Томас Метцингер: Организираната престъпност вече чете научни списания

Интервю на германския философ Томас Метцингер

Интервю на германския философ Томас Метцингер пред вестник „Зюддойче цайтунг”. Томас Метцингер е професор по теоретична философия в университета на град Майнц, специализира в областта на неврофилософията. „След 30 години техниката може би ще отиде толкова далеч, че лъжата практически ще бъде премахната”, заявява професор Томас Метцингер.

Въпрос: Трябва ли сериозно да се опасяваме, че в скоро време специалистите по невротехнологии ще шпионират мозъците ни?

Томас Метцингер: Естествено, не. Философите възразяват, че и без това с обективни методи би могло да се изучат само качества на носителя на мисълта. Вероятно може да се познае белия тебешир на дъската, но не и това, че думата гласи „черна”. На практика, в Индия например, наистина вече са се провели много съдебни процедури, в които са използвани мозъчни скенери. Това няма да е първият път, когато с определен успех се въвеждат нови технологии, преди те да бъдат наистина разбрани.

Там вероятно става дума по-скоро за разпознаването на лъжи.

Точно така. Показва се, че досегашното обичайно разделяне на носител и съдържание в практиката се размива. Новите детектори на лъжата откриват не съдържанието на една лъжа, а части от нейния невронален корелат. След 30 години техниката може би ще отиде толкова далеч, че лъжата практически ще бъде премахната.

Хората няма ли да открият методи да се противопоставят на това?

Понастоящем човек може лесно да се противопостави на един тест за лъжа, като в момента на въпроса си представи например една плесница. Това предизвиква такива смущения, че процесът на измерване не работи. Но през 2050 година техниката ще е напреднала много. Ние трябва да разговаряме за етичните въпроси, преди да попаднем под натиска на времето.

Кои могат да бъдат тези въпроси?

Един от въпросите е дали за определени факти, данни и улики, които по принцип могат да се придобият чрез невротехнологии, трябва да има забрана за събиране на доказателства. Вероятно би трябвало, аналогично на мира в къщи, да има и мир на съзнанието? Така както държавната власт не може просто да мине през вратата на жилището ми, тя не би трябвало да може да шпионира и моите мисли.

Не би ли могло посегателството върху мозъка да има и защитими предимства?

Терористи могат да бъдат разобличени или невинно осъдени хора да бъдат реабилитирани. Остава една дилема: как би могло да се промени нашето самосъзнание като граждани, ако повече не съществуват форми на политическа съпротива като предумишленото лъжесвидетелстване?

Интересно би било да се наблюдават кандидатите в телевизионни дискусии по време на изборни кампании.

Един шеговит мисловен експеримент от моята книга. Принципно съм винаги за повече прозрачност, например при банковата тайна. Въпросът само е: кога прозрачността води до сгромолясване, от колко лъжливост имаме нужда? Нашата всекидневна комуникация се състои вероятно в по-голяма степен от умишлена заблуда, отколкото искаме да си признаем.

Какво е мнението Ви за надеждата да се откриват потенциални престъпници преди деянието посредством мозъчен скенер?

Това е един проблематичен сценарий. Да приемем, че бихме могли да определим диагнозата предразположение за антисоциално разстройство на личността, която заедно с важните фактори на околната среда създава предпоставки за това, хората да стават насилници, но при висока интелигентност може би също така и да бъдат особено успешни в професионално отношение.

Второ, установява се, че само една своевременна терапия преди пубертета може да осуети това развитие и така би намалила цялостната вреда за обществото – потенциалните жертви и бъдещите извършители биха могли да имат полза. На някои може да се стори рационално да ходят в училищата и да изследват всички деца на дванадесет години.

Това легитимно ли е?

Кой от нас иска да живее в такъв един свят? Мисля, че тук ще бъдат засегнати индивидуалните права и достойнството на хората.

Етичната дискусия помага ли при въпросите на невротехнологията?

В момента виждам малко истински напредък на познанието. Основните гледища са формулирани, има дебати и медийна реклама. Липсват ясни указания за действия на политиката.

Мислите ли сериозно, че указанията или законите ще възпрепятстват разпространението на невротехнологията?

Историята показва, че пролиферацията може да бъде ограничавана само с големи усилия. Диктатурите, военните или американските тайни служби ще опитат всичко, което им попадне. В наши дни организираната престъпност също чете научните специализирани списания.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от интервюто на Кристиан Вебер във вестник „Зюддойче цайтунг”;

Снимки: peoplecheck.de; scoop.it;