С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Ценности и фундаментална ценностна промяна в модерните общества?

Ценности и фундаментална ценностна промяна в модерните общества?

Разговор за съвременните ценностни представи

Публикуваме една интересна дискусия за съвременните ценностни представи, в която участват австрийската журналистка Барбара Куденхоф-Калерги, философът от полски произход Кшищоф Михалски и политологът Петер Улрам. Дискусията се провежда под егидата на списанието за обществени и политически ценности „Цайтшрит”.

Въпрос: Госпожо Куденхоф-Калерги (на снимката), коя е най-висшата ценност в живота Ви?

Барбара Куденхоф-Калерги (журналистка): Неотдавна четох доклада за развитието на ООН. Той приема като главна ценност свободата – заедно с достъпа до образование, до здравеопазване и благосъстояние – като критерий каква е същността на развитието. За ООН свободата е нещо повече. Тя не е само свобода от политическо потисничество или свобода за политическо самоопределение. Свобода – това означава да можеш да определяш собствения си живот и да следваш собствената си съвест. Така виждам нещата и аз.

Петер Улрам (политолог): Може би трябва да правим разлика между лични ценности – като например един изпълнен със смисъл живот по отношение на междучовешките отношения – и специфичните социални и политически ценности. Ако човек е в една сравнително гарантирана професионална позиция, тогава е по-лесно да се изтъкват такъв вид ценности. При други обстоятелства може да желаем някакъв минимум на социална сигурност. Определен лукс е да можем да си позволим определени ценности.

Понятието ценност

Кшищоф Михалски (философ): Проблематично е дали това, което се счита за важно, може да се обозначи изобщо с понятието „ценност”. Или по-скоро с понятия като „задача” и „отговорност”. Това, което казахте за свободата, госпожо Куденхоф-Калерги, показва, че става дума не само за един академичен въпрос. Когато днес говорим за свобода, често имаме предвид самоосъществяването на индивида.

Традицията ни разкрива също така и други схващания. Например като това, че свободата може да се реализира само в и чрез общността с другите. Лично аз никога не съм се питал, коя е най-важната ценност за мен. Отговорностите – а с това и задачите – с които съм се сблъсквал, бяха така ясни и внушителни, че личните предпочитания се явяваха като добавка, като лукс и занимания в свободното време. Може би това има нещо общо с житейския ми път, с натрупването на опитност в един тоталитарен режим, в който моралният и политически пейзаж е по-прост и затова по-ясен.

Ценностната промяна през последните десетилетия от ценностите на дълга към ценностите на самоосъществяването оформя социологическите и обществено-политически дебати. В кои области най-силно са се променили ценностите, къде се наблюдава последователност и приемственост?

Генерална промяна на ценностите?

Улрам (политолог): Изказванията за генерална промяна на ценностите считам по-скоро за един изкуствен феномен. Ако можем да говорим за промяна на ценностите, то е в случай, че става дума за един нарастващ ценностен плурализъм или за процес на обогатяване на ценностите. Хората предявяват все повече изисквания. Трудът например, както и преди, е главна ценност, но към това се прибавя и изискването в работата си човек да може да се осъществява, трудът да му носи удоволствие. Не мога да установя някаква генерална загуба на ценности. Естествено, ценностите на индивидуализма днес имат силно предимство, но това не е равнозначно на „липса на ценности”.

Куденхоф-Калерги (журналистка): Изпитвам трудности с понятия като промяна на ценностите и упадък на ценностите. Струва ми се, че основните ценности, хуманистичните, християнските ценности, съществуват както и преди. Те само са се приспособили към времето. Ако например расизмът или неуважението спрямо малцинствата и жените днес се проявява повече, това не е промяна на ценностите или упадък на ценностите, а пренебрегване на достойнството на човешката личност и на любовта към ближния. Ако въобще може да се говори за някаква промяна, то това е в посока, която на мен ми изглежда изцяло положителна.

