Ценности, добродетели, ценностно съгласие, ценностен релативизъм

Ценности, добродетели, ценностно съгласие, ценностен релативизъм

Съществуват ценности, които не могат да бъдат променени от никого!

Релативизмът (според него истината и моралът са относителни), тоест да се носиш тук и там от всеки вятър на доктрината, изглежда като единственото поведение на нивото на днешното време, превръща се в доминиращ възглед. Гради се диктатура на релативизма, която не признава нищо като окончателно и която е определяща, водена от своето аз и от своите желания.

Първите демокрации, американската и английската, се основават върху консенсус за ценности, които са произлезли от християнската вяра и са могли да функционират само чрез споразумение относно ценностите. А светските системи се оказват слаби и лесни жертви на диктатурите. Преживяват единствено, защото части от старото морално съзнание продължават да съществуват и без предишните основи и правят възможно едно морално разбирателство.

В крайна сметка демократичната система може да функционира единствено, ако определени основни ценности – да кажем „човешки права”- биват признати от всички и освободени от натиска на мнозинството.

Стойността на човешкото достойнство предхожда всяко политическо действие и всякакво политическо решение и препраща към създателя. Само Той може да определи ценностите, които се основават върху същността на човека и които са неприкосновени. Съществуват ценности, които никое мнозинство не може да заличи.

Съществуването на ценностите, които не могат да бъдат променени от никого, е истинската гаранция за нашата свобода и за човешкото величие. Кардинал Йозеф Ратцингер (Папа Бенедикт XVI)

„Има толкова много утринни зари, които не са изгрели” – тази индийска поговорка е мотото на книгата. Това е преоценката на всички ценности, отскубването от моралните предразсъдъци, утвърждаването и доверието към всичко, което досега е било забранено, презряно и прокълнато.

Въпроса за произхода на моралните ценности смятам за първостепенен, защото той определя човешкото бъдеще... Онова, което до днес е обсебвало ума на човечеството, не са някакви реалности, а само представи или направо лъжи – лъжи, породени от злия инстинкт на болните, в най-дълбокия смисъл вредни натури – измислили понятията „бог”, „душа”, „добродетел”, „грях”, „отвъдно”, „истина”, „вечен живот”. Фридрих Ницше (1844-1900), немски философ и поет

Етиката, сиреч науката за морала, е търсила да намери нещо общо в различните морални оценки или да открие еднаквото във всички морални ценности. Ако това можеше да се постигне, тогава намереното може би щеше да се окаже общовалидно за нравствения човек и то можеше да стане основа за една научна етика. Обаче намирането на такава еднаквост, засягаща целокупния нравствен живот, е невъзможно и то тъкмо поради оная очевидна относителност на моралните ценности.

Когато към края на 90-те години на 19-и век една група от съмишлениците на Йосиф Джугашвили нападна задкавказката поща и ограби посред бял ден парите на руската държавна банка, това бе, разбира се, за едни пладнешка кражба. Но за партията, с благословията на която се действаше и на ръководното тяло, на което биде предадена ограбената сума – това дело се оказа един велик нравствен подвиг... С една дума, нравствеността е нещо твърде относително. Зависи от какво становище гледаш съответното деяние. И тъкмо тая относителност на морала, тя е, която се явява като най-съществена пречка, за да бъде моралната проблема научно разяснена.

Всяка ценност е нещо релативно. За да може да се говори за „ценност”, трябва да се предпоставят две неща: едно ценящо съзнание и един подлежащ на оценка предмет. Вън от тая двойка думата „ценност” губи смисъл. На туй отгоре една абсолютна ценност – това ще рече тука: един предмет да бъде ценен и тогава, когато няма кой да го цени! Димитър Михалчев, български философ (1880-1967), основател и редактор на списание „Философски преглед”

Ако продължаваме да разпластяваме политическия живот, на всяка крачка сме изправени пред някаква обща ценност. Нужно е ценностите да се въплъщават. Ценност, която не се въплъщава, е празен звук. Въплътената ценност се нарича благо. А всички блага са свързване на реалните неща с ценностите. Проф. Георги Фотев, роден през 1941 г., български социолог

Ако отделният индивид няма морални ценности и почтеност, никаква система от закони и правила не може да функционира адекватно. Докато хората дават приоритет на материалните ценности, явленията от рода на несправедливост, корупция, неравенство, нетолерантност, алчност – всички външни проявления на отсъствието на вътрешни ценности – ще се ширят безпрепятствено.

Убеден съм, че е възможно и си струва да опитаме нов, нерелигиозен подход към универсалната етика. Увереността ми произтича от убеждението, че всички ние като човешки същества се стремим или имаме склонност към това, което възприемаме като добро. Каквото и да правим, правим го, защото мислим, че ще е от някаква полза. Същевременно всички ние оценяваме добротата на другите.

