Тимъти Снайдър: Катастрофата в Смоленск като повратна точка към една нова ера

Тимъти Снайдър за популизма, Доналд Тръмп и Владимир Путин

Публикуваме интервю с американския историк Тимъти Снайдър за популизма, за Полша, Доналд Тръмп и Владимир Путин. Тимъти Снайдър, роден през 1969 г., е професор в Йейлския университет в САЩ, преподава и в Лондонското училище по икономика, възприеман е за един от най-влиятелните историци на днешния ден. Наскоро излезе книгата на Тимъти Снайдър с основна тема големите политически въпроси на нашето време и заглавие „Пътят в несвободата: Русия, Европа, Америка”. Въпрос: Господин Снайдър, всъщност нашата свобода в опасност ли е? Тимъти Снайдър: От едно десетилетие наблюдаваме промяна по целия свят, далеч от демокрацията. Живеем в непредвидими времена. Наистина, беше изненадващо къде намери проявление това развитие, вижте Русия, Тръмп или Брексит. Това е валидно и за по-малки европейски държави като Унгария или Австрия. Изживяваме ли „орбанизация” в тези страни? Мисля, че навсякъде все още подценяваме колко голям е потенциалът за авторитаризъм. Но това не е състезание, при което ясно може да се каже: много напред са руснаците, зад тях са поляците и после идват австрийците. Всички ние се намираме на това широко поле на възможностите. В Австрия виждам проблем, който по принцип е валиден за много страни: медийният пейзаж е силно централизиран и съществуват все по-малко местни, локални новини. Когато хората вече нямат пряк контакт с журналисти, тогава те не вярват повече на медиите. Но ако искаме да браним демокрацията, ние се нуждаем от зачитане на фактите и даденостите. Иначе е лесно за правителството да каже: не вярвайте на медиите! Не вярвайте на никого! В страни от Европейския съюз като Полша демокрацията продължава да се ограничава. Вие говорехте за една „средно голяма лъжа”, с която популисти като Ярослав Качински управляват. Какво искате да кажете с това? Това не е голяма, тоталитарна лъжа, както през 20-и век, като например, че евреите владеят и управляват света. Това е лъжа, която е достатъчно малка, за да Ви убеди в една нова представа света, а просто се позовава на Вашето емоционално състояние. Ако вярвате в това, че зад  катастрофата на полския президентски самолет стоят руснаците и бившият полски премиер Доналд Туск ... ... самолетът, който през 2010 г. падна при кацането си в Смоленск, с президента Лех Качински и с много високопоставени политици на борда. Черната кутия доказа, че катастрофата е грешка на пилота, докато Ярослав Качински изнамери заговор за убийство на своя брат-близнак ... [caption id="attachment_12935" align="alignnone" width="580"] Историкът Тимъти Снайдър: Трагедията в Смоленск е повратна точка към една нова ера![/caption] ... тогава ще трябва да вярвате и на други неща. Като например за Европейския съюз, тъй като сега Туск е председател на Европейския съвет. Ако вярвам на това, че Обама е един роден в Африка мюсюлманин, тогава това загатва, че той не е легитимният президент на Съединените щати. Трябва да вярвам, че истината се потулва. Това е типично за 21-ви век: тези лъжи са достатъчно големи, за да взривят публичния дискурс и да променят политическата култура в една страна. Тази поляризация, следователно, не се основава на различни светогледи, а на лъжа? Това допринася за разделението на обществата и за реалност, в която хората живеят в национални митове, които обаче стават непонятни извън страната. Това ме улеснява като политик да Ви управлявам, а за Вас става по-трудно да постигнете разбирателство с другите. Ако Ви обръщам внимание, че самолетната катастрофа е била злополука, то тогава за Вас аз веднага стоя от другата страна. Във Вашата книга трагедията в Смоленск е изведена като повратна точка към една нова ера, от анексирането на Крим и войната в Донбас, през Брексита до Тръмп. Защо тези неща се случват точно сега? Тук аз виждам три причини: изчезването на местните новини, Интернет и икономическото неравенство. Недоверието в медиите нараства, Интернет засилва вече съществуващите емоционални нагласи