Ценности, идеи и принципи на китайския философ и реформатор Конфуций

Конфуций като философ-моралист и реформатор (1 част)

Публикуваме размисли за основните идеи и принципи на древния китайски философ Конфуций. Името на Конфуций е символ на културното единство и духовния живот на Китай. Великият философ-моралист и реформатор заема важно място в историята на човешката мисъл – Конфуций е съвременник на Питагор и Хераклит, десетилетия след неговата смърт се появяват Платон и Аристотел.

Конфуций е роден през 551 г. преди Христа. Известно е, че на тригодишна възраст е загубил баща си, проявявал е необикновено послушание към майка си и уважително отношение към по-възрастните. След завършване на образованието си Конфуций постъпва на държавна служба. Той заема дълги години второстепенни длъжности, от които учениците му го съветват да се откаже.

„За нищо на света” - отговорил Конфуций. „Отказът ми би се възприел за проява на гордост. Насочвайки другите по пътя на добродетелите, ние първи трябва да го следваме – само тогава ще имаме последователи!”

Едва когато навършва 44 години, Конфуций е назначен от княза за управител на резиденцията, а по-късно за върховен съдия с правото да променя старите закони и да въвежда нови. Той става втори по значение и власт човек в княжеството Лу. Това открива обширно поле за дейността на философа. Умира на 73-годишна възраст в 479 г. преди Христа.

Кои основни принципи споделя Конфуций в търсене на съвършенство и завършеност? В един храм Конфуций забелязва на пиедестал златна статуя, изобразяваща човек с устни, забодени с три игли. На гърба на статуята се четели следните надписи:

„В древността хората били по-предпазливи в словата си. Не говорете много, защото при многословие винаги ще се изпусне нещо, което не трябва да се казва.

Не се захващайте с много неща наведнъж – това причинява много скръб или най-малкото - грижи.

Трудете се и работете толкова, колкото дългът ви повелява.

Не търсете нито големи радости, нито излишно спокойствие. Стремежът към едното или другото е само по себе си труд и пречи на спокойствието.

Никога не вършете онова, което рано или късно предизвиква разкаяние.

Не пренебрегвайте възможността да поправите стореното зло, колкото и нищожно да е то. Стореното и забравено малко зло се разраства и става голямо.

Ако не избегнете малката несправедливост към себе си от страна на другите, много скоро ще ви се наложи да употребите всичките си усилия срещу най-жестоки нападки.

Говорейки или действайки сам, не си въобразявайте, че не ви виждат и чуват – свидетели на вашите деяния са духовете.

Дълго спотаяваният огън разпалва неугасим пожар. Открие ли се откъде идва огънят, пожарът се гаси по-лесно.

Множество ручеи образуват река. От много сплетени заедно конци става въже, което се къса трудно.

Младо, невкоренено дърво се вади лесно от земята, оставете го да порасне и тогава ще ви потрябва брадва.

Устата ни могат да бълват и язвителни стрели, и изпепеляващ пламък. Предвидлив ли си, ще се предпазиш и от стрелите, и от огъня.

Не си мислете, че надареният със сила човек би могъл да се излага на всякакви опасности – силният винаги може да срещне по-силен, който да го срази.

Да ненавиждаш законните властелини, означава да се правиш на разбойник. Роптаеш ли срещу справедливо правителство, значи си стигнал до нивото на простолюдието.

Обикновените хора никога не започват и не предприемат нещо ново. Те само подражават и вървят след другите. Имат нужда от примери и образци. Ако са заобиколени от внимателни, почтени, съвестни и образовани хора, и те ще станат като тях и на свой ред самите те ще бъдат образци за следващите поколения.

Заключвам си устата, не мога да говоря. Не ще отвърна на въпроси и възражения. От своя страна няма за какво да питам.

Знанието е скрито, но съществува. Макар и да е високо положението ми, никой не може да ми навреди. Може ли някой от вас да каже същото? Небето няма роднини и е еднакво за всички. Прочетеното тук от вас заслужава дълбоки размишления!”

Съставен от изрази на древни китайски мъдреци, надписът съдържа основни правила на господстващия тогава морал. След като прочита на висок глас тези правила, Конфуций казва на околните: „За мен тези правила са списък на всичко полезно, което може да се изрече. Убеден съм, че онзи, който съумее действително да използва тези правила, би се доближил до съвършенството. Ще се постарая да се възползвам от тях и съветвам всички да сторите същото!”

Снимки: philosophers.co.uk; speroforum.com;