Всички ние по природа сме обърнати с лице към основните човешки ценности: любов и състрадание. Всички ние предпочитаме любовта на другите пред тяхната омраза. Всички ние предпочитаме щедростта им пред тяхната злоба. И кой от нас не предпочита толерантността, уважението и прошката за нашите недостатъци пред фанатизма, неуважението и обидата?

Основните религии на света с ударението, което поставят върху любовта, състраданието, търпението, толерантността и прошката, могат и утвърждават вътрешните ценности. Реалността в днешния свят обаче е такава, че обосноваването на етиката с религията вече не е адекватно. Поради това вярвам, че е дошло време да намерим начин на мислене за духовността и етиката, който да се простира отвъд религията. Далай Лама, роден през 1935 г., будистки духовен водач

Понятието за ценности е неясно. Наложително е например да се застъпваш за свободата. Но това не е всичко. Важно е да устояваш в свободата отговорно. Трябва да ни оценяват по нашите дела, а не по нашите теории за ценностите. Рихард фон Вайцзекер (1920-2015), президент на Федерална република Германия

Бракът между пазара и демокрацията не е по любов, а по сметка. Такива бракове често са най-стабилни. Но съвсем без любов, тоест без ценностите, изпълващи демократичния свят, остават лишени от душа и смисъл. Обаче любовта, ще рече аксиологическите ценности, не могат да се гарантират и защитават с наказателен кодекс. Адам Михник, роден през 1946 г., полски журналист и публицист

Главният герой в романа на Херман Хесе „Игра на стъклени перли”, най-съвършеният Майстор на братството от интелектуалци, художници и хуманисти, които прекарват живота си в прекрасна изолация, в края на романа все пак решава да се завърне в мръсната, вулгарна, шумна, раздирана от съперничество и борби алчна реалност. Той разбира, че неговите ценности ще си останат единствено „злато за глупците”, ако не придобият някаква стойност и за света. Питър Дракър (1909-2005), американски професор по социални науки и политология

В географски смисъл Европа никога не е образувала общност на ценности, по-скоро това, което ние обозначаваме като западни ценности, е резултатът от вековни борби за налагане на разделението на властите и върховенството на закона. Западните ценности предявяват претенция за универсалност, но действителността изглежда по друг начин. Хайнрих Винклер, роден през 1938 г., немски историк

Западната християнска цивилизация е отговорна за надвисналата над нея заплаха. Какво е направила тя през последните осемдесет години, за да се съживят нейните ценности в човешкото сърце? Като нова етика се предлагат формулата „Забогатявайте!” на Гизо (Франсоа Гизо, 1787-1874, един от политическите лидери на Юлската монархия във Франция) или американският комфорт. Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател

Хората не се мобилизират чрез мерки, а чрез ценности и смисъл. Херман Ван Ромпой, роден през 1947 г., белгийски християндемократ, бивш председател на Европейския съвет

Има ценности, които са важни, това са носещите ни колони, по които не трябва да преговаряме. Достижения като равноправието или свободата на изразяването не подлежат на дискусия.

Днес сигурно е по-трудно, отколкото преди, да се постигне ценностно съгласие сред един по-голям брой хора. Западни ценности – що е то? Да се целуваш на публично място и сандвичи с шунка, както беше казал Салман Рушди? Точността? Респектът към ближния? По-рано имаше авторитети, учителят, пасторът, лекарят. Те даваха опора, но също така разпространяваха страх. На тяхно място днес дойде размишлението. По този начин станахме по-свободни, но е по-предизвикателно да убеждаваш с аргументи. Юлия Кльокнер, родена през 1972 г., политик от ХДС (Християндемократическия съюз)

Въпросът за ценностите е изместен от борба за елементарни блага, за самата възможност да се живее и оцелява. По върховете на цивилизацията се извършва елементаризация, която само се представя за сложна.

Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост – да пожертва свободата и т.н. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Добродетел: Научете децата си да ценят добродетелта; само тя, а не парите, може да ги направи щастливи. Говоря от опит. Само тя ме крепеше в моменти на страдание. На нея и на моето изкуство дължа това, че не сложих край на живота си със самоубийство. Лудвиг ван Бетховен (1770-1827), немски композитор

Светоглед и убеждения: Ако не се осмелявахме да не отстъпваме пред някои неща, ние не бихме били достойни и да живеем. Ще търпим бедност и лишения, докогато е необходимо. Както правят обсадените в един град, които отказват да се предадат. Винсент ван Гог (1853-1890), холандски художник

Снимки: wallpaperscraft.com; deutschlandfunk.de;