Цветан Тодоров за смисъла и проявленията на хуманизма

Цветан Тодоров: „Не е достатъчно властта да е в ръцете на народа”

Публикуваме разговор на писателя и философа от български произход Цветан Тодоров за смисъла и проявленията на хуманизма. Интервюто е дадено преди години за френското списание „Експрес”.

Въпрос: От книгите Ви личи, че сте един от малкото съвременни интелектуалци, които защитават идеите на хуманизма. В наши дни понятията за това мисловно течение са пренебрегвани и се смятат за наивни.

Цветан Тодоров: Към идеите на хуманизма се обърнах, когато пишех книгата „Ние и другите”, в която разсъждавам върху универсалните и относителните ценности. Желанието ми беше да свържа по-сухите теоретични разсъждения с моя вътрешен живот. В този смисъл се задълбочих в изучаването на големите френски автори Монтен, Леви Строс и Шатобриан, но целта ми беше да стигна по-далеч от простото теоретично изследване. Струваше ми се, че ще бъде проява на малодушие да не включа личността си в тези търсения. Затова влязох в диалог с тази автори.

Какво открихте чрез този диалог?

Дадох си сметка, че много мислители като Монтескьо и Русо са достигнали в разсъжденията си възхитително равновесие между изискванията на обществото и тези на индивида, между абсолютното и относителното. В този дух зад всичко се очертава само едно понятие - хуманизъм.

Днес тази дума има по-голямо значение отколкото преди години, когато под влиянието на марксизма хуманизмът се възприемаше за овца, която блее за наивни добродетели. Красива душа, обречена на безсилие...

Това е много едностранно и тесногръдо виждане. Сега се сещам за картезианската формула, според която „човекът трябва да бъде господар и собственик на природата”: следователно човекът може да владее природата, обществото и самия себе си.

Струва ми се, че при Декарт има нещо заплашително, когато се опитва да ни убеди, че ни е нужен един нов масов модел, различен от хаоса, в който живеем...

Хуманизмът е послужил като оправдание за много нехуманни действия...

Да, през XIX век например той е служил за оправдание на колониалната политика. Едно удобно прикритие за френския и английския национализъм.

Хуманизмът е бил атакуван и от доктрини като марксизма, дарвинизма, философията на Ницше и дори психоанализата. Според идеите на хуманизма човешкото съществуване завинаги ще остане „несъвършена градина” (определението е на Монтен), затова те са враждебни към всяка утопия. Русо е съвсем ясен: той не вярва в постоянния ход на моралния прогрес на човечеството. Въпреки това той смята, че усъвършенстване е възможно.

В какво се изразява това усъвършенстване?

Във факта, че човек винаги има възможността да направи нещо различно, без да спазва догмите.

Трябва ли да приемем безрезервно това „различно нещо” за добро?

Абсолютно не! Никога не можем да приемаме със сигурност новото за „добро”. Историческите доказателства са налице: по света се появиха десетки тоталитарни режими, едновременно нови и по-лоши от предишните. Въпреки това догматизмът не приема промяната, била тя позитивна или негативна.

Човекът винаги може да бъде свободен. И пътят към свободата минава през образованието. Мислителите - хуманисти разсъждават много повече върху образованието, отколкото върху идеалната държава, като Русо в „Емили”.

Вярвате ли, че образованието е основният начин за усъвършенстване?

Разбира се, то е начин да се вгледаме в себе си и в другите. Разбира се, аз влагам в тази дума по-широк смисъл. Освен обучението в училище в понятието „образование” включвам медиите, книгите и всяко общуване с другите.

Тоталитарните режими използват образованието като начин да промиват мозъци... Те се обръщаха към Русо. Това не е ли един червей в красивия плод?

Русо не може да се тълкува като тоталитарен мислител, колкото и да го преиначават. Според Русо и Монтен доброто и злото текат от един извор: човек би се изродил, ако постоянно отричаме злото.

В интерес на истината хуманизмът не отрича биологичните, обществени, културни, психически и каквито и да било догми. Той просто приема, че човек е способен да се справи с тях, да се измъкне от капаните, стига да иска и признава способностите на човека да бъде свободен. Според Русо човек може да защитава свободата си.

Аз съм разсъждавал върху поведението на хора, затворени в концентрационни лагери в книгата си „На предела”. Дори и при такива условия човек може да оцелее, да издържи смазващите условия. Съвременните хуманисти се наричат Василий Гросман и Примо Леви. Те са преминали през ужаса на Аушвиц и Колима. Дори и там при тези условия изборът е възможен.

Написахте предговора към книгата „За религията” от Бенжамен Констан. Какво мислите за неговите виждания?

Констан е част от най-добрите традиции на хуманизма, за които говорим. Той е един от последните големи представители на течението след Френската революция. С революцията настъпват радикални промени в обществото. То вече само си е господар и решава съдбата си. Суверенитетът на народа роди насилие. Констан разсъждава за причината нещата да приемат подобен обрат.

Защо революцията породи толкова насилие?

Защото късайки със стария режим, тя изобщо не постави под въпрос абсолютната власт. Тя просто срути монархическата власт и я смени с народна, но и двете си останаха абсолютни. Точно затова Констан говори за автономност на индивида със суверенитета на народа. Той отхвърля жертвата на човешкия живот в името на каквото и да било. Не е достатъчно властта да е в ръцете на народа, свободата на отделния човек трябва да може да се защити.

Вие бяхте един от най-изявените представители на структурализма. Защо сменихте лагера и станахте хуманист?

Докато живеех в България, образованието беше препълнено с марксистка идеология. Единственият начин да се изплъзнеш на системата беше да се научиш да използваш метафори и евфемизми ...

Когато се преселих във Франция, постепенно усетих, че мога да защитавам мнението си и без лъжа и цинизъм. В същото време имах свободата да се изправя срещу литературата с цялата нейна сложност.

Литературата винаги е нечиста. Тя е една игра с езика, която ангажира цялото същество на писателя. Тя е богатство. Ние четем автори от миналото, защото те ни помагат да разберем нещо ново за нас като хора.

Интервюто е публикувано на български език в сайта www.mediatimesreview.com;

Превод: Иван Кадурин; със съкращения от сп. „Експрес”;

Снимки: hobyto.com; pressadaily.bg;