Св. Николай Велимирович: Нравственият закон и така наречените „социални закони”

Св. Николай Велимирович за силата на нравствения закон

Публикуваме мисли на Св. Николай Велимирович, в които той изразява твърдата вяра, че нравственият Божи закон има всеобхватна сила и власт над човешките общества.

Всеки въпрос между човеци има нравствен характер, като по тази причина е подчинен на нравствения закон и може да се регулира само от него. На първо място стои грижата за пазенето на нравствения закон.

Във всяко време и всяко общество кризите идват от едно и също нещо – нарушението на Божиите повели; тогава, когато изхвърлим от живота си верния компас – нравствения закон: От какъв закон се управляват човешките общества, големи и малки, поотделно или всички заедно?

Съвременните социолози са се опитвали да открият такъв закон, ала единственото, за което можем да ги похвалим, са техните усилия, но не и за резултата, защото отпадналите от Бога заедно с това отпадат и от истината. Ако някой от тях вярва в съществуването на Бога, то той вярва в такъв Бог, който е сътворил човека и го е оставил в света без по-сетнешния си надзор и съдействие.

Болшинството от съвременните социолози, подобно на съвременните историци, са очаровани от така наречените естествени закони. Затова те говорят на същия жаргон, който използват физици, биолози и историци. Именно по тази причина и пишат за еволюция на обществата, институциите, поставяйки развитието на обществените групи в зависимост от всесилието на природата, от окръжаващата ги среда, от географското положение, от уменията и опита на отделната личност.

Разсъждавайки така, социолозите са „открили” специалните социални закони, които управляват битието на отделния човек, семейството и въобще обществото.

Разбира се, не е лесно да се намерят двама или трима сред тях, които да имат общи възгледи, преположения или да стигат до еднакви изводи. Затова и се говори за социология на един или друг социолог. Перифразирайки поговорката „Колкото души – толкова мнения”, може да се каже: колкото социолози – толкова и социологии. На практика обаче не съществуват никакви социални закони, които да са независими от Божия нравствен закон.

Свещеното Писание ни учи, че щастието и благополучието или нещастието и бедите на всеки човек, на всяко семейство, всяко поколение или общество зависят от изпълнението или нарушението на Божията воля.

„О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог” (Михей 6:8). Не трябва да забравяме, че обществото се базира на семейството, състоящо се от родители и деца. А децата са дар от Бога: „Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата” (Псалом 126:3).

Дори „неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата” (Псалом 112:9). Но и бездетността също е от Бога: „като птица ще отлети славата на детеродието: ни раждане, ни бременност, ни зачеване ще има – говори Господ на Ефремовото коляно – а макар и да са възпитали децата си, ще ги отнема; защото горко им, когато се отдръпна от тях” (Ос. 9:11-12). Значи, раждането на деца и следователно, развитието и съществуването на всяко човешко общество, зависят от Божието благословение.

Онези семейства, в които родителите спазват Божия закон, а децата почитат родителите си, могат да се нарекат щастливи. Но ако родителите нарушат нравствения закон и не се разкаят, то ще последва наказание за това: „Господ, Бог многомилостивиий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний..., Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода” (Изход 34:6-7).



Заради греха на цар Саул загинали синовете му Ионатан и Иевостей, а внукът му Мемфивостей, който се родил сакат, се хранел от подаянията на чужда трапеза. Цар Соломон съгрешил и беда постигнала сина му Ровоам, и даже внуците и правнуците му, точно като проклятие. Но заедно с това действало и благословението Божие, изречено върху Давид, и благодарение на това тази царска династия не се прекъснала.

Както Декалога (закон, съдържащ десет Божи заповеди), така и всички други заповеди Господни, носят нравствен характер от всяка гледна точка, в това число и по отношеие на обществото.

Ето няколко от тези заповеди, дадени в Мойсеевите книги „Изход” и „Левит”: Не кради, не лъжи и не използвай ближния си. Не лъжесвидетелствай и не се кълни в моето име. Не задържай заплатата на работника си. Не извършвай неправеден съд, не търси подкрепата на богатия срещу бедния. Не нападай първи и не въставай срещу родствениците си. Не изпитвай ненавист към брат си в сърцето си, но бъди нетърпим към греха му и го изобличавай.

Не бъди отмъстителен. Почитай възрастните. Нека мерките ти (в търговията) бъдат точни. Давай назаем на бедния и не търси от него лихва. Не се моли заедно с езичници. Нима тези заповеди не са по-ясни и очевидни от така наречените социални закони на съвременните социолози? Нарушението на Господните заповеди е грях, а възмездието за греха е смърт (виж Рим.6:23). Затова и законът казва: Който се държи непристойно с майка си или баща си да погине.

Прелюбодеецът да погине. Убиецът да погине. Разбира се, дори ако хората не осъдят убиеца по своите закони и ако престъпникът не се разкае, той винаги ще бъде застигат от възмездието по една или друга причина. Защото нравственият Божи закон е много, много по-силен и точен от така наречените „социални закони”, които са само негово отражение и символи в обществото. Нравственият закон е единственият истински социален закон. Той не е измислен и открит от никого, а е даден на човеците от самия Бог.

Ако хората напишат хиляди книги за политическите и социалните закони, без да вземат предвид нравствения закон на Бога, и дори въпреки него, анархията на човешкото общество би била неизбежна. Оттук следва, че всички така наречени политически и социални закони са длъжни по своя дух и в основата си да бъдат нравствени, за да могат въобще да се нарекат закони. Те са всъщност перифрази на закона на Бога, създадени за удобство в практическото приложение в частните случаи от живота на човешкото общество.

„Слово за Законът”, Светител Николай Сръбски (Велимирович);

Издателство ЕТ „Палитра – Анко Русев”;

Снимки: vbox7.com; vdkc.de;