Свобода, свобода и отговорност, свобода на съвестта, граници на свободата

Измерения на свободата

Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заговори. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, докато не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но все повече хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена сила, е почти недостижима цел на живота ти. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

Свободата е странно нещо и всеки доста лесно би я имал, ако умее да се ограничава и примирява. И какво ни помага излишеството от свобода, която не можем да използваме. Погледнете тази стая и съседната стаичка, в която виждате през отворената врата леглото ми – и двете не са големи и още повече са стеснени с разни потреби, книги, ръкописи и произведения на изкуството. Но те са ми достатъчни. Цялата зима прекарах в тях, а в предните си стаи почти не съм влизал. За какво ми беше моето широко жилище и свободата да минавам от стая в стая, щом като нямах нужда да ги използвам.

Има ли човек само толкова свобода, за да живее сносно и да си върши работата, това му стига; а това лесно може да има всеки. Освен това ние всички сме свободни само при известни условия, които трябва да спазваме. Буржоата е толкова свободен, колкото и аристократът, щом се придържа в границите, които бог му е определил чрез съсловието, в което е роден. Аристократът е толкова свободен, колкото и князът. Защото, ако той изпълнява в двореца само част от церемониала, може да се чувства равен нему.

Нас ни прави свободни не това, че не искаме нищо да признаем над себе си, а тъкмо това, че почитаме нещо, което стои над нас. Защото, като го почитаме, ние се издигаме до него и доказваме чрез неговото признаване, че сами носим в себе си по-високото и сме достойни да му бъдем равни. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), немски писател, поет и драматург

Трябва да се признае, че свободата е най-трудното изпитание, което може да се предложи на един народ. Да умеят да бъдат свободни не е поравно раздаден на всички хора дар и би било невъзможно те да бъдат класифицирани според това им умение. Нещо повече: свободата в наше време е и може да бъде, за повечето индивиди, само привидност. Пол Валери (1871-1945), френски поет и есеист


Хорст Кьолер: „Свободата е шансът да добиеш представа за собствените таланти и способности.”

Ние сме толкова свободни, колкото можем да си го позволим. И свободата има своите недостатъци. Тя се нуждае от демокрация. Свободата изисква от нас решения, политически, лични, икономически. И понякога тези решения са погрешни. Не всяка свобода води до приятни отношения. Но е важно, че сме свободни да взимаме тези решения. Хю Хефнър, роден през 1926 г., основател и издател на „Плейбой”

Свободата, това е шансът да добиеш представа за собствените таланти и способности. Благодарен съм, че в житейския си път имах пространство за собствени решения. Свободата за мен е най-важният извор на творческа енергия, а ние се нуждаем от много креативност, за да решаваме проблемите си. Добрите решения на проблемите обаче се нуждаят от свобода, която се свързва с отговорност спрямо обществото. Хорст Кьолер, роден през 1943 г., бивш президент на Федерална република Германия

Съюзът носи надеждите на много хора, надеждата за това, че и в един модерен свят свободата не трябва нито да бъде задушавана в системните принуди, нито да изсъхва в ръцете на бюрократи от всякакъв вид. Мярата на напредъка за нас също е и мярата на свободата. Да осигурим напредъка на обществото в свобода – това е нашето християнско и либерално наследство.

Да защитим свободата на хората и да я  запазим, това е нашата консервативна задача. Винаги да развиваме обществените условия за нейното осъществяване  – това е нашият социален дълг. Хелмут Кол, роден през 1930 г., бивш канцлер на Германия

В персоналистката мисъл свободата и отговорността са свързани и са в равновесие. Свободата е ценно благо, благо, което укрепва хората. Но свободата не може в нито един миг да се превърне в право на по-силния. Свободата не може да бъде издигана като знаме, за да лиши другия от неговата свобода. Неограничената свобода също може да доведе до робство.

В заключение, за да се защити свободата на всички, тоест, за да я направим достъпна за другите, личната свобода трябва да познава граници. Трябва да бъдем свободни не само в смисъла на освободени, а в позитивен смисъл. Херман Ван Ромпой, роден през 1947 г., белгийски християндемократ, бивш председател на Европейския съвет

Адам Смит и следващите класически либерали са живели с една, за тях почти естествена надежда. На хората се дава свобода и тогава те самите ще направят от това най-доброто, и то не само за себе си, а същевременно чрез пазара и неговите пазарни закони, за общността като цяло. Това беше надеждата, която крепеше този модел. Основната професия на Адам Смит, ако мога да се изразя така, беше моралната философия. Но днес този въпрос се поставя може би по малко по-различен начин.

Какво всъщност се случва, когато хората не искат вече да се възползват от свободата си, може би не искат да направят  нито опит повече да осъществят свободата си, защото са загубили куража за това? Какво всъщност се случва тогава с този модел? Ние сме изправени пред един от решаващите въпроси на нашето време. Роман Херцог, роден през 1934 г., бивш президент на Федерална република Германия

Създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия, единствената йерархия, която може да бъде оправдана. Това ни довежда до сблъсъка на две ценности – на справедливостта и на свободата, основна тема на съвременния свят. В днешно време много обичат да противопоставят ценността на социалната справедливост и ценността на свободата, като предлагат да се направи избор между двете.

Християнството създава и издига не идеята за справедливостта, а идеята за правдата. Насилственото осъществяване на правдата – справедливост с цената на всичко, може да бъде много неблагоприятно за свободата, също както утвърждаването на формалната свобода може да поражда грандиозни несправедливости. В това се проявяват противоречията на човешкия живот.

Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството. Никаква социална справедливост не може да поставя това изискване. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Защото в какво би се проявила свободата на един човек, който не би могъл да я манифестира, като я упражни отговорно? И как би бил отговорен (реално), ако не е свободен? Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ

Истинската свобода се състои в свободата на човешкия дух. Само човек с дух свободен може да има истинска свобода. Само той може да надвива прищевките си, честолюбията си, злобата, мързела и всички пороци. Само свободният по дух човек може да подчинява своите частни интереси на общите интереси, да поставя всякога по-горе от всичко общото благо и да претърпява гонения, хули, мъки и смърт за общото добро. Митрополит Климент (1841-1891), със светско име Васил Друмев, писател, деец на Консервативната партия, министър-председател на България

Та нали цялата човешка история е риск, едно опасно пътуване. Тоест борба за свобода. А свободата винаги съдържа в себе си двете възможности - на злото и на доброто. Христос Янарас, роден през 1935 г., гръцки философ и богослов

Колкото повече равенство, толкова по-малко свобода; колкото повече свобода, толкова по-малко равенство. Макс Хоркхаймер, (1895-1973), немски социолог и философ

За да е истинско, развитието трябва да протича в условията и на солидарност, и на свобода, без да бъде жертвано по какъвто и да било повод нито едно от тях. Папа Йоан Павел II (1920-2005)

Снимки: theeuropean.de; youtube.com; bagdad.diplo.de;