Цветан Тодоров: Добродеянието вече е път, по който може да тръгне всеки

 Избрани размисли на българския философ Цветан Тодоров

Как да мислим за доброто и злото днес? Аз лично не вярвам в божествената доброта, нито в изконната лошота на дявола, който се бил вселил в душите на някои хора. За мен човешките същества са първоначално неопределени в морално отношение; те не са добри или лоши, те стават такива. Защо?

„Доброто и злото текат от един и същи извор”, пише Жан-Жак Русо. Кой е този извор? В интелектуално отношение това е силният стремеж на всеки да получи признание за съществуването си и за стойността си. В името на тази своя нужда ние сме готови на всичко. Но „средствата” за постигането на този наш стремеж са наистина много различни: можем да удовлетворим своята нужда както в обичта, с която другите ни обграждат, така и в унижението, което им причиняваме.

На подобна двойнственост се натъкваме и в колективните действия: най-големите злини за човечеството не са дело на някакъв зъл гений, а на държавници и управници, които искат доброто на своя народ или на цялото човечество и които в името на тази цел са готови да пожертват хиляди или милиони човешки същества.

Човешки морал и добродеяние

Подобно разбиране за човешкия морал носи и някаква надежда: добродеянието вече не е запазена територия единствено за светците и героите, то е път, по който може да тръгне всеки.

Изкушенията на пацифизма са пагубни: необходимо е да приемем трагичната истина на подобна констатация. Големият френски писател Ромен Гари, който се е сражавал през Втората световна война, преди да дойде като дипломат в София, казваше малко преди смъртта си: „Хитлер ни беше осъдил да убиваме. Дори и най-справедливите каузи никога не са съвсем невинни”.

Отказът от манихейството означава да съзнаваме, че злото не ни е напълно чуждо и че неговият извършител не винаги заслужава да бъде унищожен. Отказът от нихилизма или от радикалния релативизъм означава, че сме тръгнали решително по пътя на определени ценности.

Пътеката, водеща до този двоен отказ, е тясна и аз не съм сигурен, че винаги съм успявал да я следвам и че не съм криввал настрани. Убеден съм все пак, че я има и че можем да тръгнем по нея; тъкмо тази пътека бих желал да препоръчам на всички вас.

Размислите са от текст на Цветан Тодоров, публикувани в сайта www.mediatimesreview.com;

Снимка: www.kakvo.org;