Уейд ван Нийкерк и Анс Бота – един необичаен дует в леката атлетика

Шампионът Уейд ван Нийкерк и възрастната треньорка Анс Бота

Той е силен в бягането на 100 метра, шампион на 200 метра, най-добрият на 400 метра: Уейд ван Нийкерк - новото лице на леката атлетика. Ван Нийкерк е само на 25 години (роден на 15 юли 1992 г. в Кейптаун, Южна Африка), вече бяга като млад бог, възприема се от мнозина за новото лице на леката атлетика и за евентуален наследник на своя идол Юсейн Болт. Тя има бяла коса, три деца, пет внуци, пет правнуци и е на 75-годишна възраст. Тази баба е треньор на шампиона Уейд ван Нийкерк и се казва Анс Бота. От пет години тя тренира най-бързия лекоатлет на 400-метровата дистанция в света. И по някакъв начин този неравен дует е постигнал хармонично съгласие.

Анс Бота

Една 75-годишна жена прави възможен успеха на южноафриканския лекоатлет: Анс Бота. При това треньорката има ясни принципи и решаваща роля за възхитителния възход на Уейд ван Нийкерк. Преди пет години ван Нийкерк се записва Южноафриканския университет в Блумфонтейн, главен град на провинция Фрайстат в Южна Африка. Там лекоатлетът се присъединява към групата от състезатели с треньор Анс Бота. Тренировките са тежки, пъргавата и жизнена Анс Бота има ясни принципи.

Тя изисква дисциплина и абсолютна преданост, опитвайки се в същото време да създаде сърдечна, семейна атмосфера в групата. „Тя гледа на нас не като на атлети, а като на свои деца”, разказва олимпийският шампион Уейд ван Нийкерк.



Някога като млада дама самата Бота се занимавала активно със спринт и дълъг скок. Но треньорската й кариера започва по неволя. Тъй като не съумяла да намери треньор по лека атлетика за дъщеря си Херма, майката просто водела упражненията сама. Това й доставяло толкова много радост, че през 1992 г. тя започнала да води като треньор група от състезатели в университета – това прави и до днес.  „Благодарна съм, че мога да правя нещата, които толкова много обичам”, казва треньорката.

Тя е добре запозната с професионалния спорт на високо ниво. Преди повече от двадесет години тренира Франки Фредерикс от Намибия, който веднъж стана световен шампион на 200 метра гладко бягане и спечели седем сребърни медала на олимпийски игри и световни първенства. Колкото и да е бил успешен Фредерикс, ван Нийкерк е друг калибър. Във физическо отношение треньорската работа на нейната възраст е много трудна и взискателна, но тя й се наслаждава. „Ако човек има страстта и ентусиазма за нещо, тогава всичко това не е трудна работа.”

Треньорката ще съпровожда ван Нийкерк вероятно още няколко години, тъй като пъргавата баба иска да продължи треньорската си дейност. „Не виждам причина да се оттегля от активния живот и да седя със скръстени ръце”, казва тя. Това ще зарадва нейния възпитаник.

Уейд ван Нийкерк

Той мечтаел да стане футболна звезда. Тогава скаут на таланти идва в училището му и му казва да стане бегач. Добре, казва си той, ще го направя. Той започва да мечтае за спринта на 100 метра. Отива при белокоса треньорка, която му казва, че е добре той да бяга цяла обиколка (400 метра).

Добре, казва той и започва да тренира за може би най-тежката дисциплина в леката атлетика: 400 метра. В Рио де Жанейро Уейд ван Нийкерк е олимпийски шампион в тази дисциплина и държи фантастичния световен рекорд (43.03 секунди) -  постижение, с 15 стотни от секундата по-добро от също така фантастичния световен рекорд на Майкъл Джонсън от Световното първенство през 1999 г. в Севиля.



Това лято, на състезание в Словения, ван Нийкерк подобри най-доброто си постижение на 100 метра от 9.98 на 9.94 секунди. Когато тренираше няколко седмици в лагера на Юсейн Болт в Ямайка, той пробяга на състезание в Кингстън 200 метра за 19.84 секунди, рекорд на Южна Африка. В Острава организаторите му дадоха шанс с победата на 300 метра (30.81 секунди) да постави феноменална рекордна серия.

Той е единственият човек в света, пробягал 100 метра под десет секунди, 200 под двадесет, 300 под 31 и 400 метра под 44 секунди. На олимпийските игри в Лондон през 2012 г. деветнадесетгодишният ван Нийкерк отсъстваше. „Бях контузен и видях какво правят другите тук. Тогава реших в Рио (през 2016 г.) да стана олимпийски шампион”, разказва той с невъзмутимост, сякаш говори за някой излет.  „На Световното първенство в Пекин през 2015 г. щях да съм доволен от достигането до  финала, а ненадейно спечелих златен медал.  

В Рио трябваше да спечеля моя златен медал, ненадейно го спечелих една година по-рано”. „Сега съм в третата година, през  която искам да надмина това, което съм постигнал предишната година”, обяснява ван Нийкерк честолюбието си. „Ето защо записах участие на 400 и на 200 метра”. „Работя върху моите 100 и 200 метра, това е първата ми любов в спорта”, казва той. В следващите години ван Нийкерк ще се състезава на първенствата и в късия спринт, а ако зависи от него и в щафетата 4×100 метра на Южна Африка.

Той ли ще бъде новият Болт? „Никога не бих казала, че той е новият Болт”, казва треньорката му.  „Те са различни хора, различни личности.” Самият Ван Нийкерк е поласкан от перспективата на това сравнение. „Видях заглавие в Интернет: Юсейн е цар, а Уейд е  неговият принц”, казва той. „Готин момент.”



Той говори тихо, това е неговият начин да говори за себе си. Как като момче е живял само от таланта си. Как на световното първенство за юноши през 2010 г. в Канада за първи път представя страната си и разбира, че може да бъде успешен спортист. И как две години по-късно започва съвместна работа с Анс Бота, която заради неговите контузии не иска да го излага на експлозивните скорости на късия спринт. Младият Уейд най-напред играе ръгби, първите му стъпки като лекоатлет са във високия скок, след това избира спринта.

Ван Нийкерк е дълбоко религиозен, в оскъдното свободно време той си отпочива от напрежението с видеоигри. Младият мъж е възхитен от треньорката си. „Тя е фантастична жена. Тя играе огромна роля за това, което съм днес”, не пести похвалите ван Нийкерк. В началото на съвместната им работа Анс Бота убеждава възпитаника си да се концентрира повече върху 400-те метра. При олимпийската си победа ван Нийкерк подобри световния рекорд на 400 метра на легендата на САЩ Майкъл Джонсън с постижение от 43.03 секунди. На 200 метра през 2017 г. той постига впечатляващия резултат от 19.84 секунди.

Дори и 100-те метра той пробягва дяволски бързо: в годишната класация с 9.94 секунди той е със седмо най-добро време - с една стотна по-бърз от Болт. На световното първенство в Лондон Анс Бота внесе яснота с думите: „Той не е тук за бронз.” Дали тя наистина вижда шанс, питат треньорката Анс Бота, ван Нийкерк да спечели и двете титли – постижение, което се отдаде само на един единствен лекоатлет само един път: Джонсън на Световното първенство в Гьотеборг през 1995 г. „Знаете ли, човек не работи за бронзов медал”, отговори в пълно спокойствие 75-годишната жена. „Това е целта, мечтата: човек работи за златния медал.”

Съставителство: Господин Тонев; по материали на чуждия печат;

Снимки: twitter.com; iaaf.org; dailymail.co.uk; qz.com;