С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Свети Франциск от Асизи – аскетизъм, бедност, милосърдие и любов към ближния

Свети Франциск от Асизи – аскетизъм, бедност, милосърдие и любов към ближния

 Аскетичният просяк-проповедник Франциск от Асизи

Франциск от Асизи е основател на Ордена на францисканците, като никой друг той е променил църквата на Средновековието и е формирал нейния образ, почитан е като светец. Франциск от Асизи е роден като Джовани Батиста, живял е от 1181 (или 1182 г.) до 3 октомври 1226 г. (на снимката - най-старият оцелял образ на Франциск от Асизи, стенопис в манастира „Sacro Speco” в Субиако). Един от неговите възгледи за света гласи: „Всички създания на Земята чувстват като нас. Всички създания се стремят към щастие като нас. Всички създания на Земята обичат, страдат и умират като нас, така че те са равностойни на нас творения на всемогъщия Създател - наши братя”.

Животът на Франциск от Асизи

Франциск, наричан и Франц, е роден в Асизи през 1181 г. в семейство на богати търговци на платове. Благодарение на имуществото на родителите си Франциск се радва на добро образование. Научил четене, писане и смятане много рано; ранна е и  голямата му близост към Бога и посвещаването на вярата. По време на военен поход на сън му се явява Бог. С думите „Върни се обратно в родината, защото искам духовното да завладее личността ти” явилият се Бог убедил напълно вярващия. Животът на Франциск от Асизи се променя изцяло. Той се оттегля все повече и повече в уединение и се обрича на вярата. Баща му не оценявал високо новата дейност на сина си. Въпреки че семейството притежавало  много пари, Франциск от Асизи се опитвал да живее бедно. Спорът между баща и син приключва през 1207 г. пред съда: там младият Франц се отказва от наследството си и от всяка подкрепата на баща си. Оттук нататък той искал да живее без имущество и по примера на Исус Христос „sine glossa”(„без блясък”). Преведено от латински това означава „без прибавки и промени”. Отсега нататък той изтъква за свой баща само Бога.

Как Франциск от Асизи се опита да промени света

Ето защо Франциск от Асизи живеел в доброволна бедност. Той си изпросвал хранителни средства и живеел като т.нар. прокажен извън стените на града. Франциск виждал мисията си в това, да носи вярата си в света. С течение на времето той съумял да убеди повече хора в този начин на живот. Подобно на него те се обличали в обикновени дрехи, ходели боси и живеели без пари. [caption id="attachment_12697" align="alignnone" width="580"] Картина на Джото ди Бондоне - Франциск от Асизи се отказва от наследството и хвърля дрехите си[/caption] Междувременно като група от дванадесет души през 1215 г. те отпътували за Рим, където била приета от папа Инокентий III. И поискали папата да утвърди братството и да получат разрешение за начина си на живот. Това одобрение на папата се възприема като основаване на Францисканския орден. Съвместно и като се разраствали, така наречените „по-малки братя” (минорити) обикаляли по градове и села. Една своеобразна, потвърдена спирка от живота на Франциск от Асизи е пътуването му в Египет. През 1219 г. той се присъединява към войската на кръстоносците и се среща лично със султана в мюсюлманския лагер. Опитът на Франциск да спечели султана за съмишленик не успява, но изглежда двамата са провели това, което днес би било наречено „приятен разговор”. Жестокостите и ужасите на войната отблъсват Франциск, опитите му да посредничи за постигане на мир, се провалят. Това, което се случило след пътуването в Ориента, днес не може да бъде обяснено изцяло. Франциск чува, че сред братството му съществува несъгласие. Реакцията му озадачава: вместо да попита сам братята, той поисква от папата да му даде един „папа” за ордена му - с това той сам се обезвластява, в резултат на което общността на „миноритите” се превръща в католически орден. Здравето на Франциск от Асизи се влошава, налага му се да предаде ръководенето на ордена. Тежко болен, той се оттегля и живее далеч от ордена на планината Ла Верна, където, според преданието, той е получава стигматите, кървавите рани по ръцете, краката и отстрани, точно като Исус.

