Справедливост, несправедливост, солидарност, доверие, правда, неправда

Справедливост, несправедливост, правда, неправда

Справедливостта е най-превъзходната сред добродетелите. Тя е по-красива от вечерница и зорница. Справедливостта е добродетел, чрез която всеки получава своето. Аристотел (384-322 пр. Хр.), древногръцки философ

Справедливостта може да бъде оспорена, докато силата е очевидна и неопровержима. Затова хората не са успели да въоръжат със сила справедливостта, тъй като силата се е опълчила срещу нея и се е провъзгласила самата тя за справедливост. И така, неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата.

И на най-справедливия човек не е позволено да бъде съдия на собствената си кауза. Познавам съдии, които в стремежа си да бъдат съвсем безпристрастни, са бивали умишлено съвсем несправедливи. Блез Паскал (1623-1662), френски математик, физик и философ

Класически справедливостта се определя с кратката формула: всекиму своето. Това означава, че в същността си справедливостта е разпределение. Изравняването е наистина важна част, но не и единствената. Ще си позволя допълнението: всеки трябва да донесе със себе си своето. Всеки е надарен повече или по-малко. Безработният, например, вероятно също може за кратко време да извършва работа, която не си е пожелавал. Kардинал Карл Леман, роден през 1936 г., католически духовник

Както евреите, които са викали „Да бъде разпнат” за Христос, така също хората от всички времена търпят влиянието на тълпата. Крещят, защото крещят и другите, и както крещят другите. И по този начин справедливостта бива смачкана от подлост, от малодушие, от страха от диктата на господстващия начин на мислене. Тънкият глас на съвестта бива задушен от крясъците на тълпата. Нерешителността от страна на хората дава сила на злото. Кардинал Йозеф Ратцингер (Папа Бенедикт XVI)

Първият, който е оградил парче земя и се е досетил да каже: „Това е мое”, беше истинският основател на буржоазното общество. Колко престъпления, войни, убийства, колко мизерия и нищета и колко ужаси би спестил на човешкия род онзи, който би извикал на себеподобните си: „Не слушайте този измамник, вие сте загубени, ако забравите, че плодовете принадлежат на всички, а земята не принадлежи на никого.” Жан-Жак Русо (1712-1778), швейцарски философ и писател

Ако не избегнете малката несправедливост към себе си от страна на другите, много скоро ще ви се наложи да употребите всичките си усилия срещу най-жестоки нападки. Конфуций (551-471 пр. Хр.), древен китайски философ

Което се върши според закона, то е справедливо. И на боговете се нрави справедливостта и законността да са едно и също. Сократ (469-399 пр. Хр.), древногръцки философ

Една правдива дума ще повдигне целия свят. Александър Солженицин (1918-2008), руски романист, носител на Нобелова награда за литература

Човешкото сърце е тъй чувствително към неправдата, че тази чувствителност можем да определим към най-важното човешко качество. Всяка несправедлива постъпка събужда у човека съзнание за това. Друг въпрос е, че той не всякога иска да зачете това съзнание. Чувството за справедливост – това е чувството за живот и присъствие на тази земя. Трябва да вярваме в него. Петър Димков (1886-1981), народен лечител

На около петгодишна възраст при хората започва да се разширява понятието за справедливост. Установихме това при експерименти, в които давахме на деца гумени мечета и разноцветни шоколадови бонбонки. Ако искаха, можеха да ги поделят с другите деца. При това получателите не бяха нито в помещението, нито можеха по-късно да се реваншират за услугата на даващите.

При такива условия тригодишните деца почти не бяха склонни да дават от бонбоните. От шестгодишните обаче все пак една четвърт даваха по нещо. А при осемгодишните 45% поделяха своите съкровища – подобна готовност за поделяне се установява също и сред възрастните. Ернст Фер, роден през 1956 г., професор по микроикономика в Цюрихския университет

Това, което ме безпокои най-много е крещящата социална несправедливост, състояща се в това, че отказът на системата да работи ще бъде социално най-скъпо заплатен от най-уязвимите социални групи. Юрген Хабермас, немски философ и социолог, роден през 1929 г.

