Томас Ман: Размисли за човека на изкуството в новелата „Тонио Крьогер”

Томас Ман за раздвоението в душата на художника

Томас Ман е роден в град Любек на 6 юни 1875 година. Баща му, богат търговец, сенатор в Сената на града, е човек, който споделя традиционни ценности и добродетели. Майка му е нежна и поетична, с влечение към изкуствата. Томас Ман учи в лицей, а след смъртта на бащата семейството се настанява в Мюнхен. Завършва гимназия, работи като стажант в застрахователна компания. Много скоро Томас Ман започва да пише разкази за списания. Заедно с брат си Хайнрих прекарват известно време в Рим, известно време пребивава в казармата и през 1901 г. публикува романа „Буденброкови”. В романа Ман описва упадъка на една фамилия, историята на четири поколения на това семейство. Томас Ман е удостоен с Нобеловата награда за литература през 1929 година. Веднага след като през януари 1933 г. Хитлер поема властта в Германия, Томас Ман напуска родината си и отива в Швейцария. По-късно живее известно време във Франция, връща се отново в Швейцария и през 1938 г. емигрира в Съединените щати. Става професор в университета на Принстън и продължава да пише. След края на Втората световна война, през 1949 г., посещава Германия, удостоен е с наградата „Гъоте”. През 1952 г. се връща окончателно в Европа, живее близо до Цюрих, където умира на 12 август 1955 година. Основните теми в творчеството на Томас Ман са упадъкът на ценностите сред буржоазията, раздвоението между живот и дух, чувствителността на човека на изкуството, който се изправя отчужден и безпомощен срещу обичайните неща в живота. В новелата „Тонио Крьогер”, част от която публикуваме по-долу, е изразено именно това напрежение между човека на изкуството и гражданина, между духа и живота. Творецът живее в раздвоение. Той не може да се отдаде непринудено на мига, копнее да се избави от самотата и да намери утеха в топлината на  обикновения живот, но в същото време счита този ежедневен живот за незначителен. Тонио Крьогер, художникът, усеща мисията си като величие, но същевременно и като проклятие, той е един „залутан буржоа”, творец с нечиста съвест.

Откъси от новелата „Тонио Крьогер”:

„Вярно е, че през пролетта работим лошо, но защо? Защото сме под властта на сетивата. И защото е нескопосник онзи, който мисли, че творческата личност има право на такива усещания.  Всеки истински и искрен творец ще се усмихне над наивността на това заблуждение, присъщо на некадърници ... може би меланхолично, но ще се усмихне. Защото това, което казваме, не бива никога да бъде главното, а само хладен материал, от който сякаш на игра, спокойно и самоуверено трябва да изваем художественото творение. Ако сте прекалено заинтересована от това, което имате да кажете, ако сърцето ви бие прекалено топло за него, то можете да бъдете сигурна, че ще претърпите фиаско. Вие ставате патетична, ставате сантиментална, под ръцете ви се ражда нещо мъчнопостижимо, тромаво-сериозно, неовладяно, неиронично, блудкаво, скучно, банално. И какво се получава накрая: безразличие у хората, разочарование и мъка у вас самата... [caption id="attachment_7649" align="alignnone" width="580"] Двама различни творци, Томас Ман и Херман Хесе. Томас Ман – виртуозен, екстровертен, елегантен; Херман Хесе – плах спрямо публичността, интровертен, често потънал в размисли. Единият писател е енциклопедист и романист, майстор на иронията, другият е лирик, художник и аскетичен моралист. И двамата обаче с безподобното богатство на своето творчество са въплъщение на най-добрата Германия[/caption] Защото е така, чувството, топлото, сърдечното чувство винаги е банално и непотребно, художествени са само дразненията и студените ескизи на нашата покварена, на нашата артистична нервна система. Нужно е да бъдем нещо извънчовешко и нечовешко, да стоим в някаква странно далечна и безучастна връзка с човешкото, за да сме в състояние и изобщо да се опитаме да го играем, да си играем с него, да го изобразим ефектно и естетично.

Мъчителната проблема на художествените творци

... Няма на света проблема, по-мъчителна от проблемата на художествените творци и тяхното влияние върху людете. Вземете например най-чудноватото произведение на най-типичния и затова най-властен творец, вземете една тъй нездрава и дълбоко двусмислена творба като „Тристан и Изолда” и наблюдавайте въздействието, което тя упражнява върху някой млад, здрав, съвсем нормално чувстващ човек. Ще видите извисеност, крепкост, топло, искрено въодушевление, може би подтик към собствено „художествено” творчество. ... Друга, не по-малко забавна страна на въпроса е, разбира се, предвзетостта, безразличието и ироничната умора спрямо всяка истина, понеже е факт, че никъде на света не цари такова безмълвие и такава безнадеждност, каквито виждаме в средата на остроумните хора, които могат и дявола да продадат. Всяко познание е за тях старо и отегчително. Ако изречете някоя истина, която може би сте овладели и обладавате сега с известна юношеска радост, на вашата делнична просветеност ще се отговори с едно съвсем кратко изпускане на въздух през носа. ... Едва ли някога ще проумея как може да се издига като идеал необичайното и демоничното. Не, „животът”, изправен като вечен антипод на духа и на изкуството, не се представя на нас, необикновените, като нещо необикновено, като видение с кърваво величие и свирепа красота – а нормалното, благонравното и любезното е царство на нашия копнеж, е животът в неговата прелъстителна баналност. Не, мила, съвсем не е творец онзи, който бленува съкровено за рафинираното, ексцентричното и сатанинското, който не познава копнежа по безгрижното, простото и живота, копнежа по малко приятелство, привързаност, интимност и човешко щастие – по тайния и томителен копнеж, по обикновеното блаженство!” Източник: Томас Ман, Тонио Крьогер, библиотека Панорама; Издателство „Народна култура”, София 1978 г.; Превод: Димитър Стоевски; снимки: abendblatt.de; hermann-hesse.de;