Свобода - свободата като изпитание, като дар и избор. Непоносимост на свободата

Фрагменти за свободата като ценност

Сега свободата не е единствената ценност. Част от човешката дилема е, че ние сме принудени да живеем в едно многообразие от често противоречиви ценности. Няма смисъл да се опитваме да прикрием този факт чрез разширяване на понятието за свобода или да приведем в съгласие несъвместими неща. Трябва да приемем, че има повече от една единствена ценност и че ценностите могат да си противоречат една на друга.

Свободата се съхранява само като активна свобода. Това е сравнително ново познание. Повечето теоретици на свободата изхождат от това, че хората сами по себе си се стремят към свобода. Те не са вземали предвид апатията на хората.

Свободата е гражданско постижение, а не естествено състояние. Свободата трябва да се изгражда и запазва чрез дейността на просветени хора. Когато активният стремеж за свобода отслабне, тя е в опасност.

Свободата нито е дадена на човека като нещо естествено, нито е вечна, след като вече веднъж е спечелена. Борбата за шансове за живот на отделния човек срещу ограниченията, наложени от други, никога не свършва. Лорд Ралф Дарендорф (1929-2009), германски и британски философ, социолог и публицист, либералдемократ

Колкото по-дълго време народите притежават свобода, толкова по-високо я оценяват – това може да се изследва от примери за Америка, Англия, Франция и да се докаже днес с методите на допитванията. Обратното, при народи, които са се избавили от диктатурата, на първо време не се среща възторжено отношение и въодушевление от свободата. Елизабет Ноел-Нойман, (1916-2010), основателка на Института за проучване на общественото мнение „Аленсбах”

Фундаменталистите смятат, че ние не вярваме в нищо. Според виждането им за света те притежават абсолютни истини, докато ние изпадаме в декадентство. Ние ще можем да триумфираме над тероризма не чрез водене на война срещу него, а чрез съзнателен, безстрашен начин на живот. Ако трябва да се направи избор между сигурност и свобода, то свободата винаги трябва да надделява. Ахмед Салман Рушди, роден през 1947 г., британски писател от индийски произход.

Защото нищо и никога не е било по-непоносимо за човека и обществото човешко от свободата! ... „Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой.

Но ще ги доведе дотам, да донесат свободата си пред нозете ни и да ни кажат: „По-добре ни поробете, но ни нахранете”. Защото няма грижа по-непрестанна и мъчителна за човека, както остане ли свободен, да намери колкото може по-скоро пред кого да се преклони.

Но търсят хората да се преклонят пред такъв някой, дето да е безспорен, толкова безспорен, че всички отведнъж да са съгласни да се преклонят пред него до един.

Казвам ти, няма човек по-мъчителна грижа от тази, да намери колкото може по-бързо на кого да предаде по-бързо дара на свободата, с който е роден този нещастник. Но овладява свободата на хората този, който успокоява съвестта им. С хляба ти получаваше безспорно знаме: дай хляб и човекът ще се преклони пред теб, тъй като няма по-безспорно от хляба.

Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им? О, ние ще ги убедим, че ще станат свободни единствено и само когато се откажат от свободата си и се покорят на нас.

Най-мъчителните тайни на съвестта им, всичко, всичко ще донесат те пред нас и ние ще им разрешаваме всичко и те ще вярват на решението ни с радост, тъй като то ще ги избави от великата грижа и страшните мъки на личното и свободно решение. „Великият инквизитор”, откъс от романа „Братя Карамазови” на Фьодор Достоевски (1821-1881)

Животът в свобода не е лесен и демокрацията не е съвършена. Но ние никога нямахме нужда да изградим стена, за да държим хората си при нас и да ги спираме да отидат някъде другаде. Свободата е неделима и дори само един човек да е поробен, тогава не всички са свободни. Джон Кенеди (1917-1963), президент на САЩ

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”  Мартин Лутър Кинг (1929-1968), баптистки пастор и водач на движението за граждански права



