разлика от парите, знанието е персонифицирано. То не се е настанило в някоя книга, база данни или компютърна програма. В тях се съдържа само информацията, докато познанието винаги се въплъщава в конкретна личност, която го носи в себе си, създава го, увеличава го или го обогатява.
Преподава това познание или го предава на другите, използва го или злоупотребява с него. Така благодарение на прехода към обществото на познанието личността излиза на преден план. Това поражда нови предизвикателства, с които никой до този момент не се е сблъсквал, свързани с новата обществена фигура, образованият човек.
В обществото на познанието няма една единствена „царица на знанията”. Всички те са еднакво ценни и както твърди великият средновековен светец и философ Свети Бонавентура, всички еднакво водят към истината. Задължение на мъжете и жените, които ги притежават, е да ги превърнат в пътеки към истината, към познанието. Питър Дракър (1909-2005), американски професор по социални науки и политология
Къде е знанието, което изгубихме в информацията? Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието? Томас Елиът (1888-1965), англо-американски поети драматург
Снимки: en.wikipedia.org; bela.bg;