Ценности на японците: Ако разбереш пътя си сутринта, можеш да умреш вечерта

Размисли за основните ценности, споделяни от японците

Семейство - В ниппонското семейство (ниппонци, така японците наричат себе си) и до ден-днешен можете да откриете признаци на родовия строй, където централното място е отредено на патриарха. В ниппонското общество семейството не се основава на съпружеските отношения, които се изобразяват графично с хоризонтална линия, а на отношенията между родителите и децата, които представляват вертикална линия, продължаваща във вечността. Когато бащата умре, неговото място заема синът.

Чувство за чест - Александър Валиняно не без основание пише в своята „История на дейността на йезуитския орден в Източна Азия”, че „в света няма народ, който да е така болезнено чувствителен по въпроса на своята чест, както японците. Те не търпят ни най-малкото оскърбление, дори грубо казаната дума. Така че вие се обръщате (и наистина сте длъжни да се обръщате) най-учтиво дори към чистача или копача. Иначе те веднага ще зарежат работата, без нито секунда да се замислят какви загуби ще имат, а понякога правят и по-лоши неща.

Те са твърде предпазливи в поведението си и никога не затрудняват с жалби и изреждане на собствените си беди. Още от детството са научени да не разкриват чувствата си, считат това за глупаво. Важните и трудни работи, които могат да предизвикат гняв, възражения или спор, те разрешават не на четири очи, а само чрез трето лице. Този обичай е толкова разпространен, че дори се прилага между бащи и деца, между стопаните и слугите и даже между мъжете и жените.”

Нравствена чистота - Според Томомацу постъпките не японците се ръководят от „рицарския дух на самопожертвованието.” Японците предпочитат да умрат, отколкото да живеят в позор. Тази нравствена чистота у японците е предмет на любов и уважение. Тя е заложена в техния характер, тя поставя над всичко нравствения път, отношението към който най-ярко е изразено с изречението: „Ако разбереш пътя си сутринта, можеш да умреш вечерта”. В основата на това е залегнала мисълта, че нравственият дълг е висок като планина, а животът е почти безтегловен като гъше перо.

Висша нравствена цел - Най-просветените хора на Япония виждаха целта на своя живот в нравственото усъвършенстване – лично и обществено, в създаване идеали на вътрешния духовен живот. Те разглеждаха земното съществуване на човека като действителна цел на нравственото усъвършенстване на хората и на обществото според своето разбиране и в съответствие с идеалите на дълбоката древност. В резултат на миналата, най-мъчителна за Япония война, в която свещената императорска армия за пръв път в цялата си история претърпя жестоко поражение, японците придобиха и нов опит – достатъчно величествен и достатъчно трагичен.

Природа - Японците имат друго отношение към природата, друго в сравнение с европейците. „Изучавайки изкуството на японците, ние неизменно чувстваме в техните неща умния философ, мъдреца, който губи време - за какво? За измерване разстоянието от Земята до Луната? За анализ на политиката на Бисмарк? Не, просто да съзерцава тревичката” – отбелязва великият живописец Ван Гог, един от първите чужденци, открили тази удивителна черта на японската психология. Прозрение, което дълго не се удаваше на изоставащата мъдрост на западните художници. Изтокът не може да бъде само предмет на екзотиката.

Цветя и символи - Европейците обичат цветята, когато те разцъфват и показват цялата си красота. Ниппонците пък са способни да обичат и увехналите цветове, и окапалата им вече премяна. Известният писател и поет от епохата Едо – Норинага Мотоори, съзира в образа на планинската вишна символ на душата на нацията Ямато. Защото ниппонците умеят да умират с усмивка на уста, както умират цветовете на планинската вишна. Само те са способни да открият в опадалите листенца и усмивка, и удовлетворение, и слава, и гордост.

Воинска доблест - Още от най-дълбока древност в Япония на голяма почит е воинската доблест. Самото съзнание, че държавният строй на родната страна сам по себе си е неизмеримо ценен, възпитава в японците вътрешната готовност с радост да посрещнат смъртта в името на императора. Изразът „да обърнеш поглед назад” има смисъла на „да помислиш за себе си и за семейството си”. Саможертвата се приема преди всичко като служене на родната страна, като вид оправдание и смисъл на това, че си имал щастието да се родиш на ниппонска земя.

Камикадзе - Патосът на вярност към императорския трон довел до възникването на култа към „свръхчовека” – камикадзе, живата торпила. През 1945 г. летците-самоубийци е трябвало да изпълнят ролята на „божествения вятър”. Загинали са 5 хиляди млади японци – средната възраст на камикадзе не надхвърляла 22 години. Преди излитане тези младежи пишели на семействата си: „Нека загинем така мигновено, както се пръсва строшеният кристал.”

Дълг - Ето два отговора на въпрос, дадени от близки на загинали камикадзе. „Бъдете откровен, и днес все още ли считате, че саможертвата на вашите другари е имала смисъл”. Отговорът на колега на загиналите, спасил живота си, тъй като не излетял със самолета си – „Мисля, че да! Такава смърт беше правилно нещо. Камикадзе спасиха Япония, спасиха честта й.”... Синът на загинал камикадзе: „Ако на Япония се наложи да воюва, смятам, че и аз съм задължен да направя същото, което е направил моят баща.”

Доброволната смърт в името на вярата, на отечеството, на императора, буди в японците чувство на най-искрено уважение и възхищение. Тъкмо възхвалата на „святата смърт” поражда пренебрежителното им отношение към плътта и собствения живот. Тя кара японците спокойно да възприемата смъртта.

Възглед за смъртта - Авторът на есето „Възгледите на японците за смъртта” Ентай Томомацу посочва: „Ние, японците, без съмнение си имаме свои характерни възгледи. Такива са например възгледите на японците за смъртта. Лекотата, с която те се отнасят към въпроса за смъртта, едва ли е присъща на другите народи, особено на европейските. Японците не могат да не се учудват на обстоятелството, че европейците не изпитват нищо друго освен ужас пред смъртта. Единственото им желание е да живеят. Те се боят не само да говорят, но дори и да мислят за смъртта. Затова цялата европейска култура се възприема от японците като едностранчива, с уклон към живота. Така че цялата европейска култура е белязана с един знак: „На всичко съм готов, но не желая смъртта.” Това е пещерна цивилизация, заключена в крепост.”

По материали от „Зад японската маска”, Николай Федоренко;

„Народна култура”, София, 1981 г.

Снимки: goruma.de; asiatraveltales.com;