Ценности на Конфуций: Докато е жив, човек не трябва никога да се отчайва!

Основни идеи и принципи на Конфуций (2 част)

На едно място по пътя Конфуций вижда човек, който иска да се самоубие. Освободил го от примката и след като го изслушал, Конфуций казал: „Колкото и големи да са прегрешенията ти, те са нищожни в сравнение с малодушието. Всяка грешка е поправима, но самоубийството е непоправимо престъпление. Заблудили сте се още в началото на житейския си път и сте поели по грешен път, надявайки се да постигнете мъдростта.

Би трябвало да станете най-напред човек, а след това мъдрец. Последното е възможно само при точно изпълнение на човешките задължения, вменени ви от самата природа. Първото ви задължение е било да обичате родителите си и да се грижите за тях, но вие не сте го изпълнили и тази небрежност става причина за сполетелите ви нещастия.

Не мислете обаче, че сте загубили всичко безвъзвратно, съживете се и не падайте духом. Вярвайте в една велика истина, чиято неопровержимост потвърждава опитът от всички векове. Ето тази истина се постарайте да запомните завинаги – докато е жив, човек не трябва никога да се отчайва!

Най-голямата мъка може да бъде заменена от най-великата радост, най-ужасните бедствия – от най-пълно блаженство. Идете си вкъщи и отново с желание се заловете за трудовете, все едно, че започвате нов живот, след като сте разбрали неговата истинска стойност. Все още имате възможност да станете мъдър!”

Принципът, изложен от Конфуций в беседата му със самоубиеца, е основно правило на неговата философия. Върху този принцип е изграден целият обществен, политически и семеен живот в Китай. С идеята за синовна почит е тясно свързано учението за уважение и почитане на по-възрастните, на което е подчинен и целият обществен живот на китайците.

„Моето учение е онова, което трябва да следва всеки човек. Що се отнася до начина на преподаването му, то той е много прост”, заявява Конфуций. „Соча за образец поведението на хората от древността, съветвам да се четат свещените мниги и изисквам да се обмисля прочетеното.”

- Но как да постигнем мъдростта? Научете ме на нещо!

- Вие искате от мен твърде много. Постарайте се да запомните следните четири изречения, които могат да ви послужат: Колкото и да е здрава, стомната се чупи; често ни се струва несъкрушимо онова, което всъщност лесно се унищожава.

Поставяйки себе си над всички, горделивецът си въобразява, че всички му се кланят. Другите пък, считайки, че го за нещо по-ниско от себе си, не му обръщат никакво внимание.

Прекомерно снизходителният, който се съгласява с всички, за да постигне всичко, винаги става играчка на собственото си лековерие.

Колкото и прости да изглеждат, тези правила могат да изведат до висшата мъдрост всеки, който прозре техния смисъл и се ръководи от тях.”

Учението на Конфуций е изградено и върху точното спазване на пет висши добродетели или задължения:

Човеколюбие, т.е. състрадание към всички себеподобни без разлика;

Правосъдие или отдаване на дължимото всекиму без никакво пристрастие;

Подчиняване на действащите закони и спазване на установените от господстващата религия обреди;

Правдолюбие, т.е. неотклонно отвращение от всичко лъжливо;

Вярност и честност, винаги и във всичко.

Основен принцип на нравствеността е отсъствието на увлечения, равновесие в дейността, съхраняване и спазване на едно средно положение във всички постъпки – умереност и сдържаност винаги и във всичко и, като резултат от това спокойствие – невъзмутимост. Това е нравственото съвършенство, към което трябва да се стреми мъдрият.

Във всичко човек трябва да се придържа към златната среда – не трябва да изпитва нито прекомерна злоба, нито прекалена любов; не трябва да се отдава твърде много на тъгата, нито пък да изпада в голям възторг от радостта. С една дума, трябва да бъде напълно освободен от крайности и увлечения – това е основното правило на личния морал.

Същото трябва да се спазва и в нравствените отношения с другите хора, т.е. старай се да не причиняваш на другите онова, което сам не желаеш – така и тук ще се запази хармонията. Всички останали нравствени добродетели се свеждат към същото начало.

Справедливост и честност, вярност на себе си и на думите си, искреност, като основа на мирните и добрите отношения в обществения живот и като средство за отстраняване на недоразуменията, послушание и почитане на по-възрастните, спокойствие, търпение и най-вече вежливост към всички без изключение, непосредствено свързани с началото на златната среда или хармонията. Разбира се, тази сдържаност във всички прояви на душата обуславя известна сдържаност и в чувствените наслаждения.

Учението за златната среда е стимул, който обуславя и обхваща целия външен бит, нравственото и духовно състояние на народа, целия му начин на живот, целия държавен строй.

Снимки: lifeondoverbeach.wordpress.com; newscenter.sdsu.edu;