Смърт, възгледи за смъртта, страх от смъртта, старост и смърт

Смъртта ми отне много близки хора, най-добрите ми приятели. Загубих мъжа си – и това за мен беше най-голямата загуба. Погребах майка си след края на войната. Сковахме един ковчег от училищни чинове и стояхме в дъжда пред църквата, разрушена от бомби. Беше 1945 година.

Всички се разделяме с майките си, с приятели, с децата си. Постоянно губим. Такава е съдбата ни. Колкото и да плачем, осъдени сме да губим. Осъдени сме да тъжим. Не ни е леко. Съжалението не е разрешение. Но не ни остава нищо друго, освен да съжаляваме. Фердинанд Фрайлиграт: „Люби, докле да любиш можеш..” (O, lieb, solang du lieben kannst!) Марлене Дитрих (1901-1992) , легендарна актриса и певица

Ние, японците, без съмнение си имаме свои характерни възгледи. Такива са например възгледите на японците за смъртта. Лекотата, с която те се отнасят към въпроса за смъртта, едва ли е присъща на другите народи, особено на европейските. Японците не могат да не се учудват на обстоятелството, че европейците не изпитват нищо друго освен ужас пред смъртта. Единственото им желание е да живеят. Те се боят не само да говорят, но дори и да мислят за смъртта.

Затова цялата европейска култура се възприема от японците като едностранчива, с уклон към живота. Така че цялата европейска култура е белязана с един знак: „На всичко съм готов, но не желая смъртта.” Това е пещерна цивилизация, заключена в крепост. Ентай Томомацу, японски мислител

Аз съм дълбоко убеден, че сред взривяващите се самоубийци съществува нещо като преклонение пред смъртта. Мнозина са повлияни от криворазбрания образ на някакво вълшебно очарование, присъщо на тези безумни актове. Въображението на самоубиеца-атентатор го кара да вижда цялото като блестящ героичен акт, докато в действителност той просто се взривява безсмислено, убивайки и други хора. Ахмед Салман Рушди, роден през 1947 г., британски писател от индийски произход.

Страх ли Ви е от смъртта? - Не. Когато бях млад, ранната смърт на баща ми хвърли сянка върху мен и много се страхувах, че литературните ми планове ще останат незавършени. Но между тридесетата и четиридесетата си година отношението ми към смъртта стана доста спокойно и уравновесено. Чувствам смъртта като нещо естествено, но със сигурност не и окончателно. Александър Солженицин (1918-2008), руски романист, носител на Нобелова награда за литература

Младият човек не може да си представи вътрешния свят на един седемдесетгодишен човек – как вижда себе си, миналото си, света и какво се извършва в неговото съзнание, т.е. равносметката. Това се отнася за всеки старец и зависи от неговата интелигентност и способност за самонаблюдение. Мисълта за смъртта дава друга оценка на живота. Много от ценностите, с които човек е живял, се оказват недогледани, други – въображаеми. Започваш да оголваш нещата от външните им обвивки, от предразсъдъците, от фалшивите им условности и да търсиш същността, зърното. Емилиян Станев (1907-1979 г.), български писател


Марлене Дитрих: „Колкото и да плачем, осъдени сме да губим. Осъдени сме да тъжим. Не ни е леко.”

Да помниш, че един ден ще си мъртъв е най-важният инструмент, който съм срещал и който ми помага да направя големите избори в живота си. Защото почти всичко – всички чужди очаквания, цялата гордост, целият страх от провал или унижение – тези неща просто стават маловажни пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което наистина е важно. Да помниш, че ще умреш, е най-добрият начин, който знам, за да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Ти си вече гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Никой не иска да умре. Дори хората, които искат да идат в Рая, не искат да умрат, не искат да отидат там. Въпреки това смъртта е крайна спирка, която очаква всички ни. Никой не я е избягнал. И така трябва да бъде, защото Смъртта е много вероятно най-доброто изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната на Живота. Тя очиства старото, за да направи място за новото. Стив Джобс (1955-2011), предприемач в областта на високите технологии

Сега (на 80 години) се приближавам към гроба. Естествено, с много бавни стъпки! Това е част от живота. Човек се връща обратно към извора. Но дотогава ще продължа да политизирам. Не желая живот на пенсионер. Бих умрял от печал в някой ъгъл. Хосе Мухика, роден през 1935 г., президент на Уругвай

Все пак съм стигнал възрастта, в която за всеки човек животът е едно прието поражение. Да се каже, че дните ми са преброени, не означава нищо; така е било открай време; така е за всички ни.

Разбрах, че малцина намират смисъла на живота си преди смъртта и преценявах с по-голяма снизходителност прекъснатото им дело.

