Соул певицата Арета Франклин и душата, която живееше в нейния глас

Арета Франклин – тайнствената дама на болката

Арета Франклин не беше само кралицата на соул музиката. Тя беше също и самоуверена боркиня за правата на чернокожите и на жените в Съединените щати. Арета израства в Детройт с госпъла, става поп звезда в Ню Йорк и накрая се завръща към корените си.

Губейки битката с рака Арета Франклин умира на 76-годишна възраст, на 16 август 2018 г. в дома си в Детройт. Песента „Respect” донася на Арета Франклин световна известност. Нейната версия  на песента е един от химните на движението за граждански права в САЩ. През шейсетте и седемдесетте години, когато чернокожите все още трудно заемаха своето място в изкуството, Франклин стана една от най-големите поп звезди на своето време.

Незабравими са преди всичко песните „I Say A Little Prayer”, „I Never Loved A Man”, както и участието й в музикалния филм „Блус Брадърс” през 1980 г. Суперлативите, наградите „Грами”, рекордните продажби на грамофонни плочи не обясняват нищо за Арета Франклин. Истината беше в нейния глас, вибриращ между вдъхновението и депресията.


Арета Франклин през 1973 г., малко след като албумът „Amazing Grace” е записан и кадрите заснети

Арета Франклин въплъщаваше соула както никой друг преди или след нея, тя беше тази музика и в известна степен с нейната смърт почина и самият соул. „Соул музиката”, каза тя преди няколко години в едно интервю, „е качество, което от една страна се отнася до изключителните вокални способности, но от друга страна, тя означава също така едно спиритуално състояние”. Соулът не е музикален жанр, а въпрос на изразяване. И човек не го има просто така и не по всяко време, духовното възвисяване не може да бъде постоянно състояние.

Арета Франклин живееше съгласно определението си за соула. Душата, която живееше в нейния глас - още древните гърци предполагаха, че нейното седалище е там. И Франклин познаваше спиритуалната унесеност, която я издигаше над самата нея, точно както депресията и летаргията, в частния живот и на сцената.

Арета Франклин, дете на госпъл певица и баптистки проповедник, е родена през 1942 г. в Мемфис, Тенеси; израснала е в Детройт. Майката напуска семейството, когато Арета, средната от трите сестри, все още е дете. От сега нататък тя живее при баща си под закрилата и грижите на няколко жени, заместващи майка й.


Арета Франклин и Стиви Уондър през 2001 г., концерт на живо в Radio City Music Hall, Ню Йорк

Пари не липсват. Бащата, преподобният Си Ел Франклин, е звезда, един харизматичен мъж, който предизвиква не само религиозен прехлас у жените, които ходят на църква. Неговите проповеди се появяват записани на грамофонни плочи, той обикаля с музиканти щатите на Америка.

Роднини и приятели описват Арета като срамежливо момиче, което насочва емоциите си навътре в себе си, докато стои отпред в църквата и влага всичко в гласа си. Нейният баща, проповедникът, който не отхвърля земните радости и наслади, категорично окуражава дъщерята и нейните сестри Ерма и Каролин, които записват великолепни плочи, да станат музиканти. Блусът, който Арета Франклин пееше от ранни години, не беше блусът на бедния Юг. Но и за младата Арета е напълно вярно това, което някога каза Махалия Джаксън:

„Всеки, който пее блус, е в дълбока дупка и вика за помощ”. Две бременности в тийнейджърска възраст - тя ражда първото си дете на 12, второто на 14 години -, отсъстващата майка.


Белязана от болестта, в една от последните си изяви в катедралата „Свети Йоан Богослов”, Ню Йорк

Джон Хамънд, който десетилетия преди това беше „открил” Били Холидей в Харлем и по-късно Боб Дилън и Брус Спрингстийн, беше неин продуцент. Той съзира в 18-годишната Арета „нешколуван гений” и смята, не и без самохвалство, че тя има „най-добрия глас, който съм чувал от Били Холидей насам”.

Според представата му тя е трябвало да стане джаз певица като Били Холидей . В светлините на прожекторите Арета Франклин беше една дива - божествена певица. Но такава, на която никой нямаше да повярва, че не прави нищо с по-голямо удоволствие от това, да стои в кухнята и да приготвя макарони със сирене и печено пиле. Същата жена, която превърна песента „Respekt” на Отис Рединг във феминистки боен вик и в саундтрак на движението за граждански права, мечтаеше просто да бъде една „добра домакиня”.

Арета Франклин беше „тайнствената дама на болката” - колеблива, често уединена в себе си и забулена от тъга. Ако соулът е начин на изразяване и отношение, то той трябва да бъде намиран и извоюван отново и отново. Точно това вършеше Арета Франклин - до своята кончина.

Източник: zeit.de;

снимки: billboard.com; zeit.de; latimes.com;

Съставителство и превод: Господин Тонев;