Живот в уединение и болки

Последните години от живота си Францис прекарва уединено и в големи болки. Когато през есента на 1226 г. усеща, че смъртта му наближава, той отива още веднъж, за последен път, в града в църквата „Порциункула”, където преди години за първи път е проповядвал с ордена си. В малката църква „Порциункула”, която днес е част от огромната базилика „Санта Мария дели Анджели” („Блажена Дева Мария на Ангелите”) в Асизи, Франциск почива на 3 октомври 1226 г. Само две години след смъртта му, Франциск от Асизи е канонизиран от папа Григорий IX. Някои от неговите творби, между които правилата на Ордена, както и части от неговото завещание, са запазени. И днес те все още се разглеждат като напътствия за живота от много последователи на римокатолическата вяра. Тъй като в много от своите разкази и проповеди Франциск от Асизи споменавал за  равенството на хората и животните, той се смята за един от първите покровители на животните в историята. Ето защо денят след на смъртта му, 4 октомври, се чества като Световен ден за защита на животните. През 1980 г. папа Йоан Павел ІІ провъзгласи Франциск от Асизи за покровител на околната среда и екологията. Как Джовани Батиста Бернардоне се превърна в аскетичния просяк-проповедник Франциск, който „винаги е по-малък от всички останали” и въпреки това основава един от най-важните католически ордени? И какво стана с житейската му визия като последовател на Исус Христос? Мечтата за простия, обикновен живот”. [caption id="attachment_12698" align="alignnone" width="580"] Базиликата „Санта Мария дели Анджели” („Блажена Дева Мария на Ангелите”) в град Асизи[/caption]

За бедността - „скъпата госпожа бедност” и парите като „лайна”

Синът на богат търговец се оттегля от светския живот след преживяванията от войната. Той търсел живот по примера на Исус, живеел без притежания и споделял това, което изпросвал или печелел от работа, с бедните. Това е и идеалът, който той искал да предаде на своите последователи. Бедността, „скъпата госпожа бедност”, било най- важното нещо за него, заедно с милосърдието към слабите и бедните. Той окачествява парите като „лайна”, не искал да има нищо общо с тях. Прочута е картината на художника Джото ди Бондоне, която показва Франциск, който търси убежище от разгневения си баща при епископа и му дава дрехите си - един жест на отказването, на отричането.

Разграничение от „еретиците”

Нещо отличава Францицк от Асизи от „еретиците” на Средновековието, най-вече  от катарите във Франция, които били жестоко преследвани и унищожавани от църквата. Франциск искал за себе си и спътниците си бедност и аскетизъм, но не без да живее под покрива на католическата църква. За Франциск, който много добре знае за злоупотребата с власт и неморалността в институцията, църквата не е дом на  Антихриста, както за катарите . Именно поради това Франциск поел през 1209 г. заедно с дванадесет от своите последователи към папа Инокентий III. в Рим, за да измоли разрешение и благословия за новата общност. Ловък стратегически ход, който първоначално защитава новия орден от преследване. Тъй като границата между просещи монаси, които проповядват мирно и „опасните” еретици, е била твърде тясна. Социалният и революционен потенциал на неговата идея за една бедна църква, за любовта към ближния като най-висша повеля, не съумява да спечели влияние и престиж през вековете. Но влиянието на Франциск не е изчезнало. Светът ненадейно си спомни за светеца от областта Умбрия, в която се намира град Азиси, когато през март 2013 г. новоизбраният папа прие името Франциск. Кардинал Хорхе Марио Берголио не би могъл да избере по-прост и по-успешен начин да очертае линията си за една „бедна” и „милосърдна” църква. Той нарече себе си Франциск и верен на своя образец за подражание, иска да живее с възможно най-малко лукс и пари. Източник: religion.orf.at; geo.de; превод: Господин Тонев; Снимки: religion.orf.at; nl.wikipedia.org; apiumbria.it;