Това е опасното на диктатурите, че човек може да се устрои в тях. Свободата е уморителна и тежка, защото трябва да се вземат решения, да се прави избор. Не на всички хора това се удава лесно, за някои изглежда невъзможно. Можеш да спечелиш, можеш обаче и да се провалиш. И поради това има хора, които тъгуват за ГДР. Йоахим Гаук, роден през 1940 г., президент на Федерална република Германия

Аз съм член на партия, която е определила свободата, справедливостта и солидарността като равностойни основни ценности в своите програмни документи. Свободата е основата за развитието на индивида. Тези ценности трябва да бъдат преведени в баланс помежду си, за да могат да разкрият истинското си значение. Наистина наред с това определение в нашето общество съществува едно разбиране за свободата, което аз не споделям. Това е разбирането за свобода без отговорност.

Свободата, така както аз я разбирам, е и задължение спрямо другите. Така например и нашият основен закон също е свързал правото на собственост със социалното задължение чрез собствеността.

Човекът е свободен, но не е автономен. Утре и най-силният може да бъде в положение да разчита на помощта на другите. Това основно разбиране ни води до идеята, че свободата не може да бъде абсолютна свобода. Тя трябва да бъде отговорна свобода. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „царството божие е вътре в човека” – не в един, не в група хора – а във всички хора! В теб! Чарли Чаплин (1889-1977), британски актьор и режисьор

  Много пъти съм се замислял за този феномен и веднъж реших, че съществува нещо като синдром на освободения затворник. Когато човек е в затвора, зад решетките, той има само една мечта: да излезе на свобода. Един ден това става и светът му се вижда прекрасен - тревата е зелена, оранжадата е с истински цвят, птиците пеят, в кафенетата и парковете седят момичета. Разхожда се така този човек, разхожда се и изведнъж си дава сметка, че е свободен, но не знае къде ще спи, какво ще яде, къде ще се измие.

Тогава започва да тъгува – за света, в който е знаел къде ще спи, какво ще яде, кога ще го заведат в банята. Това е тъгата за затвора, който осигурява опека и освобождава от неудобствата на избора, от проклятието на свободата, в която човек трябва да живее за своя сметка. Адам Михник, роден през 1946 г., полски журналист и публицист

Що се отнася до мен, стремил съм се повече към свободата, отколкото към властта; към властта – само защото отчасти гарантира свободата. Маргьорит Юрсенар (1903-1987), френска писателка - „Мемоарите на Адриан”

Всяка ненавременна свобода е лъжесвобода и всяка лъжесвобода е пречка за развоя на истинската свобода.  Стоян Михайловски (1856-1927), български писател, общественик и политик

В края на краищата като че ли човек е недостоен за свободата, която му е била отредена, и при изпитанието той не намери нито смелостта, нито необходимото себеуважение, за да бъде достоен за задачата си. Владимир Буковски, роден през 1942 г., политически затворник

Когато правителството расте, свободата намалява. Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството. Ние не предаваме свободата на своите деца чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото. Роналд Рейгън (1911-2004), президент на САЩ

Свободата се нуждае от спомена за хуманистичната и свободолюбива традиция, откъдето произлиза, иначе самата тя няма да познава себе си. Който иска човек да е свободен, той трябва да се бори и за това, културните условия трайно да бъдат такива, че човек да може да живее свободно. Удо Ди Фабио, роден през 1954 г., немски юрист и университетски преподавател

Придобиването на по-големи пространства на свобода за отделния човек зависи в най-голяма степен от това дали и как е възможно да се изтласка една прекомерно раздута бюрокрация, да се изреже бюрократичното избуяване, бюрокрациите да се реформират в слуги на гражданина, да не се позволи да се изродят в негови господари. Франц Йозеф Щраус ( 1915-1988), германски политик от Християнсоциалния съюз

Снимки: borongaja.com; newyork.citysam.de;