С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

„Толерантността е душата на Европа” - статии и интервюта на Ангела Меркел

Автор: Съставителство и превод: Господин Тонев;Снимки: cdu-eppelborn.de; sueddeutsche.de;
„Толерантността е душата на Европа” - статии и интервюта на Ангела Меркел

Политическите ценности и убеждения на Ангела Меркел

Публикуваме интервю на федералния канцлер Ангела Меркел от книгата „Толерантността е душата на Европа” - сборник с нейни речи, статии и интервюта. Предлагаме извадка от отговори на въпроси на читатели, публикувани във вестник „Ди Велт”.

Въпрос: Споделя ли нашият федерален канцлер безпокойството, че в обществото ни свободата постоянно губи почва в полза на равенството и социалната сигурност?

Ангела Меркел: Аз съм член на партия, която е определила свободата, справедливостта и солидарността като равностойни основни ценности в своите програмни документи. Свободата е основата за развитието на индивида. Тези ценности трябва да бъдат преведени в баланс помежду си, за да могат да разкрият истинското си значение. Наистина наред с това определение в нашето общество съществува едно разбиране за свободата, което аз не споделям. Това е разбирането за свобода без отговорност. Свободата, така както аз я разбирам, е и задължение спрямо другите. Така например и нашият основен закон също е свързал правото на собственост със социалното задължение чрез собствеността.

На партийния конгрес в Лайпциг Вие заявихте много конкретна позиция спрямо свободата. Междувременно оставам с впечатлението, че е трябвало да направите отстъпки заради съвместната работа в Голямата коалиция. Вярно ли е това?

В Лайпциг заедно със свободата изтъкнахме също така и нашите две други основни ценности – справедливостта и солидарността. Иначе днес ние имаме правителство, ръководено от Християндемократическия съюз. Нашият почерк в правителствената политика може ясно да се види.

Ислямизацията на Германия е напреднала дотам, че германци биват хулени като „неверници“ и като „хора, които ядат свине“. Кой и как закриля немците?

Казвам ясно, че ругатни от този вид, изречени от който и да е, не са приемливи, без значение дали хората, които биват хулени, са от мнозинството или малцинството. Това спада към правовата държава и чувството за справедливост. Нашата държава гарантира религиозната свобода. Пледирам за това, че сме толерантни и изпитваме взаимен респект, но и че заявяваме ясно нашата позиция там, където се натъкнем на нетолерантност. В диалога между културите може да устои този, който действително познава своята собствена култура. Застъпването за ценности, които са важни за нас, трябва да стане още по-ясно.

Защо толкова се боите да поставите като важна тема пълзящата ислямизация на Германия и Европа?

Решаващото условие е бъдещият съвместен живот да не бъде формиран от опасни конфликти. Това федерално правителство утвърди значението на темата „интеграция“ с назначаването на държавен министър в канцлерството. Дълго време в Германия допускахме хората да живеят в своя отделен свят, без трайно да се интегрират, без да са учили нашия език. Затова и считам за абсолютно необходимо децата, още преди да започнат да ходят на училище, да полагат изпит по език, за да имат изобщо някакъв шанс да не изостанат в училище. Без добро образование не можеш да използваш шансовете, което дава нашето общество. Занапред трябва да настояваме всички деца да вземат участие в спортни занимания и училищни екскурзии.

В новото имиграционно право се настоява преселващите се семейства също да придобиват основни познания по немски език. За всички тези теми съществува национален план за интеграция. За първи път Волфганг Шойбле, който отговаря и за църквите като вътрешен министър, води диалог с исляма, за да установим надеждни отношения между държавата и мюсюлманските общини. Ние имаме 3,5 милиона мюсюлмани в Германия. Това е положението. Федералното правителство се стреми да постави в центъра на обществото дискусията за най-добрия път към повече интеграция.

angela-merkel-eugipfel

Германия вече познава Вашите способности във външната политика. Защо ги използвате недостатъчно във вътрешнополитическата област?

