Страдание, скръб, траур, болест, болка, мизерия, бедност, страх

Страдание, скръб, траур

За мен драмата на бурята в природата, драмата на страданието в живота е най-съвършеното нещо. Раят е хубав, но Гетсиманската градина все пак е по-хубава! Винсент ван Гог (1853-1890), холандски художник

Постоянно се изумявам колко жилава и трайна е скръбта. Що се отнася до мен, времето не лекува всички рани. Вероятно лекува повърхностни наранявания – но дълбоки рани, с положителност не. Белезите болят не по-малко от раните, колкото и време да е минало. Марлене Дитрих (1901-1992), легендарна актриса и певица

У мен нараства убеждението, че нещата от фундаментална важност за народа не могат да бъдат осигурени само по пътя на разума, а трябва да се купят с неговото страдание. Страданието е законът на човешките същества; войната е законът на джунглата. Но страданието е безкрайно по-могъщо от закона на джунглата, що се отнася до пробуждането съвестта на противника и отварянето на неговите уши, които иначе са запушени за гласа на разума.

Страданието е отличителният признак на човешката раса, а не мечът. Махатма Ганди (1869-1948), духовен и политически водач на индийското движение за независимост

Не мислете обаче, че сте загубили всичко безвъзвратно, съживете се и не падайте духом. Вярвайте в една велика истина, чиято неопровержимост потвърждава опитът от всички векове. Ето тази истина се постарайте да запомните завинаги – докато е жив, човек не трябва никога да се отчайва! Конфуций (551-471 пр. Хр.), древен китайски философ

Ако изстрадваш повече от всеки друг нещата от живота, не трябва да се впечатляваш от тази си участ: голямата душа трябва да поема в себе си  повече мъка от дребната душа. Рене дьо Шатобриан (1768-1848), консервативен мислител, баща на френския романтизъм

Доказано е, че болестите, особено тежките, преобразяват хората. Разболееш ли се, е все едно дали те дават по телевизора или те пишат във вестника. Готов си да се примолиш на най-мизерния човек на планетата, когото досега си презирал и лъгал, само и само да ти даде рецепта за спасение. Готов си да се откажеш от властта и парите, само някой да ти гарантира, че ще оздравееш. Готов си да се разделиш със скъпото си его завинаги, стига да те вдигнат от леглото. Владо Трифонов, журналист, критик, преводач, автор на поезия и проза

Споменът за нашия траур ни пречи да забележим страданието на другите. Цветан Тодоров, роден през 1939 г., български философ и литературовед

Аз съм наблюдавал различни типове хора с идентична скръб. Да речем хора, които загубват едно дете и са във възраст, когато не могат вече да имат свои деца. Могат да осиновят, но не могат да имат свои деца. Едни от тях озлобяват, стават злобни. Дори се пропиват, започват да приемат медикаменти и това е вид наркомания.

Обикновено хората, които зациклят в медикаментите или в алкохола не могат да надживеят скръбта. Скръбта е като вид заболяване, тя има своите цикли и ако ти зациклиш в алкохола или в наркотиците, ти зацикляш в тази скръб и не можеш да я преживееш правилно. Мозъкът ти не може да я асимилира и да я преработи.

Такива хора обикновено деградират. Просто го наблюдаваш как с годините той съхне, интелектуално деградира – и като човек деградира, и работата си изоставя, и се занемарява, и се отказва да живее, потъва. Има обаче и хора, които благодарение на този шок, който преживяват в живота си, благодарение на хората, с които се срещат точно в момента на тази скръб, могат да направят и промяна към духовното. Отец Марио Йонов, православен свещеник

Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една мизерия вече не може да бъде укрита. Цялата мизерия е станала достояние на всички. Но това означава само, че всички по-лесно свикват с нея. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

Понякога страданията на човека са тъй тежки и непоносими, а той няма сила и смелост да приеме доброволно смъртта, защото инстинктът му за живот е по-силен от смисъла му. Ивайло Петров (1923-2005), български писател

Болка

Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш. ... Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която  причиняваш?  Светът щеше да е съвсем друг. Крикор Азарян (1934-2009). Български театрален режисьор

Вслушвайте се в болките на другите, помислете как да помогнете на другия. Всеки от вас може да бъде свещ, която да запали друга свещ! Свами Дев Мурти, индийски духовен учител

„Да ти взема болката” (цáвът данéм) – казват арменците на човек, който е угрижен – научих това от големия режисьор Крикор Азарян, от едно интервю с него. Притесни ме откровеността на този мъдър човек: „Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш.” И още по-мъдрото: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която  причиняваш?  Светът щеше да е съвсем друг.” Георги Чалдъков, роден през 1940 г., ръководител на сектора по клетъчна биология в Медицински университет, Варна


Крикор Азарян, български театрален режисьор: „Човек не може да вземе болката на другия.”
 

Бедност

Не вярвам, че бедността на едни се дължи на богатството на други. Майкъл Хауърд, роден през 1941 г., британски политик, бивш председател на Консервативната партия

Ако искаме да разрешим проблема на бедността и богатството през следващите десетилетия, трябва да полагаме много по-големи усилия за създаване на образователни перспективи. Само по този начин можем да разчупим веригата от причини, създаваща зависимости и ефективно да се борим срещу бедността. Кристиан Вулф, роден през 1959 г., бивш президент на Федерална република Германия
 

Страх

Още не съм толкова слаб, че да се поддам на кошмарите на страха, почти толкова нелепи, колкото и илюзиите на надеждата, но много по-мъчителни. Маргьорит Юрсенар (1903-1987), френска писателка - „Мемоарите на Адриан”

Естествено, страхувах се през годините на войната, както и по времето на нацизма. Трябваше да допускам възможността да бъда разкрит, тъй като моето така наречено арийско потекло беше подправено, защото дядо ми беше евреин. Но колкото човек става по-възрастен, толкова по-малко се страхува.

Не, не се страхувам от смъртта. Не се страхувах и по време на войната. Страхувах се от съветски плен, изпитвах страх от тежко нараняване – но страхът от смъртта всъщност не играеше никаква роля. Най-важното, че се случва бързо и безболезнено. Такава беше нагласата на войника. Хелмут Шмит (1918-2015), бивш федерален канцлер на Германия

Страхът – най-сериозното алиби. Той позволява на всички да се чувстват прави – нали трябва да пазят семейството, близките, собствения праведен живот, личното свещено право да съществуват и да създават. Роберто Савиано, роден през 1979 г., италиански писател и журналист

Един от най-големите екзистенциални страхове, това е страхът от смъртта. Дори и ние, християните, много често изучаваме теологията във вид на чисти клишета, като готови фрази, но когато всичко опре лично до твоя живот това предстоящо страшно събитие, наречено смърт, в главата ти започват да се въртят много и много мисли. И тогава всички клишета се разрушават. Отец Марио Йонов, православен свещеник

Страхът е вътре в нас. Смелостта се поражда най-напред от него, защото искаме да преживеем и да продължим да правим някои неща по-нататък. Винченцо Контичело, политолог, борец срещу мафията

Снимки: fotocommunity.de; wallpapers3000.com; bnr.bg;