Св. Николай Велимирович: Нравственият закон и така наречените „социални закони”

Св. Николай Велимирович за силата на нравствения закон
Публикуваме мисли на Св. Николай Велимирович, в които той изразява твърдата вяра, че нравственият Божи закон има всеобхватна сила и власт над човешките общества. Всеки въпрос между човеци има нравствен характер, като по тази причина е подчинен на нравствения закон и може да се регулира само от него. На първо място стои грижата за пазенето на нравствения закон. Във всяко време и всяко общество кризите идват от едно и също нещо – нарушението на Божиите повели; тогава, когато изхвърлим от живота си верния компас – нравствения закон: От какъв закон се управляват човешките общества, големи и малки, поотделно или всички заедно? Съвременните социолози са се опитвали да открият такъв закон, ала единственото, за което можем да ги похвалим, са техните усилия, но не и за резултата, защото отпадналите от Бога заедно с това отпадат и от истината. Ако някой от тях вярва в съществуването на Бога, то той вярва в такъв Бог, който е сътворил човека и го е оставил в света без по-сетнешния си надзор и съдействие. Болшинството от съвременните социолози, подобно на съвременните историци, са очаровани от така наречените естествени закони. Затова те говорят на същия жаргон, който използват физици, биолози и историци. Именно по тази причина и пишат за еволюция на обществата, институциите, поставяйки развитието на обществените групи в зависимост от всесилието на природата, от окръжаващата ги среда, от географското положение, от уменията и опита на отделната личност. Разсъждавайки така, социолозите са „открили” специалните социални закони, които управляват битието на отделния човек, семейството и въобще обществото. Разбира се, не е лесно да се намерят двама или трима сред тях, които да имат общи възгледи, преположения или да стигат до еднакви изводи. Затова и се говори за социология на един или друг социолог. Перифразирайки поговорката „Колкото души – толкова мнения”, може да се каже: колкото социолози – толкова и социологии. На практика обаче не съществуват никакви социални закони, които да са независими от Божия нравствен закон. Свещеното Писание ни учи, че щастието и благополучието или нещастието и бедите на всеки човек, на всяко семейство, всяко поколение или общество зависят от изпълнението или нарушението на Божията воля. „О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог” (Михей 6:8). Не трябва да забравяме, че обществото се базира на семейството, състоящо се от родители и деца. А децата са дар от Бога: „Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата” (Псалом 126:3). Дори „неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата” (Псалом 112:9). Но и бездетността също е от Бога: „като птица ще отлети славата на детеродието: ни раждане, ни бременност, ни зачеване ще има – говори Господ на Ефремовото коляно – а макар и да са възпитали децата си, ще ги отнема; защото горко им, когато се отдръпна от тях” (Ос. 9:11-12). Значи, раждането на деца и следователно, развитието и съществуването на всяко човешко общество, зависят от Божието благословение. Онези семейства, в които родителите спазват Божия закон, а децата почитат родителите си, могат да се нарекат щастливи. Но ако родителите нарушат нравствения закон и не се разкаят, то ще последва наказание за това: „Господ, Бог многомилостивиий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний..., Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода” (Изход 34:6-7).