Свети Йоан Рилски: Когато тече богатство - не привързвайте сърцето си

„Рилският светец и неговата обител”, Иван Дуйчев

Българската православна църква почита на 19 октомври паметта на небесния покровител на българския народ - свети Иван (Йоан) Рилски Чудотворец, а на 1 юли празнува връщането на мощите на свети Йоан Рилски от Търново в основания от него Рилски манастир.

Публикуваме фрагменти от съчинението на Иван Дуйчев „Рилският светец и неговата обител”, едно достъпно представяне на личността на свети Йоан Рилски.

Благочестивият цар Петър изпрати на светеца немалко злато, заедно с различни плодове. Изпрати му и послание, което съдържаше следното: „Понеже желанието за богатство и суетна слава, а заедно с това и сластта не позволяват нам, които се клатушкаме в морето на този суетен живот, да се възвисим към светлината на чистия и невеществен живот, тъй като са помрачени нашите душевни очи от скръбта и смущението, които владеят в живота.

Но сега, сякаш пробуден от някакъв дълбок сън, пожелах да видя твоята светост. Но понеже аз, окаяният, се лиших и от тая благодат, поради множеството мои грехове, моля и призовавам твое преподобие да ни изпратите някаква утеха за отрада и за охлаждане на зноя на нашата скръб. Защото знае, знае твое преподобие какви житейски бури и метежни облаци обикновено вълнуват царските сърца”.

Приемаме постническата храна, а златото - задръж си го ти сам

Блаженият Иван, преклони се пред молбата и пред постническата храна, но никак пред златото и така му отговори: „Не е полезно за нас да изпълним цялата твоя молба, обаче заради твоята вяра и усърдието ти в нея изпълняваме онова, което подобава нам: приемаме, прочее, постническата храна, а твоето злато - задръж си го ти сам.

Защото голяма е вредата от такива неща особено за онези, които пребивават в пусти и неутешни места. Защо ли, прочее, ще потрябват на онези, които никога не получават хляб до ситост, нито пък вода за погасяване на жаждата? Нашият живот е Христос, а смъртта придобивка.

Тези неща подхождат на твоята власт и на онези като тебе. Обаче дори и ти, който си украсен с диадема, си длъжен да не се наслаждаваш от тях, защото е речено: „Когато тече богатство – не привързвайте сърце” … Не уповавай се на неправда и не пожелавай грабителство.

Бъди кротък, тих и благопристъпен към всички, обръщай очи към всички твои околни… Да не узнае твоята левица що прави десницата ти. Нека бедните да излизат радостни от твоя палат, а князете да носят на езиците си похвала за тебе.

Светлостта на добродетелите

Нека твоята багреница да сияе със светлостта на добродетелите. Въздишките и сълзите нека бъдат твои чада. Споменът за смъртта да посещава винаги твоя ум, а твоята мисъл да мечтае неуморно за бъдното царство. Валяй се под нозете на твоята майка - църквата, покланяй се усърдно и прекланяй глава пред нейните първопрестолници, та Царят на царстващите и

Господарят на господарстващите, като види това твое усърдие, да ти даде онези блага, които „око не е видяло и ухо не е чувало и не са влезли в човешко сърце, а Бог ги е приготвил за онези, които Го любят”. Царят, като прочете това, мислеше, че е получил нещо велико и, като го целуна с обич, държеше го в пазвата си като някакво скъпоценно съкровище.

Като го прочиташе често, той прогонваше тъмата на светската мълва”.


Гробът на Св. Йоан Рилски в притвора на църквата в каменна гробница близо до Рилския манастир

Разказ за срещата си с царя

За тази среща с царя разказва и сам светецът в своя Завет: „Ако имаме несъмнена надежда в Бога - пише той - Той няма да ни остави да бъдем лишени от нищо, защото сам Той казва: „Ако жена би забравила своите чада, Аз не ще ви забравя”, и другаде: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”. Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият враг опита да изкуси чрез сребролюбие и мене — понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато.

Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на онзи, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: "Ако бях желал да имам злато и сребро, и подобни на тях неща, то защо дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове? И така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме”.

Признанието на свети Иван Рилски

Признанието на свети Иван Рилски, едновременно с това, разкрива донякъде подбудите, които са го накарали да прояви онази въздържаност спрямо царя, която така ясно е изтъкната в преданията. Ако това е вярно, то би ни разкрило една любопитна страна в отношенията между държава и църква в нашето средновековие.

Знае се, че установяването на християнството като държавна религия в България, тържеството на новата вяра, както и учредяването и закрепването на християнската църква в страната се е дължало главно на заляганията на тогавашните български владетели.

Владетелят, поради това, придобивал широки и почти неоспорими права на вмешателство в живота и дейността на новосъздадената българска църква. Той не само определял общата църковна политика на държавата, но си присвоявал права за надзор и разпоредителство в църковния живот, например за разпределение на църковните области, за назначение на висшето духовенство, за свикване на църковни събори, изработване на решения по църковно-догматични въпроси и прочее.

Против вмешателство на държавата в църковния живот

Притежаваме малко данни за някакво противодействие отстрана на църковниците против това вмешателство на държавната власт в църковния живот. Църкви и манастири с готовност приемели покровителството и даренията на светските владетели, но затова пък със същата отстъпчивост трябвало да понасят и тяхното вмешателство в своя живот.

Отказът на Рилския отшелник да се срещне с владетеля и да приеме неговите дарове не би ли трябвало да се тълкува именно като проява на желание да се запази разграничението между духовна и светска власт? В такъв случай, това трябва да се посочи като един от най-редките случаи на противодействие от страна на духовенството против попълзновенията на светската власт. А това можел да стори наистина само онзи, който с твърда и непоколебима воля се отричал от „света” и от всичко.

Източник: Рилският светец и неговата обител, Иван Дуйчев

Издателска къща „Вяра и култура”, София, 1990 г.

Снимки: sever.bg; bg.wikipedia.org;