Неустойчивите теории, изградени от човека като защита срещу смъртта, изразяват две тенденции: първата представя смъртта като неизбежно зло. Напомня ни, че нито красотата, нито младостта, нито любовта могат да избегнат разложението. Тя ни доказва, че животът и съпътстващите го беди са по-ужасни от самата смърт и че е по-добре да умреш, отколкото да остарееш.

Вторият вид аргументи противоречат на първия, но нашите философи не са чак дотам придирчиви. Тук вече не става дума да се примириш със смъртта, а да я отречеш. Единствено душата била важна. Самонадеяно приемаха като факт безсмъртието на тази абстрактна същност, за която не сме чували да съществува извън тялото и чиято реалност не са си дали труда да докажат. Маргьорит Юрсенар (1903-1987), френска писателка - „Мемоарите на Адриан”

Страхувам се да загубя хора, които обичам. Когато съм на сцената, се опитвам да си спомня, че съм виждала хора, които се усмихват, когато умират. Това помага да понесеш смъртта. Веселина Кацарова, родена през 1965 г., българска оперна певица

Всички философски учения се кръстосват и сливат в една точка – да ни научат да презираме смъртта. Мишел дьо Монтен (1533-1592), френски философ, писател, юрист и политик

 Едно е да изповядваш с уста: „Да, аз съм смъртен. Родил съм се и един ден ще умра.” Друго е да виждаш как детето умира. Защото някъде дълбоко в нас бушува въпросът за неправдата: „защо пък детето?” Едно е да го изучаваш в книгите, в Университета, друго е сам да си потопен в самата атмосфера.

Друго е да разговаряш с умиращ човек. Тогава виждаш как самият умиращ човек говори без клишета. Човекът вече говори по различен начин – той е свалил всякакви суетни прегради. Той говори дълбоко искрени думи, не се притеснява, че ще се посрами, че ще го обвиниш в ерес, че ще каже някакъв цинизъм – просто той е дълбоко искрен. Отец Марио Йонов, православен свещеник

Ако знаех, че ми остава да живея още малко, мисля, че бих се мъчил да посрещна неизбежната смърт колкото може по-спокойно. Но докато живея, трябва да имам възможност да горя пълно. Акира Куросава (1910-1998), японски кинорежисьор

Несправедливо е да умреш, щом си се родил. Да умреш, това значи да свършиш. Защо трябва да се свършва?

Човек би трябвало да има възможност да свърши едва тогава, когато реши да направи това, когато се умори, когато е спокоен и доволен, но не по-рано… Би трябвало да се умира със същата лекота и неведение, с каквито се идва на света… И знаете ли какво ще Ви кажа: може би по-справедливо е да се раждаме стари и да умираме деца. Ана Маняни (1908-1973), италианска актриса

Мисля, че когато за мен дойде време да умра, ще кажа: „Все пак какъв интересен живот имах! Успях да работя като кинорежисьор, имах прекрасна жена и прекрасни деца, загубих много пари и успях пак да спечеля пари, успешно влязох в лозаро-винарския бизнес.” Всички тези красиви спомени ще отминат неусетно покрай мен. И когато по-късно умра, дори няма да забележа това. Франсис Форд Копола, роден през 1939 г., американски филмов режисьор

Всички сме се запътили към една и съща последна спирка. Робърт Редфорд, роден през 1936 г., американски филмов актьор и режисьор

Майка ми изпадна след няколко мозъчни удара в безпомощността на старостта и в следващите осем години в известна степен се превърна в мое дете. Накрая се стигна до инвалидна количка, безмълвие и бавно изгасване. Баща ми вече също не можеше да се оправя сам. Той почина на 96 години. Изживях двамата като начало и край на живота. Когато дигах дрехите й, внезапно от устата й излязоха думите: „Сърдиш ли ми се, че сега съм твое детенце?” Изпитвах насладата да служа, вместо да ми се възхищават. Подейства ми благотворно да избягам от егоцентричното. Но трябва да кажа честно, не знаех, че това ще продължи почти двадесет години. Хана Шигула, родена през 1943 г., немска актриса

Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.

Бих вярвал в безсмъртието, ако не беше старостта. Това постепенно чезнене на душата, както и на тялото, не оставя като че никаква надежда за друг живот. Какво продължение може да очаква човек другаде, когато вижда, че тук свършва всичко? Атанас Далчев (1904-1978), български поет и преводач

Живях дълго време и се радвам на всеки нов ден. Но знам също, че е добре човек да си отиде, когато е дошло времето за това. Все пак мисля, че след смъртта ще отида в истинския свят, за който този живот е бил само подготовка. Роберт Шпеман, роден през 1927 г., немски философ и богослов

Снимки: mdwnon.com; noirtexas.com; corbisimages.com;