Щефи Граф за ценността на спорта, семейството, децата и стила на обличане

Интервю с тенисистката Щефи Граф

Дори във времената на най-голямо обществено внимание тя никога не беше тенисистката, която се чувства добре пред камерата или когато микрофонът е под носа й. Нейното място беше тенис кортът, където тя спечели 22 турнира от Големия шлем в спортната си кариера и беше начело на световната тенис ранглиста за жени в продължение на 377 седмици.

Без да се натиска да бъде в центъра на общественото внимание по време на балове на спортисти, без да кани групи от репортери на масата си за закуска, тя дълги години беше лицето на женския тенис.

Щефи Граф, родена през 1969 г. в Манхайм, Германия, живее близо до Лас Вегас, далеч от шума и навалицата. Тя е една от малкото немски знаменитости, която съумя да запази образа си блестящо чист в продължение на повече от три десетилетия. Не на последно място, защото затваря личния си живот от външни влияния. Щефи Граф в едно от редките си интервюта.

Въпрос: На 13 години станахте професионална тенисистка, а на 17-годишна възраст спечелихте първия си турнир от Големия шлем. Оттогава всеки Ви познава. Като бивш идол на младежта имате ли друго отношение към външността си?

Щефи Граф: Трудно да се каже. Винаги съм отдавала по-голямо значение на вътрешното, отколкото на външното. Това не се е променило от времето, когато бях спортистка.

При съпруга Ви, Андре Агаси, това беше различно. Той беше смятан за тенис пънкар и не на последно място чрез външния си вид се превърна в идол на младежта...

Той е избрал този начин, за да изразява себе си и да комуникира по своему. С израстването си всеки общува по различен начин.

Какво облекло носите, когато спортувате?

Важно е, то да е удобно. Няма нищо по-неприятно от това, по време на мач да се чувстваш стегнато и притеснено. Като тенисистка бях известна с това, че винаги носех поли на плисета, тъй като се чувствах най-удобно с тях. Винаги нося тениски с ръкави, защото с екип без ръкави не се чувствам добре.

И всичко в бяло?

По-рано, да. Бяло с леки акценти. Бялото беше предварително установено от спорта. Мисля, че 80% от екипировката трябваше да е в бяло.



Имате усет за времето?

Да, много силен. Аз не съм човек, който се губи във времето, а който винаги знае колко е часът и колко време още остава. Това може би идва от спорта. В спорта трябва да  организираш себе си, винаги да знаеш кога и по кое време и къде трябва да си и какво предстои в дневния ред.

Харесва ми да съм точна. Винаги се шегуваме, когато някой пита: „Кога ще си там?”. Тогава не казваме „след 20 или 25 минути”, а „точно след 17 минути”. Което е много смешно: мъжът ми е същият. Понякога това се превръща в истинско съревнование, кой ще успее да дойде най-точно в уговореното време.

Мъжът Ви е американец. Тоест, Вашата точност няма нищо общо с факта, че сте германка?

По-скоро мисля, че то е свързано със спорта. Там трябва да си във форма в точното време, протичането на деня винаги е планирано точно - кога тренираш или колко минути преди мача трябва да ядеш.

Днес жените тенисистки носят поли от дънков плат или рокли с мъниста. Какво мислите за тези неща?

Привързана съм към традициите и класическото. Великолепно е, че човек може  да покаже себе си и по различен начин. Че има свободата да изрази така личността си. Но лично за мен това не би било от значение.

Не трябва ли днес като спортист човек вече да не се представя на сцената и да се показва редовно на червения килим?

Зависи от това, какви цели се преследват. Изобщо не е задължително, но ако на някого му харесва, може да го прави. Има малко видове спорт за жени, тук имаме късмет, които получават толкова голямо внимание като тениса.

Уимбълдън обаче държи твърдо на белия цвят. Смятате ли, че някой ден и там редът за носене на спортно облекло ще стане по-либерален?

Надявам се, не. Както казах, привързана съм към традициите. Уимбълдън се е превърнал в изключение в нашия спорт, тъй като има само няколко турнира, които се провеждат на трева. Там носенето на бели екипи е естетично и, според мен, - подходящо.

Вашият личен стил извън тениса от спорта ли е формиран?

Мисля, че да. Да се чувствам винаги добре, е било много важно за мен. Леко спортното и класическото ми импонират. Мисля, че това идва от миналото.

Не мислите много за гардероб си?

Не, това могат да бъдат и джогинг панталони. При нас денят започва рано, имаме две кучета, тогава човек облича нещо, което е удобно.



В Лас Вегас далеч от шума и навалицата ли живеете?

При нас е много тихо. Наистина, Лас Вегас е град с два милиона жители, междувременно е станал невероятно голям. Но ние живеем на 20 минути от центъра на града и големите казина. Тук е съвсем тихо.

Тоест, не Ви дебнат никакви папараци, както вероятно би било в Лос Анджелис?

Не, изобщо, такива неща няма при нас. Децата растат в една много спокойна среда.

Каква е ценността на спорта за Вас?

Той ми дава страшно много енергия. За мен е много важно да отделям съзнателно това време за себе си. Знам какви ползи за здравето имам от спорта. Ако не съм спортувала пет или шест дни, веднага го усещам в душевното си равновесие. Точно както сега, когато съм на път и нямам никакво време за спорт. Тогава това ми липсва страшно.

Вие явно не сте от този тип, който отива във фитнес залата на хотела?

Напротив, ако имах възможност да отида. Но през последните няколко дни нямаше достатъчно време за това.

Вашата фондация „Деца за утре” сигурно също е нещо, което Ви прави доволна?

Тя е много важна за мен. Ние лекуваме травматизирани деца, които са засегнати от насилие и преследване. Мисля, че сме намерили добра среда за децата, за да им окажем помощ да намерят надежда и доверие.

Какво мислите за стила на обличане на Ангела Меркел? Той се обсъжда много в Германия ...

Решаващото е, всеки да има възможност да намери подходящия стил за себе си. Чудесно е, че тя запазва стила си и не се опитва да бъде някой друг. Имам респект от това. Но за мен е по-важно как тя води нашата страна.

Вие казвате „нашата страна”. Все още ли се чувствате германка след толкова дълго време в Съединените щати?

Да, абсолютно. Чрез спорта рано обиколих света и го опознах. По света се чувствам у дома си. Но аз съм германка.

Източник: faz.net; автори: Анке Шип и Дженифер Вийбкинг;

Превод: Господин Тонев; със съкращения;

Снимки: economictimes.indiatimes.com; 6jul16; dailytelegraph.com.au;