Считам, че разграничаването между външна и вътрешна политика с оглед на глобализацията не е адекватно на времето. Интересите на гражданите на нашата страна, тяхното благоденствие, техния живот, тяхното здраве, могат да бъдат закриляни само тогава, когато Германия е силна и дееспособна навътре и навън. Това е водещата идея на моята политика.

Намирам за великолепен и убедителен Вашият начин, по който правите политика. Искам да ви попитам на тема Иран дали германската, съответно европейската политика, се прави в достатъчна степен независимо от политическите указания на администрацията на САЩ?

Иран пренебрегна задължителните резолюции на Съвета за сигурност и игнорира указанията на международната агенция за атомна енергия. Той дава повод на световната общност за голяма загриженост. С нашите партньори Франция, Англия, Америка, Русия и Китай винаги сме търсили пътища да върнем Иран обратно на масата за преговори. И тъй като Иран не прие това – въпреки че направихме конструктивни предложения – и тъй като той не е изпълнил още исканията на международната общност, ние трябваше да поемем пътя на санкциите в Съвета за сигурност на ООН.

Тези санкции бяха подкрепени както от Китай, така и от Русия. Не можем да си затворим очите пред една заплаха. Подчертавам, че ще решим проблема по пътя на преговорите, но за това трябва да имаме готовност и да наложим по-нататъшни санкции, ако Иран не отстъпи. Той заплашва сигурността на Израел, а тази сигурност за мен като канцлер на Германия никога не може да бъде обект на преговори. Иран застрашава региона, Европа и света. Длъжни сме да предотвратим това.

Настоящите възнаграждения на мениджърите отравят обществения климат. Не може ли да се създаде рамков закон, така че най-добре платените мениджъри на едно предприятие да не получават примерно повече от 20 пъти в сравнение с най-слабо заплатената работна сила на предприятието?

Намирам за правилно, че сега бяха оповестени някои мениджърски възнаграждения, за да има повече прозрачност. При някои прекомерни повишения на заплатите на мениджърите хората с право имат критични въпроси. Това нарушава социалния мир, тъй като прекомерното повишение на заплатите на ръководните мениджъри не може да бъде разбрано и се усеща от много хора като непочтено. Такива случаи трябва да се обсъждат публично. Но намирам за невъзможно държавно фиксиране на заплатите. И предприемачи, и притежатели на акции могат да извличат големи печалби – на това не може да се определя лимит.

Валтер Кемповски (съвременен немски писател, 1929 –2007 година) малко преди смъртта си каза за духовния климат в Германия следното: „Аз съм консервативно и либерално настроен човек, а такъв в Германия не можеш да бъдеш. Опитайте се да кажете мнението си. Крачка встрани от пътя и с вас е свършено“. Няма ли той право?

Не, не виждам нещата по този начин. Бих отговорила на Валтер Кемповски по следния начин: който рискува да каже смела дума, трябва да е сигурен, че постоянно ще изпитва съпротива срещу себе си. При нас има свобода на мисълта. От позиция на малцинството можеш да направиш своето мнение позиция на мнозинството. Това се доказа при Конрад Аденауер и обвързването със Запада, както и при Хелмут Кол и еврото. Като федерален канцлер ще работя винаги за това, при нас да имат своето място и хора с неудобни мнения, доколкото те не преминават отвъд основния закон. Аз считам по-скоро, че понякога липсва куражът за изразяване на различно и спорно мнение.

Какви чужди езици владеете? Как разговаряте с господата Путин, Буш или Саркози?

С Владимир Путин говоря предимно немски, тъй като той знае немски по-добре, отколкото аз руски – въпреки че го разбирам, когато говори руски. С Никола Саркози общувам винаги с преводач, тъй като той не говори немски, а аз не говоря френски. С Джордж Буш говоря най-често на английски. За сигурност във всички политически разговори по правило присъства преводач.

merkel_1
„Толерантността е душата на Европа”, съвместно

издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение

„Гражданска общност”, „Ниба консулт”, 2009 година;

Съставителство и превод: Господин Тонев;

Снимки: cdu-eppelborn.de; sueddeutsche.de;