С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Георги Гугов: Свобода, неравенство и достойнство на човешката личност

Георги Гугов: Свобода, неравенство и достойнство на човешката личност

Основни ценности на православния консерватизъм (1)

Предлагаме едно интелигентно и достъпно обобщение на възгледите на български православни мислители от Георги Гугов, което разкрива същността и автентичния смисъл на традиционните християнски и общочовешки ценности:

Свободата е духовна категория, тъй като принад­лежи не към материалния, а към божествения и богоподобен свят, за което свидетелства св. ап. Павел: „Господ е Ду­хът, дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор. 3:17).

Човекът е свободен, защото е Божие творение и като та­къв може да се самоопределя към изискванията на нравстве­ния закон — да ги приема като норма на поведение или да ги отхвърля.

Според митрополит Климент не съществува абсолютна свобода. Тя винаги е относителна и може да бъде политичес­ка, гражданска и лична. Истинската свобода не може да съществува извън личността, сама по себе си. Ако човек не е свободен духом, той става роб на своите слабости и пороци и тогава заради произвола на другите се лишава от собстве­ните си права.

В християнството свободата добива най-висш и пълен смисъл, изразяващ се в свързаната с нея отговорност на чо­века пред Бога, пред себе си и ближните.

Тази отговорна свобо­да, както подчертава проф. Ганчо Пашев, „получава особе­на стойност не само в областта на политическото и иконо­мическо строителство, но и в сферата на изкуството, техни­ката и науката. Лишени от нравствени основи и при наличи­ето на греха и злото, тези области на проявления на човеш­кия дух се превръщат в разрушителни сили.

Екзарх Стефан определя „нравствената свобода като право на всеки човек да живее, да мисли и да се труди съобразно своите способности, да се ползва от плодовете на своя ум и сърце, съобразявайки се винаги с изискванията на висшата правда, без да нарушава правата и интересите на другите хора, като винаги търси не само своята лична полза, но и общото добро на своите ближ­ни”.

Неравенството между хората е неизбежна зако­номерност. То се явява като резултат на естествено обособилата се йерархия, която е присъща на всяко едно общество. Установяването на социално равенс­тво е също толкова невъзможно, колкото и физическото ра­венство. Всяко изравняване на хората е условно и неспра­ведливо.

„Безпрекословно доказано е, пише Марко Балабанов, че равенство не се среща нито в природата, нито в силата, ни­то в хубостта, нито даже в умствеността. Възможно ли е да съществува такова равенство в богатството, тъй щото при всичките разни наклонности и слабости, всички да са равни в него? Това е един сън, едно умствено бълнувание, което не може да се осъществи без насилие.”

Изискването за равенство няма обективно основание. Екзарх Стефан е убеден, че „всички опити да се изравнят хората на земята са били и ще бъдат обречени на не­успех. Животът и човешката природа протестират против това изравняване. Откакто светът съществува, в човешките общества има разни звания, чинове, началници и подчине­ни, учени и прости, богати и бедни.

Между самите хора на едни са дадени пет таланта, на други – само един, едни са спо­собни да началстват, други са добри само като подчинени, едни имат призванието да станат учени, художници, писате­ли, пълководци, а други — занаятчии, земеделци, слуги, войници. В това разнообразие се проявява предначертаното от Твореца разпределение на труда, красотата и икономика­та на живота.”

Всички хора са равни единствено пред Бога и по дос­тойнство, когато заемат съответстващо на способностите им място в йерархично устроеното общество.

Целта на всяко справедливо общество трябва да бъде не масовото унифициране на хората и превръщането им в про­летариат, тъй като достойното съществуване съвсем не изисква равенство. Това понятие се е превърнало „във вре­ден предразсъдък, породен от завист, недомислие, наивен протест и лукава демагогия” (проф. Иван Илин).

Човешката личност има безусловна и непре­ходна стойност. Чрез освещаването на личността християнс­твото издига достойнството на човека като най-висша цен­ност, която обединява неговите творчески способности.

Като венец на творението всеки човек носи в себе си об­раза Божий и със своята свободна воля е призван да се стре­ми към духовно и нравствено усъвършенстване”.

G GugovОсновни ценности на православния

консерватизъм (1)

Георги Гугов, „Православният консерватизъм”;

ИПТК „Збелсурд” СД, Пловдив 2004 г.;

Снимка: peoplecheck.de;