на потребителите и неравенството затруднява диалога във всички слоеве. Не е случайно, че най-големите изненади настъпиха в трите страни с най-големи неравенства - Русия, САЩ и Великобритания. При което Русия е пионер на много неща в това развитие. По какъв начин? Нека вземем държавния телевизионен предавател RT (по-рано „Russia Today”). За RT не е важно да кажат, че те осведомяват. Те твърдят, че никой не осведомява. Но ние можем да браним нашата демокрация само, ако вярваме на фактите, в противен случай ще попаднем в клопката на най-големия спектакъл. Много хора на Запад мислят, че истината е машина и фактите винаги излизат автоматично на бял свят. Но това не е вярно! Това се случва само, когато хората наистина вярват и зачитат фактите и даденостите и прилагат рационални норми. Но не е ли това развитие по-скоро проявление на духа на времето, отколкото износ на Русия? Русия разработи стратегии за вътрешна употреба, които сега може да прилага глобално, без ние да ги съзнаваме ясно. Най-добре е човек да си представи Русия като „лош лекар”. Той наистина поставя правилната диагноза, но вместо да те лекува, той прави нещата още по-лоши. В САЩ съществува своеобразна избирателна система, расизъм, много пари в политиката и едно наивно отношение към Интернет. Един добър лекар би казал: „Да разрешим тези проблеми!” Лошият лекар казва: „Да направим тези проблеми още по-лоши!” Путин като „лошият лекар” - не преувеличавате ли прекомерно ролята на Русия? Руснаците избраха президента на Съединените щати - независимо дали това ни харесва или не. След хакването на имейлите демократите трябваше да работят в много враждебна медийна среда. Това промени цялостната предизборна кампания. Или Internet Research Agency (Агенцията за изследване на Интернет, т.е. фабриката за тролове в Санкт Петербург). Всеки път, когато Тръмп създаваше шумни сензации във вестниците, те съумяваха да ги разсеят с някаква измислена история. Например, за това как Клинтън продава секс с непълнолетни. Това, разбира се, е абсурдно, но един от всеки трима американци, е повярвал на това. Все пак това е точно образът, който Кремъл винаги обича да рисува за себе си подсъзнателно - всемогъщият лидер, който направлява световните събития и който съумява да направлява съдбите дори в самите Съединени щати. Властта на Русия се състои в това, да отслабва САЩ и Европейския съюз. Това вид власт ли е? Естествено. Вярно е, че Путин получава много внимание по целия свят и аз не се съмнявам, че той се наслаждава на това. Но дали това в дългосрочен план е добре за Русия? През 2016 г. никой в САЩ не се интересуваше от Русия. А днес? Едно цяло поколение демократи сега разглежда Путин като свой враг. Наистина, струваше ли си това? Руснаците, обаче, разбраха нещо основополагащо: че в Интернет става дума много повече за емоции, отколкото за факти. Те знаеха как да използват тази слабост и ние трябва да признаем това. Неотдавна имах разговор с британския политолог Марк Галеоти. По време на изборите в Съединените щати през 2016 г. той е бил в Москва и ми каза: „Когато Тръмп беше избран, руският истаблишмънт също беше шокиран”. Има нещо определено вярно в това твърдение. Възможно е руснаците да са били изненадани от своя собствен успех. Впрочем, аз мисля, че руският истаблишмънт надценява прекомерно Съединените щати. Русия не смята себе си за равностойна на САЩ. В този смисъл смятам, че дори Путин е искрен, когато казва: „Как да бъдем в състояние да направим това?” По този начин Москва загуби статута си на международен спойлер. Сега Тръмп е непредсказуемият фактор, не Путин. Не мисля също, че това беше в интерес на Русия. Мисля, че те гледат на всичко това като на игра. Но това не е игра. Същевременно, обаче, мисля също така, че за Путин е приятно да има американски президент, който му се подмазва. 2016 година беше една кибервойна, която, ние, американците, загубихме. И е по-добре да признаем това. Източник: cicero.de; автор: Симоне Брунер; със съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: keio.ac.jp; hamodia.com; libertaddigital.com;