Михалски (философ): Израснал съм в Полша, в по-голямата част от годината живея във Виена, прекарвам друга част от годината в Америка, в Бостон. Това, което се набива в очите ми при това трансконтинентално прескачане е следната противоречивост – идеологията на американските интелектуалци (моята също) е плурализъм и различие.

amerikanische-strase-kurvenreich

Ценности - Европа и Америка

Но американските улици (тук не говоря за Ню Йорк) са много по-униформени и еднообразни в сравнение с европейските. Когато напуснете градските центрове и отидете в провинцията, всичко е еднакво. Защо? Сигурно и затова, защото хората са изтръгнати от историческата си свързаност, от общността си и са изложени като индивиди или по-добре казано, като единични екземпляри, на пазарните сили. Така хората стават по-мобилни и икономиката по-динамична.

Когато се връщам в Европа, най-напред си поемам дъх. Тук съществуват все още огромни, исторически обусловени различия. Едно разстояние от 50 километра често означава един друг свят: други езици, други обичаи, друг ритъм на деня. Източникът на тези различия е една сложна, разклонена, сраснала с бита традиция. Това са нещата, които за разлика от Северна Америка, носят плурализъм. Този плурализъм обаче, колкото и да е хубав, има и голяма цена: обособяване и всичко, свързано в тази насока с индивидуалната свобода, недостатъчна мобилност с всички произтичащи от това икономически последици. Сега обаче тази опора на традицията се рони и ще бъде защитавана често с неприятни средства като национализъм.

Куденхоф-Калерги (журналистка): Дали може да се каже така обобщаващо, че тенденцията е в посока конформизъм и униформеност...

Ценности, пазар, еманципация

Михалски (философ): Това е тенденция... И в наши дни това е пазарът. А хората ще изглеждат така, както ги програмира рекламата (вестниците и телевизията).

Куденхоф-Калерги (журналистка): Аз виждам развитието по съвсем друг начин. Селото, в което всеки жител знае какво е прилично и какви дрехи трябва да се носят, има определена културна стойност. Идва моментът обаче, в който от това се ражда една безсмислена принуда, която сковава хората и ги унищожава. Когато бях млада например, ние не можехме да ходим с панталони на училище. Това наистина е смешно, но ние го намирахме ужасно. Когато момчетата носеха дълги коси, това също беше една крачка в посока еманципация.

Сега може да се каже, че това е отстъпление, предизвикано от силите на пазара, но то също е и освобождаване от непоносими принуди. Отново се дискутира ролята на селската общност в Третия свят: носи ли нещо добро, особено на жените, разбиването на селската обшност с нейната здрава семейна структура, защото така на жените се отнема и нейната защитна функция? Мисля, че когато се стигне до една определена точка, тогава се тръгва в посока еманципация, освобождаване и плурализъм. Това не означава, че човек затъва непременно в морето на пазара. Защото всеки има възможността да следва с кораба си своя собствен курс.

Не всички ценности са равни

Улрам (политолог): Тук вече сме в конфликтните зони. Защото между нас очевидно съществува един неявен консенсус, че не всички ценности са равни. Разбиването на старите структури означава, че никой повече няма да има възможността насила да налага ценностите си на другите. Важното е, че съществува свобода на избора.

Докато се ограничаваме с това да се казва: „хората могат да се обличат, както си искат, да слушат, каквато си музика искат”, ще става дума само за повърхността. Нещо съвсем различно е да установим, че определени ценности на определени култури не са приемливи за нас. Говорехте за положението на жените. Това е валидно за всички форми на абсолютистки ценностни системи, които влизат в диаметрално противоречие с нашите ценности.

Нашата ценностна основа е секуларизираното християнство. Устройствената представа на християнството (поне на западноевропейските общества) е останала в миналото, но са се запазили определени нейни елементи. Индивидуалната свобода например, самоосъществяването, също и някои представи за равенството – това за нас не са произволни ценности. И ние очакваме, че те се възприемат от всички членове на нашето общество. Проблемът не е във фолклора. Толерантността на толерантните общества свършва там, където тя се сблъсква с нетолерантността.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цайтшрит”; 

Снимки: diepresse.com; billigstautos.com;