Не забравям несправедливостта, често изобщо не мога да я простя, но не отмъщавам. Отмъщението е нещо вулгарно, също като злобата. Ана Маняни (1908-1973), италианска актриса

Ако някой е работил цял живот, той трябва да получи прилична пенсия и не трябва да бъде питан, дали има къща или няма. И ако е плащал цял живот вноски за осигуряване при безработица, той трябва да получава дългосрочно обезщетение при безработица. Толкова! Норберт Блюм,  роден през 1935 г., германски политик от Християндемократическия съюз

Създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия, единствената йерархия, която може да бъде оправдана. Това ни довежда до сблъсъка на две ценности – на справедливостта и на свободата, основна тема на съвременния свят. В днешно време много обичат да противопоставят ценността на социалната справедливост и ценността на свободата, като предлагат да се направи избор между двете.

Свободата е нещо много по-изначално от справедливостта. Преди всичко справедливостта (юстиция) съвсем не е християнска идея, а законова и безблагодатна.

Християнството създава и издига не идеята за справедливостта, а идеята за правдата. Насилственото осъществяване на правдата – справедливост с цената на всичко, може да бъде много неблагоприятно за свободата, също както утвърждаването на формалната свобода може да поражда грандиозни несправедливости. В това се проявяват противоречията на човешкия живот.

Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството. Никаква социална справедливост не може да поставя това изискване. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Без любовта справедливостта, която като добродетел е била позната и в езическия свят, би загубила своя смисъл и ще се изразява само в една неудохотворена законност във взаимоотношенията между хората. Между тези две добродетели няма граница, тъй като справедлив може да бъде само този, който обича. В това хармонично допълване любовта показва къде се намира справедливият предел на прошката. Патриарх Кирил (1901-1971), български духовник и историк
 

Солидарност

Първият напредък в развитието на етиката е постигнат, когато се разшири кръгът на солидарност с другите хора. За примитивния човек границите на солидарността са тясно очертани. Тя се разпростира само върху неговите кръвни роднини в по-широк смисъл – ще рече, върху членовете на неговото племе, което е неговото голямо семейство. Казвам това от опит.

В болницата си имам такива примитивни хора. Помоля ли някой от тях, който е в по-добро състояние, да направи дребна услуга на друг, прикован към леглото болен, то онзи ще ме послуша само ако последният е от същото племе. Ако това не е случаят, той ще ми отвърне простодушно: „Този не ми е брат.” Щом обаче човекът започне да се замисля над себе си и над отношението си към другите, той осъзнава, че всеки човек е подобен нему и му е близък. Алберт Швайцер (1875-1965), философ, лекар, органист, мисионер

Заместете тази система, която умножава поводите за ненавист, с друга, която благоприятства и изисква солидарността. Дени дьо Ружмон (1906-1985), швейцарски писател и философ

Солидарността не е държавен монопол. Либералите превеждат личната отговорност с понятието приватизация. Между тези понятия са решенията.

Силният помага на слабия. Без този принцип ние нямаше да излезем от състоянието на неандерталци.

Ренесанс на солидарността! Всъщност на обсъждане се поставят само няколко древни мъдрости: „Силният помага на слабия”. Или: „Младите финансират старите”. Можете да организирате пенсионното осигуряване както си искате, може да управлява, който и да е: винаги младите ще финансират старите. Самата капиталопокривна пенсионна система функционира по този начин – въпреки че на хората им се представят нещата така, сякаш те спестяват пари, които по-късно ще вземат с печалба. Винаги ще се изяжда само тортата, която се пече сега. Младите пекат тортата. Норберт Блюм,  роден през 1935 г., германски политик от Християндемократическия съюз

Солидарността безспорно е християнска, а не старолиберална идея. Курт Биденкопф, роден през 1930 г., германски политик, християндемократ

Границата на солидарността се достига там, където от човека се изискват неща, които са срещу неговото достойнство и срещу неговите права. Аз също не бих изисквал от човека да пренебрегне своите собствени задължения заради задълженията на някой друг. Антон Раушер, роден през 1928 г., немски професор по социална етика

За да е истинско, развитието трябва да протича в условията и на солидарност, и на свобода, без да бъде жертвано по какъвто и да е повод нито едно от тях. Папа Йоан Павел II (1920-20005)
 

Доверие

Помислете върху играта на доверие и в ежедневието. Вие обикновено сте честен, въпреки че не е нужно да сте такъв. Плащате на таксиметровия шофьор, дори ако е по-лесно просто да избягате, давате дори бакшиш в някое заведение, което никога повече няма да посетите. А през най-дългите времена в историята на човечеството изобщо не са съществували обвързващи договори.

Предполагаме, че по този начин еволюционно се е наложила преференция за справедливост. Тъй като общества, в които обещанията се спазват, функционират по-добре от тези, в които всеки търси само своята краткосрочна изгода. Ернст Фер, роден през 1956 г., професор по микроикономика в Цюрихския университет